Определение № 1117 от 30.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1329/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Кредитна Агенция България“ООД против решение № 106/24.03.2023 г. по в.т.д. № 778/2022 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 303/29.09.2022 г. по т.д. № 86/2022 г. на Пловдивски окръжен съд е осъден касаторът да заплати на „Уникредит Булбанк“АД сумата от 60 744,31 лв, ведно със законна лихва от 15.02.2022 г. до окончателното изплащане, която сума е получена на отпаднало основание, а именно въз основа на обезсилен изпълнителен титул, обективиран в обратен изпълнителен лист от 12.04.2021 г., издаден от ПОС по т.д. № 106/2018 г., послужил за образуване на изпълнително дело № 20218380405892 по описа на ЧСИ Б.. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение, както и за наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В подадения от ответника по касацията „Уникредит Буллбанк“АД писмен отговор се оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в полза на банката по ч.гр.д. № 15953/2017г. на РС-Пловдив срещу длъжника Е. Б. е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист. Установил е, че с решение по т.д. № 106/2018 г. на ПОС искът на кредитора срещу длъжника по чл.422 ГПК за съществуване на вземания по договор за банков ипотечен кредит от 22.10.2012 г. е бил отхвърлен поради неизискуемост на същите. По време на висящността на процеса е било реализирано принудително изпълнение спрямо Е. Б. в рамките на образувано въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист. На 12.03.2021 г. Е. Б. е цедирала на касатора вземането си срещу банката за събраните от последната суми в изпълнителното производство. С определение № 260708/09.042021 г.по т.д. № 106/2018 г. ПОС е разпоредил издаване обратен изпълнителен лист в полза на Е. Б.. Същото определение е било обжалвано от банката, като междувременно въз основа на обратния изпълнителен лист е било реализирано принудително изпълнение спрямо банката от цесионера-касатор за сумата общо в размер на 60 744,31 лв. С влязло в сила определение по ч.т.д. № 569/2021 г. ПАС е отменил определението по т.д. № 106/2018г. на ПОС за издаване на обратен изпълнителен лист и е обезсилил последния. ПАС е съобразил, че при така установените факти е бил предявен искът на банката срещу взискателя-цесионер по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на получените от последния суми по изп.д. № 20218380405892 по описа на ЧСИ Б., като събрани на отпаднало основание поради обезсилване на обратния изпълнителен лист. Изложил е, че водещо при преценката за основателност на този иск е това дали има разместване на блага, което не е било съобразено с правния ред и не е било правно оправдано. Спрял се е на хипотезата на допуснато предварително или незабавно изпълнение, при което спорното право вече може да е реализирано към момента на влизане в сила на решение, с което се признава за несъществуващо това право. Изяснил е, че в тези случаи законодателят в разпоредбата на чл. 245, ал. 3 от ГПК е предвидил възможност съдът постановил решението да издаде изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. Конкретно по отношение производството по чл.422 ГПК въззивната инстанция е посочила, че според чл.422, ал.4 ГПК обратен изпълнителен лист не се издава, ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането. В нарушение на посочената норма по т.д. № 106/2018 г. ПОС е разпоредил издаване на обратен изпълнителен лист в полза на Е. Б., поради което актът му е бил отменен по реда на чл.274 ГПК. В заключение решаващият състав е счел, че след обезсилването е отпаднало основанието, т.е. изпълнителният титул въз основа на който ЧСИ е събрало принудително сумата от 60 744,31 лв. и същата подлежи на връщане на банката-длъжник по обезсиления изпълнителен лист. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя с следните правни въпроси: 1/ По предявен иск по чл.55 ЗЗД под „основание“ следва да се разбира процесуалноправно основание или материалноправно основание?; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?; 3/ По предявен иск по чл.55 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по обезсилен обратен изпълнителен лист на осн. чл.422, ал.4 ГПК и при направено възражение от ответника, че са налице основания за задържане на получената сума, трябва ли съдът да изследва дали е налице материалноправно основание за задържане на получената сума?; 4/ Противоречи ли разпоредбата на чл.422, ал.4 ГПК на чл.236, ал.2 ГПК и допустимо ли е да се черпят правни последици от мотивите на решението? Касаторът сочи допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първи въпрос, поради противоречие с решение № 413/10.12.2012 г. по гр.д. № 1478/2011 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 300/09.01.2019 г. по гр.д. № 2262/2018 г. на ВКС, IV г.о. и по втори въпрос поради противоречие със задължителна практика на ВКС: ППВС №1/53 г., ППВС №7/65 г., ППВС № 1/85 г. и ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и множество решения по чл.290 ГПК. По останалите въпроси се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Първите три въпроса са свързани и са поставени в контекста на доводи, че касаторът е навел с отговора на въззивната жалба възражение, че липсва материалноправно основание кредиторът да получи плащане, тъй като не е доказал в процеса неизпълнение на договора и настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Следва да се има предвид, че в съответствие с цитираната съдебна практика по втория въпрос ПАС се е произнесъл по горепосочените възражения, като е преценил релевантността им към конкретния спор. В тази връзка е посочил, че в хипотезата на отхвърлен с влязло в сила решение иск по чл.422 ГПК и междувременно реализирано принудително изпълнение по издадения въз основа на заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК изпълнителен лист е налице неоснователно разместване на блага, като законодателят е приел, че длъжникът не се нуждае от осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД срещу взискателя, а може да се снабди с изпълнителен титул по облекчен ред – обратен изпълнителен лист, на осн.чл.422, ал.3 ГПК. Също така законодателят изрично е предвидил и хипотеза по чл.422, ал.4 ГПК, в която е отчел релевантността на определен факт, при който е изключено издаване на обратен изпълнителен лист – когато искът по чл.422 ГПК е отхвърлен поради неизискуемост на спорното вземане, тъй като неизискуемото вземане не е несъществуващо. ПАС е счел, че в този случай облекченият ред е неприложим и за да възстанови длъжникът даденото по принудителното изпълнение, е необходимо да предяви осъдителна претенция и в рамките на същата да установи, че то е събрано от кредитора без основание. Именно в това производство ще се преценяват материалноправните възражения на кредитора като ответник по иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД относно новонастъпили факти, т.е. дали част от събраните суми не са станали вече изискуеми. За разлика от посоченото производство, при издаден обратен изпълнителен лист в нарушение на чл.422, ал.4 ГПК и реализирано преди обезсилването му по реда на обжалване на разпореждането за издаването му въз основа на него принудително изпълнение, ПАС е намерил, че кредиторът разполага с осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД срещу длъжника, в което производство не е длъжен да установява отново титулярството върху спорното право по вече решения спор по чл.422 ГПК, а да възстанови предишното правно положение. Въззивната инстанция е заключила, че след обезсилването е отпаднало основанието, т.е. изпълнителният титул въз основа на който ЧСИ е събрало принудително спорната сума от банката. Произнасянето на ПАС е в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 1/1979 г., съобразно която при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Посочено е, че текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи. Когато е извършено изпълнение въз основа на влязло в сила решение, което впоследствие е отменено по реда на чл. 225, или 231 ГПК /отм./, връщането на даденото също се основава на третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, макар че не се осъществява по общия исков ред, а по този на чл. 229, ал. 2 ГПК /отм./, във връзка с чл. 236, ал. 2 ГПК /отм./ и чл. 241, ал. 3, изр. 2 ГПК /отм./. Следователно не е отречена възможността неоснователното разместване на блага да е поради неправилен съдебен акт, който подлежи на принудително изпълнение. Последният въпрос не отговаря на изискванията към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът изразява несъгласие със законодателна уредба на определено правоотношение, а не с неправилно тълкуване или прилагане на правна норма от въззивния съд. С оглед на гореизложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 1600 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение