Определение № 884 от 07.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 218/2010 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от С. Ж. И., Д. Т. А., Г. Т. Г. и Ж. Т. А. срещу решение № 618 от 16.11.2009 г. по гр. д. № 436/09 г. на Окръжен съд гр. Д.. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по касация К. Ж. Ж. оспорва жалбата. Ответникът по касация П. М. Ж. не взема становище. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 15 от 14.03.2009 г. по гр. д. № 483/08 г. на Районен съд гр. Д., с което предявените от С. И., Д. А., Г. Г. и Ж. А. срещу К. Ж. и П. Ж. искове за собственост на гараж, построен в ПИ с идентификатор № 72624.606.659. по КК на гр. Д., са отхвърлени. Въззивният съд е приел, че ищцата С. И. и ответникът К. Ж. са брат и сестра, наследници на Т. А., починал на 08.11.2004 г. Ответникът придобил собствеността на дворното място и къщата в него, част от която продал през 1966 г. на сестра си. През 1971 г. дал съгласие сестра му да построи гараж. Съдът приел, че ответникът е собственик на гаража по приращение, а ищците не установили че са придобили същия въз основа на давностно владение. От построяването на гаража до предоставянето му за ползуване на трето лице през 1976 г. не били изминали 10 г., а след 1976 г. ищците живеели в друго жилище и не упражнявали фактическа власт. През 1998 г. ответникът се противопоставил на преустройството на гаража, с което демонстрирал правото си на собственик. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани няколко въпроса, които могат да бъдат обединени в следните два: дали съгласието на собственика на земята за извършване на строителство в имота е действие предаващо владението върху този терен или е обещание за прехвърляне на собствеността на построената сграда и дали презумпцията по чл. 69 ЗС се отнася и за случаите когато предаването на владението е въз основа на отстъпено право на строеж. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона. Посоченият в изложението първи въпрос е фактически, а не правен, тъй като отговорът му е поставен в зависимост от уговореното между страните, затова няма основание за допускане касационно обжалване по този въпрос. Вторият въпрос е правен. Обобщено, в решения № 1392 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 151/08 г. на ВКС V ГО, № 1222 от 16.12.2008 г. по гр. д. № 4794/07 г на ВКС I ГО, № 1175 от 22.10.2008 г. по гр. д. № 4638/07 г. на ВКС V ГО и № 189 от 31.03.2009 г. по гр. д. № 1760/08 г. на ВКС II ГО е прието, че владението е фактическо състояние на упражняване на фактическа власт върху чужд имот със съзнанието, че е свой и се предполага съгласно презумпцията на чл. 69 от ЗС. С оглед на правната същност на придобивната давност като оригинерен придобивен способ, неотносимо дали съществува нотариален акт удостоверяващ правата, следва да се прецени налице ли е явно, спокойно и непрекъснато упражняване на фактическа власт върху имота в продължение на десет години. Настоящ състав счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, предвид противоречието на даденото в обжалвания съдебен акт разрешение на формулирания въпрос с практиката, изразена в цитираните решения. Водим от горното, съдът