Определение № 695 от 16.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4782/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 17 201/08.10.2018 година и касационна жалба с вх. №, 16 920/03.10.2018 година, първата подадена от Г. Н. А., а втората подадена от Н. Г. А., срещу решение № 2171/14.08.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 6101/2017 година. С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение № 5920/14.08.2017 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 13 608/2015 година, с което е отхвърлен предявения от Г. Н. А. срещу Н. Г. А. и С. Д. С. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД, във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на Н. Г. А. и С. Д. С., че договор за продажба на недвижим имот от 13.02.2008 година, сключен между Г. Н. А., в качеството му на продавач и Н. Г. А. и С. Д. С., в качеството им на купувачи, оформен с нотариален акт № ..., дело № 98/2006 година на В. И.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, е нищожен и прикрива дарение на имота, който е предмет на договора, извършено само в полза на Н. Г. А.. В подадените от Г. Н. А. и Н. Г. А. касационни жалби се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от Г. Н. А. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД, във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД да бъде уважен. В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Г. Н. А. и Н. Г. А. твърдят, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответницата по касационните жалби С. Д. С. е подала отговор на същите, с който е изложила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 2171/14.08.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 6101/2017 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. Г. Н. А. е бил уведомен за обжалваното решение на 10.09.2018 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 17 201/08.10.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима. Н. Г. А. е бил уведомен за обжалваното решение на 09.09.2018 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. №, 16 920/03.10.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Софийският апелативен съд е приел, че е сезиран с иск с правно о правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД, във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, с който Г. Н. А. е поискал да бъде признато за установено по отношение на Н. Г. А. и С. Д. С., че договор за продажба на недвижим имот от 13.02.2008 година, сключен между Г. Н. А., в качеството му на продавач и Н. Г. А. и С. Д. С., в качеството им на купувачи, оформен с нотариален акт № ..., дело № 98/2006 година на В. И.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, е нищожен и прикрива дарение на имота, който е предмет на договора, извършено само в полза на Н. Г. А.. С оглед на това е прието, че когато страните по привидния договор прикриват действителните си волеизявления, изпълващи съдържанието на друг договор с присъщите му правни последици, които са желани от страните по привидния договор, е налице относителна симулация. По делото е прието, че с договор за продажба на недвижим имот от 13.02.2008 година, оформен с горепосочения нотариален акт, Г. Н. А. е продал на Н. Г. А., който е негов син и на С. Д. С., която към този момент е била съпруга на Н. Г. А. описания в акта имот. В последствие с влязло в сила решение № III-117-215/10.10.2012 година на Софийски районен съд, 117-ти състав, постановено по гр. д. № 1577/2012 година е бил прекратен сключения между Н. Г. А. и С. Д. С. граждански брак. Към исковата си молба Г. Н. А. бил приложил декларация от 15.09.2015 година, в която посочил, че не е получавал цената по договора за продажба от 13.02.2008 година, че такава не се дължи и не е уговаряна, тъй като намерението на страните при сключване на сделката било той да надари сина си Н. Г. А. с имота предмет на договора. На същата дата-15.09.2015 година Н. Г. А. бил издал обратно писмо, в което е посочил, че сключения на 13.02.2018 година договор за продажба всъщност представлява дарение на него от баща му Г. Н. А., като продажната цена по договора не е уговаряна, не е плащана и не се дължи. Самият иск за обвяване на относителната симулация на договора за продажба от 13.02.2018 година бил предявен на 26.10.2015 година. Въз основа на горепосочените факти, Софийският апелативен съд е приел, че представената от Г. Н. А. декларация не е годно доказателство да установи привидността на договора за продажба и няма качеството на начало на писмено доказателство, което да обоснове допустимостта със свидетелски показания да се проведе пълно и главно доказване на предявения иск. Обратното писмо нямало достоверна дата, но посочената такава от издалия писмото Н. Г. А. била близка до датата, на която била подадена исковата молба, с която е предявен иска предмет на делото, което обуславяло извода, че този документ е съставен за целите на процеса. Същото било издадено само от единия от двамата купувачи (субекти по материалното правоотношение, които стояли на една и съща страна) и съдържало признание, че договора за продажба прикрива договор за дарение и правните последици на втория договор са настъпили само за него. С оглед на това писмото било непротивопоставимо на С. Д. С., която го оспорвала по отношение на неговото съдържание. Същото с посоченото в него изявление-открито признание на привидността на договора за продажба по своето правно естество не било начало на писмено доказателство, което по правило обективирало изявления на насрещна за ищеца страна до държавен орган, които правели вероятно твърдението, че изразеното съгласие е привидно. Обратното писмо не можело да бъде начало на писмено доказателство, от което да се ползва Г. Н. А. и въз основа на него да доказва привидността със свидетелски показания, тъй като бил страна по твърдения от него привиден договор, поради което могъл своевременно да гарантира своите права и интереси с обратно писмо, което да е издадено от двамата купувачи (общо или в два документа), в които се прави признание за привидността на всички материализирани в договора изявления. Според състава на Софийския апелативен съд така обсъдените писмени доказателства не установявали привидността на договора, а доколкото приложеното обратно писмо нямало естеството на начало на писмено доказателство, това било основание съда да отхвърли всички искания на Г. Н. А. за установяване на привидността със свидетелски показания. С оглед на горепосочените мотиви на Софийския апелативен съд при постановяване на обжалваното решение, в изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Г. Н. А. и Н. Г. А. са поставили множество правни въпроси, въз основа на които искат обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол. От тези въпроси от значение за спора са въпросите за това при разкриване на симулацията обратното писмо, което изхожда от едната страна-единия участвал в сделката съпруг, представлява ли начало на писмено доказателство за него по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК и следва ли в този случай съдът да допусне свидетелски показания; за това следва ли да бъдат допускани гласни доказателства при изявление за симулация, направено искане за разкриването й и наличие на документ, представляващ начало на писмено доказателство; за това необходимо ли е обратното писмо да изхожда от всички страни по сделката и за това датата на обратното писмо има ли отношение към обстоятелствата, които то разглежда. И двамата жалбоподатели твърдят, че по отношение на тези въпроси е налице противоречие между решението на Софийския апелативен съд и посочените в изложенията им по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК решения на ВКС, поради което било налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че така посочените по-горе правни въпроси са били включени в предмета на делото като са били разглеждани от състава на Софийския апелативен съд и са обусловили правните изводи при постановяване на решението. С оглед на това обжалваното въззивно решение следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на съответствието му с посочената от двамата жалбоподатели в изложенията им по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК съдебна практика на ВКС. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 2171/14.08.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 6101/2017 година по подадените срещу него от Г. Н. А. и Н. Г. А., касационни жалби с вх. № 17 201/08.10.2018 година с вх. №, 16 920/03.10.2018 година и такова трябва да се допускане. На Г. Н. А. и Н. Г. А. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесат държавна такса в размер на по 765.83 лева, всеки един от тях, по сметка на ВКС и да представят доказателства за това като им се укаже, че ако не направят това в определения срок подадените от тях касационни жалби ще бъдат върнати, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение