Определение № 223 от 21.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. Б. и Г. Е. Д., и двете със съдебен адрес [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат М. Н., срещу решение № 7 от 05.01.2024 г. по в.гр.д. № 58/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отменено решение № 1191 от 08.11.2022 г. по гр.д. № 3513/2021 г. на Районен съд – Велико Търново и вместо това е обявен за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 27.05.2020 г., обективиран в нотариален акт № ....., том I, рег. № 1302, н. д. № 73/2020 г. по описа на нотариус Д. Д., по силата на който З. Х. С., чрез пълномощника си М. Г. Б., е продал на Г. Е. Б. 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ....., с адрес: [населено място], [улица], с площ 473 кв. м., заедно с по 1/2 идеална част от построените в имота: двуетажна жилищна сграда с идентификатор ....., със застроена площ 125 кв. м., и селскостопанска сграда с идентификатор ......, със застроена площ 111 кв. м., срещу полаганите досега от майката на купувача М. Б. грижи, издръжка и лекуване за продавача, и срещу задължение от страна на купувача да полага необходимите грижи, издръжка и лекуване на продавача до неговата смърт, изразяващи се в полагане на нормални и здравословни грижи до края на живота му, като продавачът си запазва правото на владение и ползване върху описаните по–горе недвижими имоти – безвъзмездно и пожизнено.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд като инстанция по същество в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания да формира вътрешното си убеждение въз основа на всички събрани доказателства, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност, и да изложи собствени мотиви, отразяващи направения анализ. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани и следните въпроси, за които се твърди, че са от значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. „Формална ли е проверката, която нотариусът, респективно кметът, дължи да извърши по смисъла на чл. 587, ал. 4 ГПК, или той трябва да се убеди в способността на страната да разбира свойството и значението на постъпките си чрез допълнителни въпроси?“;

2. „След като не е упоменато изрично, че нотариалното удостоверяване е извън канцеларията, следва ли да се приеме, че е извършено в канцеларията на нотариуса/кмета и лицето се е явило пред него?“;

3. „Противоречи ли на добрите нрави едностранна сделка, която уврежда наследниците по закон?“;

4. „Допустимо ли е съдът да изгради фактическите си констатации по иск за нищожност на пълномощно единствено въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза, извършена по документи за състоянието на лицето, докато е било в болница?“;

5. „Когато липсват преки доказателства за установяването на правнорелевантен факт, може ли пълното доказване на този факт да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“;

6. „Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това?“;

7. „Следва ли в процеса да се установи по несъмнен начин, че към момента на подписване на пълномощно лицето е било в състояние на дееспособност?“;

8. „Удостоверението на нотариуса, че страната се е явила на сочената дата пред него и на подписването му, представлява ли официален свидетелстващ документ и обвързва ли съда с доказателствена сила?“;

9. „Когато за отделен факт липсват преки доказателства, следва ли да се приеме, че този факт не се е осъществил?“;

10. „Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по ненаправено от страната възражение и извън оплакванията, наведени във въззивната жалба?“.

Твърди се още наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК като самостоятелно основание за допускане на касационния контрол.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор Й. З. Б. и Г. З. Х., подаден чрез адвокат И. М. - Г., в който се поддържа становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна. Направо е искане за присъждане на разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е приел, че са предявени в условията на първоначално субективно и обективно съединяване следните искове: иск по чл. 26, ал. 2 предл. четвърто ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 27.05.2020 г., обективиран в нотариален акт № ...., том I, рег. № 1302, н. д. № 73/2020 г. по описа на нотариус Д. Д. поради липса на основание, предвид факта, че смъртта на прехвърлителя е настъпила твърде скоро след прехвърлителната сделка; иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване недействителност на сделката като сключена от пълномощник при липса на представителна власт, поради наличие на пороци на приложеното Генерално пълномощно от 07.05.2020 г., регистрирано с № ... и № ... в Книгата за нотариални заверки на Кметство – [населено място]; иск по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, предявен само срещу първата ответница, действала като пълномощник на продавача при сключването на сделката, за обявяване на нищожност на Генерално пълномощно от 07.05.2020 г., поради липса на съгласие, тъй като упълномощителят макар да не е бил слабоумен, се е намирал в състояние на помрачено съзнание, изключващо формирането на воля; в условията на евентуалност срещу втората ответница, приобретателка по прехвърлителния договор, е предявен и иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за развалянето на сделката поради пълното неизпълнение на задълженията ѝ за издръжка и гледане. От представения договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 27.05.2020 г., обективиран в нотариален акт № ....., том 1, рег. № 302, н. д. № 73/2020 г., е установено, че З. Х. С. чрез пълномощника си - първата ответница по делото - е продал на втората ответница - нейна дъщеря, 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор ......, находящ се в [населено място], заедно с по 1/2 ид. част от построените в този поземлен имот две сгради, срещу полаганите до сега от майката на приобретателката и пълномощник на продавача грижи, издръжка и лекуване за продавача, и срещу задължение от страна на купувача да полага необходимите грижи, издръжка и лекуване на продавача до неговата смърт, като продавачът запазва владението и правото на ползване върху имотите, предмет на сделката – безвъзмездно и пожизнено. От удостоверение за наследници с изх. № 941/11.08.2021 г., издадено от [община], е установено, че ищците по делото са законни наследници – дъщеря и син – на прехвърлителя по сделката, съответно техен наследодател, въз основа на което е прието, че същите са активно процесуално легитимирани и имат интерес да предявят исковете, за които е образувано производството. Съдът е посочил, че въпросът за действителността на едностранната упълномощителна сделка е преюдициален за изхода по главния установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване за недействителен на процесния договор, като сключен от името на прехвърлителя от лице без представителна власт. Съдът е приел за неоснователно и недоказано възражението за нищожност на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на процесната упълномощителна сделка по смисъла на чл. 576 ГПК поради нарушаване на чл. 580, т. 1 ГПК. Не е установено нотариалното им удостоверяване да е било извършено извън канцеларията на кметство [населено място], което да е наложило нотариалното удостоверяване да съдържа посочване и на мястото на издаването му. Допълнително е посочено, че съгласно съдебната практика дори и нотариалното удостоверяване да е било извършено извън кантората на нотариуса /или на органа на местната администрация по чл. 83, ал. 1 ЗННД/, неотбелязването на този факт, както и точния адрес, където е извършено удостоверяването, не влияе по никакъв начин на действителността на нотариалното удостоверяване.

Въззивният съд, служебно без да е предявен такъв иск, е направил извод, че упълномощителната сделка, с която собственикът на имота е оправомощил първата ответница да се разпореди с него, е нищожна, защото кметът, извършил нотариалното удостоверяване, не е проверил дееспособността на упълномощителя. П озовал се е на заключението на вещото лице по приетата по делото медицинска експертиза, според което към процесния момент упълномощителят е бил в състояние на сомнолентност, потъване в смъртта, поради което не е бил в състояние да положи отпечатък от десния си палец и да потвърди волята си. Това е довело до липса на представителна власт на първата ответница да сключи сделката за прехвърлянето на имота срещу насрещното задължения на дъщеря ѝ за издръжка и гледане на упълномощителя.

На следващо място съдът е посочил, че съгласно чл. 574 ГПК не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия. макар и да не е направено възражение от заинтересованите страни – ищци по делото, упълномощителната сделка, обективирана в Генерално пълномощно от 07.05.2020 г., е нищожна на основание чл. 44 вр. чл. 26, ал. 1 предл. трето ЗЗД, поради накърняване добрите нрави. Съдът се е аргументирал, че нищожността ѝ произтича от събраните по делото доказателства, в това число и медицинската експертиза за състоянието на упълномощителя. Посочил е, че макар и да е едностранна и да не е престационна, сделката уврежда наследниците на упълномощителя по закон и противоречи на добрите нрави.

Предвид извода за нищожност на упълномощителната сделка, то атакуваният от ищците договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е сключен от името на продавача без надлежно учредена представителна власт на първата ответница като пълномощник, поради което искът по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е уважен и сделката, обективирана в нотариален акт № ...., том 1, рег. № 1302, н. д. № 73/2020 г., е обявена за недействителна.

Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 по тълк.д. № 1/2009 на ОСГТК на ВКС обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, е приложимо и във фазата по чл.288, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.

С оглед изложеното касационното обжалване трябва да бъде допуснато за проверка евентуалната недопустимост на въззивното решение във връзка с разгледаните от въззивния съд основания за нищожност на упълномощаването.

На касаторите следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 499,57 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.