Определение № 527 от 05.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 410/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 214 от 28.09.2023г. по гр.д. № 270/2023г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 474 от 07.06.2023г., постановено по гр.д. № 3377/2022г. на Сливенски районен съд за отхвърляне на предявения от Л. Л. Л. против Н. Х. К. и Т. Д. К. установителен иск за собственост на основание придобивна давност върху навес със застроена площ от 545 кв.м., представляващ западната част от сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], [община], цялата сграда застроена на 980 кв.м. Касационната жалба е подадена от ищеца Л. Л. Л. чрез адв. Р.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос: предявен ли е нов иск при направено уточнение на петитума пред първоинстанционния съд в протокола от 12.05.2023г., който въпрос касаторът счита за разрешен в противоречие с решение № 142 от 14.01.2021г. по гр.д. № 3067/2019г. на IV г.о. и решение № 55 от 27.04.2015г. по гр.д. № 5558/2014г. на I г.о. Ответниците по жалбата Н. Х. К. и Т. Д. К. чрез пълномощника си адв. Р. вземат становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по положителен установителен иск за собственост на западната част от сграда - навес, с площ 545 кв.м., която ищецът претендира да е придобил чрез давностно владение, изтекло към 2012 г. В последното заседание пред първоинстанционния съд от страна на ищеца е заявено уточнение на иска, а именно искът да се счита предявен за източната част на сградата, представляваща навес с площ 532 кв.м. С решението си първоинстанционният съд е приел, че това не е уточнение, а представлява нов иск за друга част от сградата, какъвто предмет не може да бъде въвеждан с изменение на иска в последното заседание. От писмените доказателства е установено, че с договор от 16.10.2002г. ищецът Л. Л. купува от Кооперация “Единство“, с.Желю войвода метална конструкция, находяща се в парцел * с размери 60м. на 92м., състояща се от 9 бр. ферми, 18 бр. колони и 14 бр. панелни заграждения. Други писмени данни за права на ищеца не са налице. През 2022г. въз основа на постановление за възлагане от 14.06.2022г. на публичен изпълнител ответникът Н. К. придобива сграда с идентификатор ****, описана като навес с РЗП 980 кв.м. в имот № *, /парцел *, имот № * / в стопански двор. Възложеният имот е бил собственост на длъжника “Милена 90“ ЕООД, представлявано от Р. Б.. При извършения на 23.06.2022г. въвод на купувача е отразено, че част от сградата е заключена с катинар и няма достъп. Приетата техническа експертиза сочи, че поземленият имот, в който се намира сградата, е имот № * по парцеларния план на стопанския двор „стар-запад“, като в имота се намират сгради - складове №№ 12, 13, 14, 15 и 16, зърносушилня и трафопост; по КВС имотът е с № *. Впоследствие той е разделен на три парцела, които в кадастралната карта са нанесени с идентификатори ***, *** и ***. Процесната сграда в североизточната й част е масивен навес с тухлена конструкция, а от юг е затворена с бетонни панели; това са типични метални ферми за селскостопански сгради на бившите ТКЗС; покривът е от метална конструкция. Вещото лице сочи, че и първоначално, и понастоящем процесната сграда се състои от две сгради - източна и западна с навес между тях. Събраните са множество свидетелски показания. Свидетелката Р. Б. сочи, че ищецът е дошъл да работи земя в селото и имал навес с панел и ламарина към 550 кв.м. Ищецът ползвал навеса до 2004г. след това го оставил на сина на свидетелката С., който държи ключа от него. При извършвания опис свидетелката предупредила служителите на НАП, че този навес не е на фирма “Милена 90“. Свидетелката К. е извършвала опис на имота при публичната продан; на описа присъствала свидетелката Б. и съпруга й, те не са имали възражения. Свидетелката Т. е извършвала въвода след публичната продан. Тя описва сградата като много дълга сграда с два входа. Присъстващите на въвода Р. Б. и нейния съпруг отключили само едната врата, по-вътрешната; за другото помещение казали, че не е тяхно и отправили заплахи към служителите. Свидетелката А. също е присъствала на въвода като длъжностно лице и потвърждава неосигурения достъп до част от сградата, отправените заплахи, както и твърденията на Б. и съпруга й, че сградата не е тяхна; те не посочили чия е тя и кой има ключ. Свидетелката И. работи в кметството. Тя не познава ищеца Л. Л. и не знае той да има имот в стопанския двор. Свидетелят К. е присъствал на разговор между ответника, свидетелката Б. и един господин, който заявил, че Л. няма нищо общо с навеса и искал да плати на ответника някаква сума за навеса. Въззивният съд, както и първоинстанционния, е намерил иска за неоснователен. Първо съдът е споделил съображения, че заявеното уточнение на иска не е могло да бъде прието, защото представлява подмяна на предмета на делото. По същество съдът е посочил, че правото на собственост на ответниците произтича от проведената продан от публичен изпълнител и от постановлението за възлагане. Що се отнася до претендираното от ищеца право на собственост, основано на давност, то единствено свидетелката Б. твърди, че ищецът е собственик на навес, който след 2004г. отстъпил на сина й. Нейните показания съдът е намерил за компрометирани, тъй като от писмените доказателства е видно, че тя, като управител на “Милена 90“ ЕООД е прехвърлила собствеността на целия склад на дъщеря си, което е довело до обявяване на сделката за относително недействителна спрямо НАП. Освен това тя твърди, че сградата е на ищеца, но той не владее лично, а владее сина й. При тези данни съдът е намерил за очевиден стремежа да бъде осуетена публичната продан на имуществото. В обобщение съдът е намерил, че липсват доказателства ищецът да е придобил по давност западната част на сградата с идентификатор *** и е отхвърлил иска. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че такива не са налице. Поставеният правен въпрос е свързан с отказа на първоинстанционния съд, споделен и от въззивния, да приеме заявеното уточнение на иска чрез промяна на предмета на спора - искът да се счита предявен за източната, а не за западната част на сградата. Застъпеното от съда становище не противоречи на практиката на Върховния касационен съд. В решение № 55 от 27.04.2015г. по гр.д. № 5558/2014г. на I г.о. се дава отговор на въпроса: кои твърдяни от страните факти формират основанието на иска и дали уточненията, направени от ищеца по реда на чл.143, ал.2 ГПК, представляват изменение на иска по смисъла на чл.214 ГПК. Даденият отговор е, че уточненията, направени от ищеца в първото съдебно заседание по реда на чл.143, ал.2 ГПК, не променят основанието на иска такова, каквото е очертано в обстоятелствената част на исковата молба, а само го детайлизират посредством релевиране на конкретни фактически твърдения в рамките на заявената от ищеца фактическа рамка на спора; тези уточнения не могат да бъдат приравнени на изменение на иска по основание по смисъла на чл.214, ал.1 ГПК. Това разрешение не е приложимо към настоящата хипотеза, защото не става въпрос за уточняване на факти, касаещи основанието на иска и то в първото заседание, а за въвеждане на друг предмет на спора, което включва промяна както на фактическите обстоятелства, така и на искането. Разпоредбата на чл. 214 ГПК не допуска такова изменение на иска, още по-малко такова уточнение и затова то не е било допуснато. Решение № 142 от 14.01.2021г. по гр.д. № 3067/2019г. на IV г.о. разграничава изменение на иска от отстраняване нередовности на исковата молба и акцентира, че изменението на иска може да представлява изменение на основанието или на петитума на иска; при изменението на основанието ищецът може да замести първоначално посочените правопораждащи факти с други, а при изменението на петитума да заяви различно по вид и обем от първоначалното искане за защита или добави ново към него. Несъмнено е от решението и от установената практика по прилагане на чл. 214 ГПК, че едновременно изменение на основанието и на петитума не е допустимо, именно защото представлява предявяване на изцяло нов иск (така Решение № 244 от 09.02.2018г. по т.д. № 2/2017 г. на II т.о., Решение № 142 от 14.01.2021г. по гр.д. № 3067/2019 г. на IV г.о. ) Предвид изложеното въззивният акт съответства на практиката на Върховния касационен съд и липсва основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Не са налице предпоставки за прилагане на някое от служебно приложимите основания за допускане на касационен контрол - вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на обжалвания акт. Поради това допускане на касационно обжалване следва да се откаже. В полза на ответниците следва да се присъдят направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 1500лв. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.