Определение № 1418 от 20.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 788/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Т. М. К., Х. М. С. и П. Г. К., и трите действащи чрез адв. С. К. от АК – Г., срещу въззивно решение № 221 от 17.10.2024 г. по в. гр. д. № 335/2024 г. на ОС – Габрово, в частите, в които не е допусната делба на девет земеделски имота, и е оставено без уважение направеното от касаторите- ищци възражение по чл.30, ал.1 ЗН. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост, иска се неговата отмяна и допускане делба на деветте земеделски имоти според наследствените права на страните, евентуално съобразно възстановените на ищците запазени части при намаляване на универсалното завещание на общия наследодател М. М.. В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане касационното обжалване. Насрещната страна-ответник в производството М. И. Х., чрез процесуалния си представител адв. Д. П. от АК – Г., оспорва жалбата с писмен отговор. Насрещната страна-ответник в производството Д. Г. К., не е подал отговор по жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: С въззивното решение, в резултат на потвърждаване първоинстанционно решение № 188 от 26.05.2024 г. по гр.д. № 784/2022 г. по описа на РС – Севлиево в обжалваните части, е отхвърлен предявения от Т. М. К., Х. М. С. и П. Г. К., срещу М. И. Х. (конституирана като правоприемник на починалия ответник И. М. И.) и Д. Г. К. иск с правно основание чл. 69 ЗН за делба на девет поземлени имота, със земеделски характер, с идентификатори по кадастралната карта на [населено място], съответно с № № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, подробно индивидуализирани в диспозитива на решението по местност, площ, предназначение и съседи, и са отхвърлени възраженията на всяка от ищците по чл.30, ал.1 ЗН за възстановената част от наследството М. И. К., поч. на 12.12.1984 г. накърнена със завещателно разпореждане от 25.12.1980 г. Установено е по делото, че общият наследодател М. И. К., починал на 12.12.1984 г., е оставил законни наследници три деца: син И. М. И., поч. 25.08.2022 г. с наследник дъщеря М. И. Х., дъщеря С. М. К., поч. 24.04.2016г. с наследници деца Д. Г. К. и П. Г. К., и дъщеря Д. М. Х., поч. на 30.09.1987 г. с наследници Т. М. К. и Х. М. С.. На наследниците на М. К. са били възстановени процесните земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ. Направеното от ответницата М. И. Х. защитно възражение, че само тя е собственик на процесните девет земеделски имоти, тъй като по силата на нотар. акт № 8/11.04.2022 г. тя и баща й са признати за собственици на тези имоти по силата на саморъчно завещание от общия наследодател М. И. К., и единствен наследник на баща си и дядо си е ответницата, е прието от съда за основателно. Въззивният съд, въз основа на преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е споделил изводите на първоинстанционния съд относно действието на завещанието на М. К. от 23.12.1980 г. (обявено с протокол на 21.01.2003 г. и вписано на 20.09.2022 г.) спрямо реституираните земеделски земи, и относно погасяване по давност възражението на ищците по чл. 30, ал.1 ЗН. Прието е, че завещанието е универсално и има действие по отношение на възстановената след съставянето му собственост върху процесните земеделски имоти, съгласно т.3 от ТР № 1/19.05.2004 г. по т.д.№ 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. За направеното от ищците в първото съдебно заседание по делото на 05.05.2023 г. възражение по чл.30, ал.1 ЗН е посочено, че то е погасено с изтичане на общата 5-годишна давност съгласно чл.110 ЗДД, и по аргумент от т.3 на ППВС № 7/1973 г., която е започнала да тече от момента на упражняване правата по завещанието. А за такъв момент съдът е приел обявяването на завещанието на 21.01.2003 г., което действие съгласно трайната съдебна практика е израз на приемане на наследството/завещаното имущество. Също така като за израз на упражняване правата по завещанието е прието и представянето от ответницата М. Х. на завещанието на дядо й в земеделската кооперация. Горните изводи са обосновани и с установеното от гласните доказателства. От показанията на свидетеля М. Х. и от изявленията на съделителите Д. К. и Х. С. е прието за установено, че наследниците на М. К. са знаели за саморъчното завещание. От показанията на свидетеля В. М., която е работела в земеделската кооперация, обработвала земите и на наследниците на М. К. в Д., е установено, че до 2002 г. наследниците И., Х., П. и Д. са получавали рентата, докато през лятото на същата година дъщерята на И. М. /т.е. ответницата М. Х./ е отишла в кооперацията и представила завещанието от дядо си, а по-късно представила и нотариален акт и рентата била прехвърлена на името на И. и М.. По тези мотиви въззивнният съд е направил решаващ извод, че ищците не са установили свои права по наследство в съсобствеността на делбените имоти, и следва да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваните от тях части. В изложението по чл.284, ал.3, т.3 ГПК искането за допускане на касационното обжалване се основава на твърдение за наличие основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но такива не се установяват, по следните съображения: Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК рамките, в които се селектират касационните жалби, се определят от поставен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който трябва да е определящ изхода на делото, правният въпрос следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда като обща предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не и за правилността на обжалваното решение или за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, както и да е налице някоя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Наличието на общата и допълнителната предпоставка /основание/ за селекция са кумулативно изискуеми. С изложението е формулиран само един конкретен въпрос в т.1, а именно: Осъществяването на съвместно владение в периода на придобивната или погасителна давост върху наследствени имоти има ли за последица тяхното придобиване общо от наследниците и съответно изгубване на правото за упражняване правата на заветника /наследник по завещание/ да придобие само за себе си собствеността на тези имоти?, по който се сочи липса на практика на ВКС и необходимост от създаване на такава, т.е. хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Този въпрос, обаче, не покрива изискването за общо основание по смисъла на горесопоченото тълкувателно решение на ВКС, защото е необуславящ- въззивният съд не е формирал изводи по такъв въпрос. По въпроса не е обоснована и допълнителната /специфична предпоставка/ по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както е разяснена с т. 3 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно поставените въпроси /ако са с характер на правни такива и са обуславящи изводите на въззивния съд/ защо са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. от какво произтича необходимостта за отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или пък създаване на нова, поради липса на разрешение на този въпрос. В останалата част от изложението към касационната жалба - в т.2 и в т.3 от него, не са формулирани конкретни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а са направени оплаквания по правилността на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК относно изводите на съда за момента, от който тече давностния срок за погасяване на правото по чл.30, ал.1 ЗН, и за обхвата и действието на завещанието на М. К. спрямо процесните земеделски земи. Както е посочено в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се допусне, без касаторът да формулира конкретен правен въпрос, поради което оплакванията в т.2 и т.3 от изложението не подлежат на разглеждане във фазата по чл. 288 ГПК, в която касационният съд се произнася само по наличие на основание за допускане на касационно обжалване, каквото в случая не е налице. Несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на съда не е основание за допускане на касационно обжалване. Липсата на формулиран правен въпрос по тези оплаквания изключва наличието на общото основание за селекция, и изключва възможността за допускане касационното обжалване. В допълнение следва да се посочи, че не са обосновани и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – по оплакванията в т.2, и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК- по оплакванията в т.3 от изложението. Въпросът за момента, от който тече давността за упражняване правото по чл. 30, ал. 1 ЗН, е разрешен от въззивния съд по делото в съответствие с т.3, б. „г“ от ППВС № 7/1973 г., в което е прието е прието най-общо, че искът за намаляване на завещания и дарения за възстановяване на запазена част се погасява с общата петгодишна давност, която за завещанията започва да тече от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието. Преценката на съда кой е точно момента, от който заветникът упражнява правата си по завещание, е конкретна за всеки отделен случай въз основа на събраните доказателствата, и правилността на тази преценка не може да се проверява във фазата по чл. 288 ГПК. По приложението на чл.90а ЗН е налице практика на ВКС, вкл. и задължителна такава с ТР № 1/2004 г. по тълк.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, която е съборазена, и не са налице обстоятелства, които да налагат нейната промяна или осъвременяване. При извършената служебна проверка не се установяват пороци, за които съдът следи служебно по чл. 280, ал. 2 ГПК. С оглед изхода на спора касаторите нямат право на възмездяване за разноски в касационното производство, като дължат на насрещната страна разноски в размер на 1100 лв. за платено адвокатско възнаграждение, удостоверено с приложения към отговора на касационната жалба договор на страната с адв.Д.П. от 5.12.2024 г. Сумата се превалутира съгласно ЗВЕРБ на 562,42 евро. Ето защо, Върховният касационен съд, Гражданска Колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК