Определение № 60562 от 21.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 33/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Визита Трейд Къмпани”ООД срещу Решение № 250 от 19.08.2020 год. по т.д.№ 314/2020 год. на Пловдивския апелативен съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на „Визита Трейд Къмпани”ООД срещу тази част от Решение № 372 от 01.07.2019 год. по т.д.№ 308/2015 год. на Пловдивския окръжен съд с която е бил отхвърлен предявеният от „Визита Трейд Къмпани”ООД срещу “Г. фрателли”АД иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор от 10.06.2008 год., материализиран с нот.акт № 86 т.2 на нотариус с рег.№ 473 с който е учредена ипотека върху недвижим имот, представляващ стопански двор с площ 3600 кв.м. - УПИ III-30016 по плана на с. Белащица. Като е счел жалбата за неоснователна, съставът на ПАС е потвърдил първоинстанционния акт в обжалваната му част. В сключения на 10.06.2008 год. договор за заем се сочи, че заемодателят “Г. фрателли”АД е предоставил на заемателя „Визита”ООД сумата 253000 евро и ще предостави на заемателя „Визита Трейд Къмпани”ООД сумата 250000 евро с цел закупуване на диворастящи гъби. За обезпечаване на задължението по двата заема, „Визита Трейд Къмпани”ООД се е съгласил да учреди договорна ипотека върху урегулиран поземлен имот с площ 3600 кв.м., съставляващ стопански двор в с. Белащица, ведно с построения в него хладилен склад. Договорът за ипотека е материализиран в посочения по-горе нотариален акт. Твърдението на ищеца е, че договорът за учредяване на ипотека е нищожен, поради липса на предмет, тъй като вземанията всъщност не представляват парични заеми, а уреждат предходни търговски взаимоотношения между страните; сумата от 253000 евро не е предоставяна като паричен заем и е била погасена от длъжника, а сумата от 250000 евро не е била предоставена. Х. склад бил движима вещ и освен това принадлежал на трето лице. За да отхвърли иска в частта за поземления имот, Пловдивският окръжен съд е приел, че ипотечният договор не е нищожен, като обезпечаващ бъдещо задължение; налице е пълна индивидуализация както на вземанията, така и на имуществото, което се предоставя за обезпечаването им. Зачел е СПН създадена със съдебно решение относно собствеността на хладилния склад и по отношение на него искът е уважен. Като необжалвано, решението на ПОС е влязло в сила в тази му част. Сезиран с въззивната жалба на ищеца, съставът на ПАС отново се е произнесъл по въведените основания за нищожност на договора. Подробно е мотивирал становището си за неговата действителност – индивидуализация и тъждество на вземанията, индивидуализацията на подобренията, находящи се в имота. Както бе посочено по-горе, спорът за хладилния склад не е бил пренесен във въззивното производство. Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е, че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на три въпроса, формулирани както следва: „1./ Приема ли се за сключен при липса на основание – неполучаване на заемни суми по договор за заем от 10.062008 год., вземанията за които са обезпечени с ипотека?; 2./ Налице ли е липса на индивидуализация на имущество, което е предмет на обезпечението, както се твърди в исковата молба и въззивната жалба?; 3./ Водят ли до недействителност/нищожност на договор за учредяване на ипотека, изповядан с нот.акт № 86 т.2 на нотариус М. С., вписан под № 129, 12/2008 г. на СВ-Пловдив?”. Няма посочена съдебна практика по т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК отговор на “Г. фрателли”АД писмен отговор, се съдържа становището, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Има искане за присъждане на разноски. Настоящият съдебен състав счита, че не е налице което и да е от посочените основания за допускане на касационен контрол, поради следното: Неправилно е разбирането на касатора за характеристиката на въпроси, обуславящи допускането на касационен контрол. Това не са въпроси относно спорни по казуса факти по които въззивният съд се е произнесъл неправилно, а правни въпроси по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика или пък произнасянето по които от страна на ВКС би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото - ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Поставените от „Визита Трейд Къмпани”ООД въпроси са свързани с преценка/обсъждане на конкретни доводи и възражения по делото и оттам – правилността на изводите на въззивния съд. Т.е. касае се за въведени твърдения по чл.281 т.3 ГПК, а не за обосновка на приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК. С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация е поискал присъждането на разноски, съобразно заплатеното адв.възнаграждение в размер на 4485 лв. Представил е доказателства за плащането им и списък по чл.80 ГПК. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК те ще следва да бъдат присъдени. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.