Определение № 1161 от 10.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4149/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. Т. М., чрез адвокат Д. М., срещу въззивно решение № 219 от 01.11.2024 г., постановено от Ловешкия окръжен съд по въззивно гр.д. № 140/2024 г. По същество излага недоволство от въззивното решение, с което е призната за нищожна, като симулативна, продажба, оформена в нот. акт № ... от .... г. на нотариус Р. В., с район на действие РС – Т., прикриваща договор за дарение. Оплаквания срещу въззивното решение, с което искът срещу П. М. за обявяване нищожността на прикрития договор за дарение е отхвърлен, няма, а и решението е постановено в интерес на М., така че тя няма и правен интерес да го обжалва. Съставът на ВКС приема, че в тази част въззивното решение е влязло в сила и предмет на касационната жалба е въззивното решение по чл. 26, ал. ал. 1, предл. 5 ЗЗД и обусловените от него искове по чл. 30 ЗН и ревандикационният иск против П. М.. Касаторът твърди, че решенето е неправилно. Насрещната страна Б. Т. П., чрез адвокат Т. С., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията. Х. Т. Б. и С. С. Б., чрез адв. И. Д. К., са подали отговор на касационната жалба, но те не са насрещна страна на касатора П. М., а заедно с нея - ответници по исковете. По отношение на тях въззивното решение по чл. 108 ЗС е влязло в сила, защото те не са го обжалвали и имат качеството на обикновени другари на другия ответник – касатора П. М.. С. С. Б. не е и насрещна страна – ответник по решението на въззивния съд по чл. 30 от ЗН; необжалвал необходим другар на касатора е по иска с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 5 ЗЗД. Х. Б. е необжалвал необходим другар на касатора М. по иска за нищожност на договора за покупко-продажба и по иска с правно осн. чл. 30 ЗН. Във всички случаи те не разполагат с правомощието по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Ловешки окръжен съд, като отменил решението на първостепенния Тетевенски районен съд, прогласил за нищожен, по иска на Б. Т. П. против П. Т. М., Х. Т. Б. и С. С. Б., договор от ... г., с който Т. П. М. продал на П. Т. М. и Х. Т. Б. свой поземлен недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], ведно с находящите се в имота две сгради, като привиден, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 5 ЗЗД, прикриващ договор за дарение; отхвърлил предявения от Б. Т. П. срещу П. Т. М. и Х. Т. Б. иск за прогласяване на нищожност на прикрития договор за дарение от .... г.; възстановил запазена част от наследството, по иска на Б. Т. П. срещу П. Т. М. и Х. Т. Б., до размер 2/9 от имота, предмет на договора за дарение от ... г., на осн. чл. 30, ал. 1 ЗН; признал за установено, по иска на Б. Т. П. срещу П. Т. М., Х. Т. Б. и С. С. Б., че ищецът е собственик на 2/9 ид. ч. от имота, предмет на договора за дарение от .... г. и ги осъдил да му предадат владението върху съответната ид. ч. от имота, на осн. чл. 108 ЗС; осъдил П. Т. М. и Х. Т. Б. да заплатят на Б. Т. П. сумата от 4273,56 лв., от които 273,56 лв. – държавни такси и разноски за двете инстанции и 4000 лв. – адвокатско възнаграждение за двете инстанции; За да постанови този резултат въззивният съд установил, че с договор за покупко-продажба от .... г. Т. П. М. е продал на двете си дъщери (П. М. и Х. Б.) по 1/2 ид. ч. от свой собствен поземлен недвижим имот, ведно с находящите се в него две сгради, за обща цена от 3050 лв. В нотариалния акт е посочено, че продавачът е получил изцяло продажната цена. Продавачът е починал на 02.01.2017 г., а негови наследници по закон са трите му деца – дъщерите П. и Х. (страни по сделката) и сина Б. П.. С нотариално заверена декларация-обратно писмо от 13.10.2021 г. купувачът Х. Б. е заявил, че договорът за покупко-продажбата от 07.08.2012 г. не е платил продажна цена, а действителната воля на баща ѝ е била да надари нея и сестра ѝ, при условие, че след като бащата почине и брат ѝ се върне в България, те двете с другата сестра да дарят на брата 1/3 ид. ч. от имотите, предмет на сделката от 07.08.2012 г. Съдът е установил също така от три саморъчно написани от продавача по сделката частни документи, че Т. М. е обективирал желанието си дъщерите му да изпълнят това, което са му обещали и да поделят с брат си имотите, предмет на сделката от 07.08.2012 г. Съдът е приел, че между страните по сделката действително е имало съгласие за даряване на имота, с уговорката след смъртта на бащата сестрите да прехвърлят на ищеца полагащата му се 1/3 ид.ч. от имотите и договорът за покупко-продажба е привиден, а прикритата сделка е действителна – за действителността на дарението не нужно имотът да е предаден фактически, уговорената тежест за последващо прехвърляне на идеална част от имотите също не обуславя недействителност на дарението. По отношение на иска за запазена част съдът приел, че по делото не се установява наличие на друго имущество на наследодателя, а дарственото разпореждане на общия наследодател следва да се намали до размера на запазената част на ищеца, която съдът определил на 2/9 ид. ч. До този размер уважил и предявения ревандикационен иск. В изложението към касационната жалба няма поставени правни въпроси по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено с ТР № 1-2009-ОС ГТК ВКС в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК следва да бъде ясно посочен от касатора правния въпрос /въпроси, при чието разрешаване въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение и, чието разрешаване се налага чрез допускане на касационното обжалване поради някои от условията по т. 1, т. 2 или т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК. Касационният съд може само да ги уточнява или преформулира, но не и сам да ги определя, според постановеното от въззивния съд, или извлича от съдържанието на касационната жалбата, или да предполага според приложени съдебни актове. В случая, както стана ясно липсва както формулиран правен въпрос, така и обосновка по допълнителните условия. Цитира се определение по чл. 288 ГПК, което не съставлява съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наред с това, при липсата на формулиран правен въпрос, касационната инстанция в процедурата по чл. 288 ГПК е в невъзможност да прецени какво разрешение по тълкуване на закона евентуално се твърди, че е в противоречие с практиката на ВКС, съответно, дали това разрешение по материалноправен или процесуално правен въпрос е включен в предмета на делото и е от значение за постановения резултат. Цитирането на правна норма също не замества изискването за поставяне на правен въпрос, нито обосновава наличие на допълнителните условия по цитирания текст – защо разрешаването на повдигнатия правен въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Не са налице основания, които да водят до извод за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. От съдържанието му не се констатира превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна Б. П. сторените в инстанцията съдебни разноски. Той е записал в списъка по чл. 80 ГПК, че е заплатил 2000 лв. адвокатски хонорар за инстанцията, но е представил доказателства за преведени по сметка на адвоката 1016 лв. (519,47 евро), която сума следва да бъде присъдена по чл. 78, ал. 1 ГПК. Мотивиран от горното, съдът