Определение № 224 от 28.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 954/2016 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от Р. Л. Б. ООД [населено място], чрез процесуалния пълномощник ю.к. П., молба за спиране на изпълнението на решение от 02.03.2016 г. по в. гр. д. № 8730/14 г. на СГС в частта, с което след отмяна на първоинстанционното решение на СРС молителят е осъден да заплати на С. С. С. от [населено място] сумата 11 560.02 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от неизпълнение на задължение на молителя по договор за финансов лизинг от 27.08.2008 г., подробно описани. Към молбата е приложено и цялото производство по в. гр. д. № 8730/2014 год., от което е видно, че молителят е подал касационна жалба против въззивното решение в законоустановения срок по чл. 283 ГПК. Представено е и платежно нареждане за внасяне на обезпечение по сметката на ВКС в размер на 11 560.02 лв., за която сума главният специалист - счетоводител при ВКС е удостоверил, че е постъпила по съответната сметка на ВКС. Независимо от изложеното, молбата по чл. 282, ал. 2 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Съобразно действащата редакция на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /ДВ, бр. 50/2015 г./ решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, с оглед цената на иска, която е под 20 000 лв., и търговския характер на производството. Поради това не са налице предпоставките на закона за спиране изпълнението на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение