Определение № 32 от 19.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2385/2021 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. Окръжен съд - Пловдив е повдигнал препирня за подсъдност с Административен съд - Пловдив по искове, предявени от „М. К.- 86“ Е., [населено място] против Община Родопи, за присъждане на сумата 1 237 756, 95 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. В исковата молба са изложени твърдения, че вредите са в резултат на бездействие от страна на служители на ответника, изразяващо се в неизпълнение на договор № 6888/06.02.2009 г., сключен между Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ и Община Родопи, което бездействие е констатирано от експертите на ПУДООС при извършените проверки на документацията на обект - канализацията на с.Първенец. Поддържа, че вследствие на това бездействие, община Родопи не е получила финансиране, за да изпълни задължението си за заплащане на извършените от ищеца СМР по договор № 170 от 04.12.2008 г., сключен с ответната община. Съставът по чл. 134, ал. 5 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Сезираният Административен съд - Пловдив е прекратил пред себе си производството, като е изпратил делото за разглеждане на Окръжен съд - Пловдив. Изложил е съображения, че се касае за претенции, основаващи се на твърдения за неизпълнение в срок на задълженията на една от страните по облигационно правоотношение. Посочено е, че договорът между страните от 04.12.2008г. е сключен преди влизане в сила на чл. 19а и чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК (ДВ, бр. 74/20.09.2016 г.), уреждащи сключването на административни договори и подведомствеността на спорове относно искания за тяхното изпълнение, както и че в §149, ал. 4 ЗИДАПК е предвидено, че споровете относно изпълнение на административни договори, сключени преди влизане в сила на посочените разпоредби, са подведомствени на гражданските съдилища. От своя страна Окръжен съд - Пловдив е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищеца да посочи на какви факти се основава исковата претенция. С молба от 14.06.2021 г. същият е посочил, че правната квалификация на предявените искове е чл. 1 ЗОДОВ, като претърпените вреди са вследствие на действия и бездействия на служители на ответника, както и че сумата не се претендира поради неплащане по договора от 04.12.2008г. След като е съобразил изложените в молбата твърдения, Окръжен съд - Пловдив е прекратил производството по делото и е повдигнал препирня за подсъдност. Мотивирал се е, че в случая ипщовото дружество изрично е обосновало отговорността па ответника по чл. 1 ЗОДОВ, поради което въпросът относно характера на посочения договор не би следвало да се повдига, а освен това в исковата молба изрично е посочено, че вече е била инициирана гражданскоправна защита по този договор, като образуваното гражданско дело е приключило с неблагоприятно за ищеца влязло в сила решение, от чиито мотиви същият е преценил, че е налице основание за търсене на отговорност по реда на ЗОДОВ. Настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че спорът е подсъден на Административен съд - Пловдив, по следните съображения: Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са подведомствени на административните съдилища. Цитираната норма въвежда обща компетентност на административните съдилища по делата, отнасящи се до обезщетенията за вреди от незаконосъобразна административна дейност, като я отграничава по този начин от тази на гражданските съдилища. Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК „Производства за обезщетения" /чл. 203 АПК/. Незакопосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Предметът и обхватът на търсената съдебна защита се определят от наведените от ищеца обстоятелства и направеното искане. В настоящия случай същият твърди, че претендираните вреди са настъпили от незаконосъобразни бездействия на служители на Община Родопи, изразяващи се в неизпълнението на договор № 6888/06.02.2009 г., сключен между ответника и ПУДООС. В резултат на това, Община Родопи не е получила финансови средства, за да изпълни задължението си за заплащане на извършените от ищцовото дружество СМР по договор № 170 от 04.12.2008 г., поради което същото е претърпяло имуществени вреди. След като твърдението на ищцовото дружество е, че претърпените вреди произтичат от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица и на административния орган при и повод изпълнение на административна дейност, предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, независимо от характера на сключения договор от 04.12.2008г. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ регламентира производствата срещу държавата и общините за вреди, причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, като искови производства, по които компетентен е административният съд и за които са приложими правилата на АПК. Воден от изложеното, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България