Определение № 682 от 19.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 2443/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], чрез адв. Н. Н., против решение № 449 от 28.06.2022 г. по в.т.д.№ 215/2022г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 266332 от 1.11. 2021 г. по гр.д.№ 15811/2016 год. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касационния жалбоподател срещу „Дженерали застраховане“АД иск правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата над 12 429.75 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., претендирана като обезщетение по застрахователен договор, сключен със застрахователна полица № 160111001924/11.12.2014 г. за застраховка на земеделска култура - новозасадени трайни насаждения - дървесни видове, находящи се в имот с № 000714 в землището на [населено място], [община], ЕКАТТЕ 14876, за обезщетяване на вредите, причинени от настъпило на 3.08.2015 г. застрахователно събитие - пожар, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2015 г. до окончателното щ изплащане. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на заявеното с въззивната жалба оплакване, свързано с отговора на въпроса дали писмото от 28.09.2015 г. на Регионалната дирекция по горите-Л., въз основа на което са изготвени двете съдебно- технически експертизи, има характер на официален документ, съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК и може ли въз основа на него да се формират изводи, относими към спорните по делото факти. Поддържа се, че от споменатия документ не се установява дали е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, както и че „поставените подписи не могат да бъдат свързани с конкретни лица, с оглед установяване на тяхното длъжностно качество“ [sic], като въпреки тези явни пропуски при изготвяне на процесното писмо, както първоинстанционният, така и въззивният съд са го обсъждали и данните от него са формирани изводи, относно спорните факти. Поддържа се, че при липсата на реквизити, които да установят, че се касае за официален документ, съдът не е следвало да формира своите изводи, въз основа на това писмо, както и че пропускът на въззивния съд да отговори на оплакването във въззивната жалба че писмото на РДГ-Л. от 28.09.2015г. няма характер на официален документ, представлява съществено процесуално нарушение. Както в самата касационна жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е формулиран следният въпрос, с който е обоснован достъпът до касация, при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно: налице ли е съществено процесуално нарушение в случаите, при които съдът не е обсъдил и не се е произнесъл с въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че този въпрос е разрешен в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решение № 15/30.01.2015г. по гр.д.№ 4604/2014 г., ІV г. о., Г. К. на ВКС. Ответникът по касация „Дженерали застраховане“АД оспорва касационната жалба и искането за допускане на касационното обжалване. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК, чрез пълномощника му юрисконсулт М. М., се поддържа, че за да постанови решението си съставът на апелативния съд е разгледал и обсъдил всички представени и допуснати доказателства, вкл. и двете допуснати и изслушани по селото експертизи и чрез преценка на доказателствата е приложил съответните правни норми. Наведен е довод, че позоваването на решението по Върховния касационен съд по т.д. № 4604/2014г., ІV г.о., в противоречие с което касаторът твърди, че е постановено обжалваното решение е „некоректно“, защото предметът на спора и допуснатото процесуално нарушение, при която то е постановено са от друг характер и „конкретиката на фактическата обстановка по настоящия спор е различна от него“, както и че в случая тя е изяснена с всички допустими доказателства, събрани по настоящото дело. Относно оплакването на касатора, свързано с писмото на РДГ - Л., е изразено становище, че въззивният съд му е обърнал специално внимание в мотивите към решението, като е изложил и аргументи поради които не е уважил основаното на него оплакване. Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. По делото е установено, че между страните са съществували отношения по договор за имуществено застраховане, сключен с полица № 160111001924/11.12.2014 г., със срок на действие на застрахователното покритие до 12.12.2015 г., и с предмет земеделски култури, в частност, процесните такива, намиращи се в имот с № 000714 в землището на [населено място], [община], ЕКАТТЕ 14876, представляващи новозасадени през м. септември 2013 г. трайни дървесни видове - червен дъб и сребролистна липа. Застрахователното покритие включва и риска по клауза 04 от общите условия - изгаряне, обгаряне, опушване, щети, вследствие на предприети мерки за ограничаване разпространението на пожара, както и такива, причинени от запалване, опожаряване или изсъхване в резултат на мълния. Не се спори също относно действителното настъпване на застрахователното събитие от категорията на покритите рискове на 3.08.2015 г. – пожар, за което [община] е уведомила застрахователното дружество на 10.08.2015 г. По искането за оценка на щетите е образувана преписка по щета № 