Определение № 443 от 19.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 815/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. Д. Д. срещу определение № 94 от 13.03.2023 г. по в.ч.т.д. № 75/2023 г. на Апелативен съд Пловдив. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд Пловдив е потвърдил определение № 15 от 04.01.2023 г. по т.д. № 617/2022 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е прекратено производството по делото и е върната депозираната от жалбоподателя молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу „ПИМК ИНВЕСТ“ АД, [населено място], поради неотстраняване в срок на нередовности в същата. За да постанови този резултат, съдът се е позовал на липса на отстраняване на две от ясните и точни указания, дадени на ищеца с предходно определение по чл. 129, ал. 2 ГПК, съгласно които същият е следвало да изложи обстоятелствата, от които произтича вземането му, което го легитимира като кредитор на ответника по търговска сделка, както и да представи надлежно уведомление по чл. 78 ДОПК. От изложените в уточняващата молба обстоятелства относно твърдения за извършени кражби на земна маса на недвижим имот, съдът е приел, че се касае за вземане, възникнало на извъндоговорно основание, а представеното уведомление по чл. 78 ДОПК е счетено за нередовно, поради неговата непълнота – липсвали данни относно авторството му, нямало подпис и нямало данни същото да е прието от НАП-София. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, след проведено производство по чл.275,ал.2 ГПК, с дадени указания от администриращия съд, е приложено и изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Частният касатор, с така приложеното изложение не формулира правни въпроси. Поддържа, че е налице нарушено право на справедлив процес съгласно цитирани решения на Съда на Европейския съюз – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поддържа, че определението е недопустимо като постановено от незаконен състав, излагайки съображения за пристрастност на състава и явна предубеденост спрямо него. В обосноваване за защитната си теза частният касатор не излага съображения по съществото на процесуалния спор – предпоставки за редовност на искова молба при откриване на производство по несъстоятелност. Изложените в жалбата оплаквания и твърдения касаят ирелевантни за спора квалификации за използване на служебно положение, доказана предубеденост и извършване на престъпление от страна на политически формации, търговски дружества и магистрати, постановили обжалвания съдебен акт. Частният касатор не обосновава наличие на предпоставките за достъп до касационно обжалване на определението на Апелативен съд – Пловдив. Обжалваното определение е валидно и допустимо – постановяването на съдебен акт при наличие на основания за отвод на един или всички членове от съдебния състав, каквито са твърденията на частния касатор, би било нарушение на процесуалните правила, водещо до неправилност и то само в случай, ако поради предубедеността на съдебния състав, е постановен и крайният резултат, респективно ще представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. В случая, с представеното изложение и въпреки изричните указания на администриращия съд, не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд – съдържащите се в частната касационна жалба и в изложението съображения не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право. В този смисъл и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалба, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба и в изложението, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение