Определение № 346 от 25.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1379/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №64 от 04.03.2015 г. постановено по т.д.№5432015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение №570 от 28.11.2014 г. по в.гр.д.№766/2014 г. на ОС Пазарджик. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се посочва, че делото не е търговско, тъй като е било разгледано по общия исков ред, а не по реда на производството по търговските спорове по смисъла на глава X. на ГПК. Навеждат се доводи, че неправилно е приложена и разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, доколкото разноски от ответната страна не са направени, като с оглед изложеното се иска отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба – [фирма] не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като вземанията, предмет на предявените искове, произтичат от търговска сделка, което определя и характера на делото като търговско, а размерът на цената на предявените искове е под законово определения в разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010 г./. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно установената практика на ВКС понятието „търговско дело” по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК е по-широко от „търговски спор” по смисъла на глава X. на ГПК и същите не са тъждествени – както поради разликата в използваната от законодателя терминология, така и поради обстоятелството, че с оглед разпоредбите на чл.104, ал.1, т.4, вр. чл.365, ал.1 от ГПК, търговски дела с размер на цената на иска под 25 000 лв., се разглеждат от районните съдилища по общия исков ред, а не по реда на глава X. на ГПК, приложима само по отношение на търговски дела, разглеждани от окръжните съдилища като първа инстанция. В този смисъл търговският характер на делото не може и не се определя от процесуалния ред, по който се разглежда материалноправният спор и тъй като в случая предмет на делото са права, възникнали във връзка с неизпълнение на задължение по абсолютна търговска сделка /чл.286, ал.2, вр. чл.1, ал.1, т.5 от ТЗ/, делото е търговско, при цена на всеки от обективно съединените исковете под 10 000 лв. и на основание чл.280, ал.2 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационен контрол. С оглед изложеното наведените в частната жалба доводи относно определяне на характера на делото са неоснователни, като предвид липсата на присъждане на разноски в дипсозитива на обжалваното определение, наведените доводи от жалбоподателя за неправилност на определението в тази му част /респективно съставляват ли молба по чл.248 от ГПК/, не следва да бъдат обсъждани. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение