Определение № 6 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2943/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 266819/14.05.2021 г. на „Брезник - четири сезона“ ЕООД, чрез адвокат П. Ш., срещу въззивно решение № I - 38 от 09.04.2021 г. по в. гр. д. № 207/2021 г. на Окръжен съд - Бургас. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба ЕС „Хелиос“, [населено място], чрез адвокат И. К. - К., е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване поради липсата на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за това. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. при извършената служебна проверка намира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове с правно основание чл. 40 ЗУЕС. Производството по настоящото дело е образувано именно по такива искове, предявени от „Брезник - четири сезона“ ЕООД, с твърдения, че взетите на общото събрание на ЕС решения от 04.07.2018 г. са нищожни, респ. незаконосъобразни поради нарушения на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание. Изключването на въззивните решения с предмет искове по чл. 40 ЗУЕС от касационен контрол обуславя двуинстанционното разглеждане на споровете по тях. Без значение са доводите на ищеца за нищожност на цялата процедура по провеждане на общото събрание, респ. нищожност на взетите на него решения. По въпросите относно правния характер на решенията на общото събрание на ЕС и приложението спрямо тях на правилата за недействителност на сделките е налице константна практика на ВКС, съгласно която искът за отмяната на решенията на общото събрание на ЕС е само по чл. 40 ЗУЕС независимо от степента на проявление на пороците, поради което и относно нищожните решения е предвиден същият съдебен контрол /в този смисъл - решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, І г. о.; определение № 70/13.02.2020 г. по гр. д. № 2992/2019 г. на ВКС, ІІ г.о.; определение № 266/27.05.2019 г. по гр. д. № 4371/2018 г. на ВКС, ІІ г.о.; определение № 157/25.09.2020 г. по гр. д. № 2621/2020 г.на ВКС, I г.о. и др./. Ето защо подадената касационна жалба срещу въззивното решение на Окръжен съд - Бургас е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство - да се прекрати. С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК и представените доказателства, направеното от ЕС „Хелиос“ искане за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски в размер на 500 лв. е основателно и следва да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.