Определение № 962 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 822/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу решение № 589 от 10.11.2014 г, по в.гр.дело № 912/2014 г по описа на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 1213/23.7.2014 г по гр.дело № 8656/13 г на Русенски районен съд.С първоинстанционното решение съдът е прогласил на основание чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД нищожността на сключения договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 175, том 10, рег.№ 26927, дело № 1676 от 3.12.2008 г на нотариус Г. Г., с район на действие [населено място], с който М. П. Г. и П. Г. К. от [населено място] са продали на [фирма] правото на собственост върху нива в местността „П. О.“ с площ от 25026 кв.м и нива в същата местност с площ от 28 431 кв.м, поради нееквивалентност на престациите и договаряне във вреда на представлявания. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Ответниците по касационната жалба М. П. Г. и П. Г. К. не вземат становище по същата. За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че покупко-продажбата, обективиран в нотариален акт № 175, том 10, рег.№ 26927, дело № 1676 от 3.12.2008 г на нотариус Г. Г., с район на действие [населено място], с който М. П. Г. и П. Г. К. от [населено място] са продали на [фирма] правото на собственост върху нива в местността „П. О.“ с площ от 25026 кв.м и нива в същата местност с площ от 28 431 кв.м. е нищожна, като сключена във вреда на представляваните, поради нееквивалентност на престацията, предвид действителната пазарна цена на имотите към момента на сделката и заплатената такава на представителя на продавачите. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1/При позоваване на нищожност по чл.40 ЗЗД, нужно ли е да се докаже с пълно главно доказване наличието на умисъл за вредата у договарящия с пълномощника. 2/Допустимо ли е, при упълномощаване с предмет разпореждане с недвижими имоти, да се даде възможност на представляващия да договаря цена, ако имотите са конкретно индивидуализирани и видът на разпореждането е посочен. С определение № 154 от 29.4.2015 г по гр.дело № 822/15 г, ВКС, Трето ГО е спрял производството по делото като е приел, че отговорът на втория въпрос е от значение за правилното решаване на делото, а той е включен в обхвата на висящото тълкувателно дело № 5/14 на ОСГТК на ВКС.Тълкувателно решение № 5/2014 по т.дело 5/14 г е постановено на 12.12.2016 г, поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено, тъй като е отпаднала процесуалната пречка за спирането му. На основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради противоречието му с цитираното ТР по повдигнатитя въпрос, уточнен от настоящия съд съобразно правомощията, дадени му с ТР № 1/2009 г по т.дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС, а именно: За вида недействителност при наличие на твърдения за договаряне във вреда на представлявания по предявен иск с правно основание чл.40 ЗЗД. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение