Определение № 267 от 27.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 522/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на В. Г. И. срещу въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 512 от 26.07.2019 г. по гр.д.№ 1235/ 2019 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Старозагорски районен съд по гр.д.№ 173/ 2018 г. и по този начин е изменен режимът на лични отношения между В. Г. И. и дъщеря му С. В. Г., ЕГН [ЕГН], определен с решение на Старозагорски районен съд по гр.д.№ 3502/ 2016 г. както следва: до навършване на 10-годишна възраст на детето режимът на лични отношения с бащата да се осъществява всяка втора и четвърта събота от месеца без преспиване от 09.00 до 18.00 часа, а след навършване на 10-годишна възраст – всяка втора и четвърта събота от месеца с преспиване от 09.00 часа съботния ден до 18.00 часа в неделния ден с преспиване, както и 20 дни през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Жалбоподателят моли въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по правни въпроси, които касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС в следния смисъл: процесуалноправен въпрос за задължението на съда, при извършване на преценка на интересите на детето по критериите по чл.59 ал.4 СК и пар.1 т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, а не само част от тях; и материалноправен въпрос съответства ли на интереса на дете на разведени родители, живеещи в различни населени места, ограничаването на контактите му с неупражняващия родителските права родител по съображения за отдалеченост на населените места и по такива за постигане на нормална комуникация между родителите. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а за втория от тях при условията на евентуалност поддържа и наличието на предпоставката по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Ответната страна Д. П. П. оспорва жалбата и моли касационно обжалване на въззивното решение да не бъде допуснато. Според нея жалбоподателят не е формулирал адекватни правни въпроси, а оплаквания срещу обосноваността на обжалвания акт, които не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. Поддържа също, че касаторът не е посочил практика на ВКС, постановена по втория от поставените въпроси, нито е обосновал твърдението си същият да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага и доводи за правилност на обжалваното решение. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да постанови обжалваното решение въззивният съд приел за установено, че страните по делото Д. П. и В. И. са сключили брак, от който на 08.04.2006 г. се родило детето Г., а на 14.02.2011 г. - детето С.. Бракът бил прекратен с развод с решение по гр.д.№ 3911/ 2015 г. на Старозагорски районен съд, с което съдът утвърдил споразумение между съпрузите за предоставяне на упражняването на родителските права на майката, а на бащата били определени мерки на лични отношения. С последващо решение на Старозагорски районен съд (по гр.д.№ 3502/ 2016 г.) определените мерки били изменени по споразумение между съпрузите, което съдът одобрил. Упражняването на родителските права по отношение на детето Г. било предоставено на бащата, а майката можела да осъществява лични отношения с него всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа в петък до 18 часа в неделя и 30 дни през лятото и част от официалните празници. Определен бил нов режим на свиждане между детето С. и бащата - всяка втора и четвърта събота от месеца от 9 часа до 18 часа до навършване на 7 – годишна възраст на детето, а след това – всяка втора и четвърта седмица от петък до неделя от 18 часа в петък до 18 чака в неделя с преспиване, както и тридесет дни през лятото и част от официалните празници. Предмет на настоящето производство било искането на майката за изменение на така определения режим на контакти между бащата и детето С., поради изменение на обстоятелствата. Съдът намерил, че такава промяна е налице, защото детето вече е навършило 8 години и ще бъде ученичка в 3-ти клас. Междувременно отношенията между родителите се били влошили, срещу бащата била издадена и заповед за защита от домашно насилие (състоящо се в тормоз върху детето С. – заплаха, че ще унищожи майка й и фактическият й съжител) по гр.д.№ 1292/ 2019 г. на Старозагорски районен съд. След всяка среща между детето С. и бащата то било в тежко психично състояние, а нерядко – и в лошо физическо състояние. Между детето и бащата обаче имало изградена добра емоционална връзка, нямало данни за манипулативно оформени нагласи към бащата. С. се намирала под влиянието на майката и с оглед отношенията между нея и бащата бил налице риск от изпадане в сериозен конфликт на лоялност, който би нарушил нормалното психологическо функциониране на детето. При тези фактически установявания съдът намерил, че искането за изменение на определените мерки на лични отношения между детето С. и баща му е основателно. От установяването на тези мерки до момента на устните състезания пред въззивния съд отношенията между родителите на С. ескалиращо се влошили. Срещу бащата била издадена заповед за защита от упражнено домашно насилие именно върху това дете (заплаха да унищожи майка му) и нямало данни той да е променил поведението си в положителна насока. При тези обстоятелства съдът приел, че заканителното въздействие на бащата има отрицателно въздействие върху психиката на детето и го поставя в риск. Това налагало срещите между бащата и детето да останат за по-дълго време с ограничен интензитет, в който да се осигури нормализация на отношенията между родителите, без да е необходимо налагането на други защитни мерки по чл.59 ал.8 СК. Съдът съобразил, с оглед интереса на детето, и обстоятелството, че родителите живеят в различни населени места, които са отдалечени. Намерил, че честото пътуване на детето и смяната на обичайните му условия на живот не биха се отразили добре на неговото здраве и благополучие с оглед ниската му възраст, поради което до навършване на 10 години режимът на контакти следвало да остане всяка втора и четвърта събота от месеца от 9 часа до 18 часа и двадесет дни през лятото, а след 14.02.2021 г. – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 9 часа в съботния ден до 20 часа в неделния и 20 дни през лятото. С оглед мотивите на въззивния съд, поставените от жалбоподателя правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Инстанцията по същество е съобразила установената практика, според която интересът на малолетното дете кой от двамата родители да упражнява родителските права и какви мерки на лични отношения да има с другия родител е обусловен от всички установени обстоятелства, релевантни по смисъла на ППВС № 1/ 1974 г. Изброяването им в Постановлението е примерно, съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето, кой да упражнява родителските права и какви мерки на лични отношения да има (решение № 54/ 16.02.2015 г. по гр.д.N 5475/ 2014 г., ІV г.о.). Във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права и висшият критерий за решението на съда е детският интерес. Следвайки този критерий, макар да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее с единия родител и да има ли контакти с другия, във всички случай съдът следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост и с оглед конкретното му психоемоционално състояние (решение № 218/ 03.12.2019 г. по гр. дело № 763/2019 г., ІІІ г.о., ВКС и цитираните в него предходни актове на ВКС със същото тълкуване). Мерките на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Може да се постанови в интерес на детето личните отношения с родителя да се осъществяват на определено място – по местоживеенето му, с оглед ниската възраст на детето и отдалечеността на местоживеенето на родителя, който не упражнява родителските права (решение № 36/ 20.03.2015 г. по гр.д.№ 4794/ 2014 г., ІІІ г.о. и цитираните в него предходни актове на ВКС със същото тълкуване). Наличието на установена практика по поставените въпроси изключва възможността те да имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а съобразеността на въззивното решение с тази практика изключва наличието на основанието по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. Затова не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд