Определение № 3120 от 19.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4026/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.236/1.06.23 по ч.г.д.№.155/23 на АС Бургас е потвърдено определение №.852/23.03.23 по г.д.№.1164/22 на ОС Бургас, с което искането на Р. Г. Д. за възобновяване на производството по г.д.№.1164/22 на ОС Бургас е оставено без уважение. Постъпила е частна касационна жалба от Р. Д., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответните страни Р. М. И. и М. Д. П. оспорват жалбата. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт са споделени изводите на първоинстанционния съд, че ищцата извежда правния си интерес по предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД от наличието на вземане в нейна полза, за което е издадена заповед за изпълнение /по ч.г.д.№.54/22 по описа на РС Царево/ и което все още е спорно /с постановеното по г.д.№.1399/22 решение е прието за установено, че вземане в размер на 24000лв. й е дължимо от М. Е., но този съдебен акт не е влязъл в сила към настоящия момент/, поради което и все още не са отпаднали пречките за движението на спряното производство. Съдът, позовавайки се на постановките на ТР 2/9.07.19 по тълк.д.№.2/17, ОСГТК - съгласно което е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, и висящността на спора по г.д.№.1399/22 на ОС Бургас, е намерил, че не е налице основание за възобновяване на делото. Посочил е и, че ответниците са оспорили качеството на кредитор на ищцата, от представения протокол от откритото съдебно заседание по г.д.№.1399/22 на ОС Бургас се установява, че в резултат на наложени запори по посочените в исковата молба изпълнителни дела са погасени суми, ищцата е заявила частичен отказ от иска и производството в тази му част е прекратено и поради това и качеството й на кредитор по отношение на ответника М. Е. продължава да е в зависимост от произнасянето на съда по висящото още г.д.№.1399/22 на ОС Бургас. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса „Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му, в което солидарен длъжник, който не е подал възражение в установения от закона срок и издадената заповед за парично изпълнение по реда на чл.410 ГПК е влязло в сила по отношение на него, заповедният съд е издал изпълнителен лист по отношение на него и предявеният иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от този конкретен длъжник действия, увреждащи кредитора?“ /ТР 4/18.06.14 по тълк.д.№.4/13, ОСГТК/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведеният от касатора въпрос не е общ и абстрактен, каквито са изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, а конкретен и фактически; освен това и изрични мотиви в тази връзка не са били излагани. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното или определение. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване по критериите на чл.280 ГПК – при евентуалното разглеждане на касационната жалба по същество /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, а не в настоящата фаза на селекция о тези критерии. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. Същевременно обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото е релевирано оплакване за очевидна неправилност, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Само за пълнота следва да се отбележи, че наличието на основание за спиране при условията на чл.229 ал.1 т.4 ГПК се проверява по реда на обжалване на определението за спиране, в разглежданата хипотеза то не е било оспорено, в това число от ищцата, и пречката, поради наличието на която е постановено спирането-висящността на г.д.№.1399/22 на ОС Бургас, към настоящия момент безспорно не е отпаднала. Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на Трето гражданската отделение,