253630/12.08.2015 г., по която „Дженерали застраховане“АД е отказало заплащането на обезщетение, поради неосъществени задължителни мероприятия по отглеждането на застрахованите дървесни видове, съгласно изискванията на чл. 32 и чл. 33 от Наредба № 2 от 7 февруари 2013 г. за условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, а именно за премахване или ограничаване развитието на конкурентната плевелна растителност, което е създало предпоставки за настъпване на събитието на територията на застрахования обект. За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно решение съставът на Софийския апелативен съд е анализирал събраните по делото гласни доказателства, съобразно чл. 172 от ГПК, като е съобразил възможната заинтересованост на двете групи свидетели, като служители на страните по делото и ги е кредитирал само в онази тяхна част, в която кореспондират помежду си, а в останалата им част - само за фактите, които са установени и от представените по делото писмени доказателства. Изводите относно състоянието на насажденията към датата на настъпване на застрахователното събитие, причините, благоприятствали възникването на пожара и обема на подлежащите на обезщетяване вреди, с оглед наличието на прихванати към деня на увреждането фиданки, съдът е основал на заключението на повторната лесотехническа експертиза, извършена от вещото лице С., според което загубите от пожара са в размер на 26% от залесените фиданки, тъй като останалите 74% са загинали преди възникването му, поради неосъществени от общината лесотехнически мероприятия, предвидени по плана за залесяване. Въз основа на това е определил застрахователното обезщетение само върху унищожените прихванати фиданки, но не и за онези, които поради неосъществяване на предвидените по плана последващи лесотехнически мероприятия не са се прихванали, т.е. които са погинали още преди неговото настъпване, поради нарушаване на технологията по отглеждането им, а не вследствие на пожара. За да даде заключението си в този смисъл, което е било възприето от въззивния съд, вещото лице по повторната съдебно-техническа експертиза, допусната от първоинстанционния съд по искане на пълномощника на [община], е съобразило данните от приетия като доказателство по делото констативен протокол за извършен от застрахователя оглед, подписан и от представител на общината – Л. Балуров, разпитан и като свидетел по делото, според който, при взети на място проби е установено, че са се прихванали 26 % от обгорелите фиданки, а 74 % от тях не са прихванали. Констатирано е също, че в цялата площ не е установено извършването на задължителни мероприятия за отглеждането на подобен тип насаждения, съгласно изискванията на МЗХ. Протоколът е подписан със забележка от представителя на общината в смисъл, че пожарът на терена е низов и е обхванал изцяло залесените фиданки, като са оцелели незначителен брой от тях с все още функционираща коренова система, податливи са на болести и не могат да оцелеят в опожарената среда. Вещото лице е дало категорично заключение, че поради непроведените допълнителни „отгледни мероприятия“ прихванатите фиданки са били само 26 %, а останалите са погинали преди това (в този смисъл са обясненията му дадени в о.с.з. на 24.02.2021 г. при приемане на заключението). Като допълнителен източник на данни за състоянието на залесения имот, вещото лице се е позовало на писмо № 7286/28.09.2016 г. на Регионалната дирекция по горите – Л., подписано от неговия директор и съставено в отговор на запитване от ТД „Национална сигурност“, според което от теренната проверка на имотите на 15.09.2014 г., за която е съставен приложен към него протокол, е установено, че в имота не са извършвани отгледни мероприятия през първата година след създаване на културите и ненавременно отглеждане през втората година, започнато към края на вегетационния сезон; липсата на огради на културите, което е довело до навлизане на животни, прегризване и унищожаване на част от фиданките и опожаряването на културата в имот № 000714 в землището на [населено място], както и пожарът, предизвикан в имота. Експертизата се е позовала и на приложения към писмото протокол от 15.09.2015 г., удостоверяващо извършен на същата дата оглед на процесния имот от главен експерт при регионалната дирекция, в присъствието на двама представители на [община], единият от които е свидетелят Балуров в качеството на специалист по горско стопанство, според който цялата площ е обрасла с висок бодил и се наблюдават следи от животни, като по окомерна преценка процентът на прихващане е нисък- 25 %. Протоколът е подписан както от проверителя, така и от лицата, удостоверили присъствието си при извършване на огледа, и няма данни при подписването му представителите на общината да са възразили срещу съдържащите се в него констатации. При определяне размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, предвид установения механизъм на низово възникване на пожара, вследствие запалването на сухи треви, натрупани поради неотстраняване на конкуриращите растителни видове (плевели), както и липсата на изградена минерализована ивица покрай създадената горска култура, която би ограничила разпространението на пожара. Съобразил е и процента на прихванатите към датата на пожара фиданки, както и уговорения процент на самоучастие. При горните данни, по допускането на касационно обжалване настоящият състав намира следното: Съгласно задължителните указания, дадени с ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, наличието на общия селективен критерий за допускане на касационно обжалване във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК, включително и тази по т. 1, е предпоставено от формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е включен в неговия предмет, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение. По негативен път в същия тълкувателен акт са дефинитивно очертани границите на споменатата обща предпоставка, като от нейния предметен обхват изрично са изключени въпросите, които са от значение за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК, които подлежат на инстанционен контрол във фазата на произнасяне по съществото на касационната жалба. Упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, което е предмет на производството по чл. 290 от ГПК. Същевременно формулираният въпрос следва да кореспондира на изложените в касационната жалба доводи, предмет на проверка във фазата на произнасяне по съществото на инвокираните в нея оплаквания, определящи границите на касационния контрол за неправилност на въззивното решение (чл. 290, ал. 2 от ГПК). Във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК, формулираните от касатора въпроси определят рамките, в които касационната инстанция осъществява селекцията за достъп до касационно обжалване, поради което съобразно правомощията си съдът може само да ги уточни и конкретизира, но не и да допусне касация по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, посочен от касатора. В случая единственото инвокирано в касационната жалба оплакване е, че съдът не се е произнесъл по въпроса, дали писмото на РДГ-Л. до ТД “Национална сигурност“ - гр. П. от 28.09.2015г., с което вещите лица както по първата, така и по повторната лесотехническа експертиза са обосновали заключението си, представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и допустимо ли е въз основа на него да се формират изводи, относими към спорните по делото факти. На това оплакване, което по същество е такова по смисъла на чл. 293, ал. 2 от ГПК, съответства и формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпрос, а именно дали е налице съществено процесуално нарушение когато съдът не е обсъдил и не се е произнесъл с въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи за неправилност на първоинстанционното решение, което съобразно правомощието на касационната инстанция да конкретизира и уточни формулирания въпрос следва да се счита като такъв, относим към задължението на въззивния съд да се произнесе по тях, респ. към правните последици от пропуска на въззивния съд да стори това. Този въпрос е последователно и непротиворечиво разрешен в тълкувателната и казуалната практика на Върховния касационен съд в позитивен смисъл, а именно, че за разлика от контролно-отменителното производство, като инстанция по съществото на спора въззивният съд е задължен да изложи собствени фактически и правни изводи по доводите и възраженията на страните и да обсъди всички събрани доказателства, относими към предмета на делото, в рамките на инвокираните във въззивната жалба оплаквания, при условията на т. нар. „ограничен въззив“, извън хипотезите на нищожност и недопустимост на обжалваното пред него първоинстанционно решение (чл. 269 от ГПК), доколкото неговата правораздавателна дейност е насочена към разрешаване на спора по същество, по отношение на която отмяната на обжалваното първоинстанционно решение е само страничен резултат. Пропускът на въззивния съд да обсъди инвокирано във въззивната жалба оплакване е от естество да обоснове допускането на решението до касационно обжалване, само когато той е обусловил изхода на спора, т.е. когато е рефлектирал върху крайния резултат от решаващата му дейност. В случая единственото оплакване на касатора относно пропуска на съда да се произнесе по въпроса дали споменатото писмо с изх.№ 7286/28.09.2016 г. представлява официален документ, по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, цели защита срещу материалната доказателствена сила на документа относно удостоверените с него факти и обстоятелства. Доводът на ищеца- касатор в настоящото производство е, че то не притежава реквизитите на официален документ, тъй като от него не се установява да е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му. От данните по делото се установява, че въпросното писмо и протоколът за оглед, въз основа на който е било съставено, са представени като приложения към първото заключение на съдебно-техническата експертиза, извършена от вещото лице К. и същите не са било приемани като доказателства по делото, доколкото никоя от страните по делото не е направила такова искане. Двата документа са били обсъдени и в заключението на повторната експертиза, съставена от вещото лице С., но в съдебните заседания по приемане на заключенията процесуалният представител на [община] не ги е оспорил по съображения, че те са основани на документ, който не притежава белезите на официален такъв, респ. не е направил възражение в този смисъл, а по отношение заключението на първата експертиза - поради твърдяно противоречие между констатациите на вещото лице и изводите, съдържащи се в резолютивната част на заключението, обуславящи неговата необоснованост, а на втората - поради това, че то е изготвено без да е бил извършен оглед на залесения имот от вещото лице (каквото задължение впрочем не му е вменено от съда с определението за нейното допускане). Доводи в горния смисъл не са развити и в заседанието по същество пред първата инстанция, нито в писмените бележки по съществото на спора, депозирани от ищеца в определения от съда срок, а за пръв път са изложени като оплаквания в подадената срещу решението въззивна жалба. Когато заключението на експертизата е основано на документи, които не са били приети като писмени доказателства по делото, които са засегнати от пороци, които изключват тяхната формална и/или материална доказателствена сила, това обстоятелство подлежи на инцидентна преценка при обсъждане на самото заключение при условията на чл. 202 от ГПК, заедно с другите доказателства по делото, при евентуалното му оспорване, с оглед неговата обоснованост и кредитирането на доказателствената му стойност. Тази преценка на заключението на експертизата, включително и с оглед документите, въз основа на които е изготвено, е свързана с обсъждане на събрано по делото доказателство, поради което съгласно изричните в този смисъл мотиви към ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС е извън приложното поле на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Доколкото споменатото писмо не е било прието като писмено доказателство по делото с определение на съда, той не е бил задължен да го обсъжда отделно от заключението. Извън горното, писмото с изх.№ 7286/ 28.09.2016 г., притежава реквизитите на официален документ, доколкото е издадено от надлежен орган- директора на регионалната дирекция по горите в рамките на неговата материална компетентност по чл. 3 и чл. 5 от Устройствения правилник на регионалните дирекции по горите. Това се отнася и до протокола от 15.09.2015 г., въз основа на който е изготвено, който е съставен в упражняване на правомощията на Регионалната дирекция по чл. 11, ал. 1 от същия правилник за контрол върху дейностите по залесяване в горските територии и върху дейността по тяхната защита от болести, вредители и други повреди, както и с изпълнението на проекти, планове и програми, свързани с възпроизводството, стопанисването, ползването и опазването на горите и за даване на предписания, във връзка това. Фактите и обстоятелствата, удостоверени в писмото и протокола, включително и по отношение на процента на прихваналите се насаждения са изцяло в предметния обхват на възложените от закона функции на регионалната дирекция, поради което пропускът на съда да квалифицира правното им естество при кредитиране на заключението на експертизата, в което те са анализирани заедно с другите доказателства, включително и с двустранно съставени между страните такива, каквото е протоколът за оглед от по образуваната пред застрахователя щета, сам т по себе си не е обусловило изхода на спора по делото. Ето защо така формулираният въпрос не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. На следващо място, не е налице и специалната предпоставка, по т. 1, а именно, соченият от касатора правен въпрос да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Посоченото от касатора решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, постановено по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо, е свързано с дължимата от въззивния съд собствена преценка на свидетелските показания, включително и при условията на чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото, при съобразяване на възможната заинтересованост на свидетелите, а не със задължението за квалифициране правното естество на представен по делото документ, вкл. и такъв, който не е бил приет като писмено доказателство по делото, но е бил съобразен от вещото лице при изготвяне на заключението му. В случая касационната жалба не съдържа оплакване за неправилно приложение на чл. 172 от ГПК, каквото по същество не е и налице, доколкото съдът правилно е преценил наличието на възможна заинтересованост у всяка от посочените групи свидетели, поради което ги е кредитирал само доколкото кореспондират на останалите доказателства по делото, в частност и на протокола за оглед от 12.08.2015 г., съставен с участието на представител на общината непосредствено след настъпване на застрахователното събитие и на повторната лесотехническа експертиза. От значение е също и обстоятелството, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства за надлежно проведени лесотехнически мероприятия по плана за залесяване след първоначалното засаждане на фиданките, описани в повторното заключение, от естество да мотивират убеждението на съда, че към датата на настъпване на вредоносното събитие процентът на прихванатите такива е бил по-висок от установения при взетите на двата огледа проби. По горните съображения съдът намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,