Определение № 1906 от 15.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2025 г.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Делото е образувано по частна касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК [ЕИК], чрез пълномощника му юрк. К. М., срещу определение №3412 от 20.02.202 5г. по в. гр. д. №1279/2025г. на Софийския градски съд, с което е било потвърдено определение № 43240 от 24.10.2024г. по гр. д. № 12345/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 50 състав, с което е върната исковата молба, прекратено е производството по делото и е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 60234/2023 г. по описа на СРС. С жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на IV-то г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК [ЕИК], с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземания спрямо ответника Р. И. Ш., за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в размер на 2659,88 лв.- главница, представляваща стойност на доставена електрическа енергия за обект - апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за периода от 23.02.2023 г. до 22.05.2023 г. и 104,38 лв.- мораторна лихва. Съдът е приел предявения иск за недопустим, поради което е върнал исковата молба, прекратил е производството по делото и е обезсилил издадената заповед за изпълнение. Така постановеното определение е било потвърдено с обжалваното в настоящото производство определение на СГС. Частната касационна жалба е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв.- за граждански дела. В случая, доколкото процесното дело има за предмет претенция срещу потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на З. за заплащане на доставена електрическа енергия и обезщетение за забава, то същото е гражданско съгласно чл.113, изр.2 от ГПК и по отношение на касационното обжалване на постановените по него съдебни актове важи разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. С оглед цената на предявените искове постановеното от СГС определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Предвид горното частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството, образувано по нея, следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV- то г. о.,