Определение № 3027 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3091/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. М. С. срещу решение № 1780 от 24.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 1955/2023 г. на СГС, с което е потвърдено решение №20058615 от 21.09.2022г., постановено по гр.д. №51940/2020г на Софийски РС, в обжалваната пред настоящата инстанция част, с която е изнесен на публична продан допуснатият до делба между С. Б. З. (наследник на С. М. Г.), Д. М. С. и Г. М. С. недвижим имот: западна част от къща близнак в [населено място], кв. П., [улица], на два етажа, всеки от които се състои от стая, кухня, антре и сервизни помещения, застроена на 46 кв.м., заедно с таван над двата етажа, ведно с 1/2 идеална част от дворното място, в което е застроен близнакът, цялото с площ от 560 кв.м., съставляващо парцел *** в кв.***по плана на [населено място], представляваща имот с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, при квоти: по 1/6 ид.ч. за С. Б. З. и за Д. М. С. и 4/6 ид.ч. за Г. М. С., като получената от проданта сума се разпредели между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността. В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост или за неправилност, защото съдът е дал ход в първото съдебно заседание след допускане на делбата въпреки, че не е била изготвена СТЕ за поделяемостта и оценката на имота. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК, пълномощникът на жалбоподателя адвокат З. Д. твърди, че има разминаване в съдебната практика относно обвързаността на претенцията за възлагане с пазарната оценка на имота. Формулира следните въпроси;1.В производство на втората фаза за делба на недвижим имот следва ли в първото заседание след нейното допускане да има оценка на имота, както и заключение за неговата поделяемост или не, доколкото това са съществени аргументи, за да се направи информирано искане за възлагане; 2.Трябва ли да се възприеме от съда, че в производството на втората фаза за делба на недвижим имот, когато в първото заседание след нейното допускане се даде ход на делото и се отложи същото за изслушване заключението на вещото лице, това не представлява пречка пред страните да заявят исканията си за възлагане в следващото съдебно заседание? Ако това противоречи на норми на ГПК, следва ли съдът да не дава ход на делото, независимо, че формално няма пречка да се даде ход на делото? Не сочи съдебна практика, която твърди, че е разнопосочна. Ответниците по делото оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване защото въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика и тя не е противоречива по поставените въпроси. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: До делба между С. Б. З. (наследник на С. М. Г.), Д. М. С. и Г. М. С. е допуснат недвижим имот: западна част от къща близнак в [населено място], кв. П., [улица], на два етажа, всеки от които се състои от стая, кухня, антре и сервизни помещения, застроена на 46 кв.м., заедно с таван над двата етажа, ведно с 1/2 идеална част от дворното място, в което е застроен близнакът, цялото с площ от 560 кв.м., съставляващо парцел *** в кв.***по план ана [населено място], представляваща имот с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, при квоти: по 1/6 ид.ч. за С. Б. З. и за Д. М. С. и 4/6 ид.ч. за Г. М. С.. След влизане в сила на решението по допускане на делбата е насрочено за 09.02.2022г. първо съдебно заседание за извършване на делбата с определение № 20215045 от 23.11.2021 г. и е назначена СТЕ за оценка на имота и установяване дали е поделяем. Определението е съобщено на касатора, чрез редовно упълномощеният му процесуален представител адвокат П. Н., с призовка, връчена й на 30.11.2021 г., ведно с препис от определението. Пълномощното на адвокат Н. е приложено на л. 47 от делото на РС. Другите двама съделители също са били редовно призовани и на 09.02.2022г. е даден ход на делото в първо съдебно заседание след допускане на делбата. Всички съделители са били надлежно представлявани. За касатора се е явила адв. Н.. В това съдебно заседание е приета претенция по чл. 346 ГПК, заявена от другата страна. Адвокат Н. не е заявила, от името на доверителя си, претенция за възлагане на процесния имот на основание чл. 349, ал.2 ГПК. В това съдебно заседание не е била изготвена СТЕ и делото е отложено за следващо съдебно заседание. СТЕ е приета в едно от следващите съдебни заседания, проведено на 29.06.2022г. Според заключението, процесния имот е неподеляем. Поради това, че имота е един, а съделителите трима и не е заявено претенция за възлагане, допуснатия до делба имот е изнесен на публична продан на основание чл. 348 ГПК, като единствен възможен способ за извършване на делбата. По въззивна жалба, подадена от Г. М. С., въззивният съд е посочил, че за да бъде разгледана претенция за възлагане на неподеляемо жилище, следва такава да е заявена своевременно. Възлагателна претенция, съгласно нормата на чл. 349, ал.4 ГПК може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението по чл.344, ал.1 от ГПК за допускане на делбата. Поради това, че възлагателна претенция не е заявена в преклузивния срок, решението на РС е потвърдено в частта по извършване на делбата. Въззивното решение се обжалва само в частта по извършване на делбата. /Претенциите по чл. 31, ал.2 ЗС са с цена под 5000 лв. Въззивно решение по такива претенции не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК/. Обжалваното въззивно решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Неоснователно се поддържа теза за недопустимост на решението, защото въззивният съд не е обезсилил решението на РС, тъй като е даден ход на делото в първото съдебно заседание след допускане на делбата без да е изготвена СТЕ относно пазарната цена на имота и поделяемостта му. Въпросът дали правилно е даден ход на делото в което и да е съдебно заседание не е въпрос на допустимост на решението. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда за постановяване на конкретния резултат. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото и да обоснове посочения от него допълнителен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. В случая твърдението за наличие на разнородна съдена практика по формулираните въпроси не е доказано. Такава практика нито е посочена, нито е представена. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване. В случая не е и налице противоречие между въззивното решение е съдебната практика. Налице е задължителна съдебна практика -ТР № 45 от 12.VIII.1987 г. по гр. д. № 18/87 г., ОСГК, според която е недопустимо съдът по искане на страните или по свой почин да отсрочва първото редовно проведено съдебно заседание след влизането в сила на решението по чл. 282, ал. 1 ГПК /отм/, сега чл. 344, ал.1 ГПК за друго съдебно заседание със значение на първо заседание по смисъла на чл. 286 ГПК /отм/, сега 346 ГПК и чл. 288, ал. 5 ГПК /отм/, сега чл. 349, ал. 4 ГПК. Крайният срок за предявяване на исканията по сметки по чл. 286 ГПК /отм/, сега 346 ГПК и по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм/, сега 349, ал.2 и ал.3 ГПК е първото заседание, след като влезе в сила решението за допускане на делбата. Първо заседание по смисъла на тези текстове е онова редовно съдебно заседание, проведено след влизане в сила на решението за допускане на делбата и в трите му части – за делбените имоти, за съделителите и размера на частите им. В мотивите по ТР № 1/2004 г., т.7, т.8 и т.9 не е отстъпено от тази задължителна съдебна практика. Тълкувателните актове са постановени по отменения ГПК, но посочените в тях норми са аналогични с чл. 349 ГПК, поради което те са приложими и при действащия ГПК. Видно от разпоредбата на чл. 349 ГПК и цитираната съдебна практика, даването на ход в първото открито съдебно заседание след допускане на делбата е обусловено само от редовното призоваване на страните и дали са налице предпоставки за отлагане на делото по чл.242 ГПК, а не от това дали е изготвена СТЕ за оценката на делбения имот и поделяемостта му. Съдът няма право да отложи това съдебно заседание, ако страните са били редовно призовани дори всички съделители да са поискали това, ако не са налице предпоставките за отлагане по чл. 142 ГПК, съгласно ТР № 45 от 12.VIII.1987 г. по гр. д. № 18/87 г., ОСГК. В Решение № 78 от 10.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2018 г., I г. о. е посочено, че нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК е специална императивна и прилагането й е свързано със заявяване на претенция в рамките на преклузивен срок по ал.4 от същата разпоредба. Когато такава претенция не е заявена в преклузивния срок, определените в чл. 349, ал.2 ГПК критерии като "живял в имота към момента на откриване на наследството" и "единствено жилище" не могат да се вземат предвид при извършване на делбата. Затова въззивната инстанция не е могла да вземе предвид тези критерии. Не е налице и очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Нормата на чл. 349, ал.4 ГПК предвижда преклузивен срок и е императивна. Въззивното решение не е постановено в противоречие с нея. Претенция за възлагане не е заявена в определения от тази норма преклузивен срок, а такива срокове не могат да се продължават от съда. Не е нарушено и правилото на чл. 142 ГПК по отношение на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата – страните са били редовно призовани за това открито съдебно заседание и техни процесуални представители са присъствали. Не изготвянето на заключение за пазарната цена на имота и поделяемостта не е основание за отлагане на това открито съдебно заседание. Заявена в срок претенция за възлагане винаги може да бъде оттеглена. Спорът е решен според установените факти по делото в съответствие с процесуалния закон. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе, а изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. В обобщение не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, ответниците по касация претендират присъждане на разноски в размер по 4000 лв. на всеки от тях, чиято равностойност е по 2045 евро. Представя се договор за правна помощ от 09.04.2024 г. с който е договорено такова възнаграждение и преведено по банков път. С анекс от същата дата страните са договорили уговореното възнаграждение в договора да се дължи в същия размер и в случай, че изпълнителят представлява възложителят пред ВКС при подадена касационна жалба срещу възивното решение. Въззивната инстанция е присъдила възнаграждение за производството пред нея в размер на по 4000 лв. за всеки въззиваем, като е доказан банков превод на 8000 лв. на 1.04.2024 г. С молба от 17.04.2026 г. е представен договор за правна помощ, анекса към него и доказателства, че е постъпила по сметка на пълномощника сумата 4000 евро с два превода по 2000 евро от 14 и 15 април 2026 г. Поради не допускане до касационно обжалване и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, касатора следва да бъде осъден да плати на всеки от ответниците по касация по 2000 евро. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение