Определение № 49 от 02.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 733/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на Н. П. К., П. К. Н., чрез своя родител и законен представител Д. С. Н., и С. П. К., чрез своя родител и законен представител П. С. К., против решение № 260104/02.12.2020г. по в.т.д. № 566/2020 г. на Апелативен съд- Пловдив, с което след отмяна на решение № 77 от 06.07.2020 г. по т.д. №37/2020 г. на Окръжен съд-Пазарджик, са отхвърлени предявените от касаторите искове с правно основание чл. 288, ал. 11, предл. 2-ро КЗ /отм./, във вр. с чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ за сумите от по 50 000 лв. за всеки ищец, частично предявени от вземания от по 100 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на С. П. К.-починал на 07.08.2015 г. вследствие на ПТП от 30.07.2015 г., причинено от неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва за забава върху главниците от датата на предявяване на иска - 09.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумите. Касаторите атакуват въззивното решение в частта, с която са отхвърлени искове им до размера от по 20 000 лева - обезщетение за всеки един от тях. Касаторите-ищци твърдят, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и с оглед необоснованост. Считат, че неправилно съдът е приел за недоказана материалнонравната им легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, доколкото в процесния случай не е установена особено трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и настъпили вследствие на смъртта на техния родственик С. К. /дядо и брат/ сериозни морални болки и страдания, които да дават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановление № 4/1961 г. и Постановление 5/1969 г. на Пленума на ВС. Считат, че в хода на производството е било доказано при условията на пълно и главно доказване, наличието на „трайна и дълбока емоционална връзка“, съществувала между ищците и починалия С. К., както и на „значителна мъка и страдание“ вследствие на смъртта му по смисъла на ТР № 1/2016 г„ ОСНГТК на ВКС. Претендират направените разноски за трите съдебни инстанции. Ответникът по жалбата и по делото, Гаранционен фонд, в писмен отговор изразяват становище за правилност на въззивното решение. Също така счита, че не са налице основания за допускане на касационното му обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд е определил за безспорно, че първият ищец - Н. К. е брат на С. П. К., а останалите двама ищци са внуци на последния. С. К. е починал на 07.08.2015г. и от назначената по първоинстанционното дело съдебно-медицинска експертиза е установено, че смъртта му е настъпила вследствие на масивна белодробна тромбоемболия, развила се на фона на тромбоза на дълбоките вени на десния долен крайния, довела до нарушаване на сърдечния ритъм и спиране на сърцето. Тромбозата на дълбоките вени на десния долен крайник са се получили в резултат на травмата, понесена от С. К. в областта на дясната му подбедрица в резултат на настъпило ПТП на 30.07.2015г. Съдът е намерил е за установен и факта на виновно причиняване на произшествието от водач на неидентифицирано МПС, с оглед показанията на свидетеля П. И., пътувал по време на пътния инцидент в управлявания от С. К. лек автомобил марка „Мерцедес Ц220“, както и въз основа на приетата в първоинстанционното дело автотехническа експертиза Апелативният състав е определил за спорни въпросите за съществуването на такава дълбока и трайна емоционална връзка между ищците и починалия С. К., която да дава право на същите по изключение да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му и дали търпените от ищците вреди от смъртта на С. К. надхвърлят нормално присъщите на съответната родствена връзка. В тази връзка съдът е намерил за приложими постановките на Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, че обезщетение за неимуществени вреди на лица, които не попадат в кръга на лицата по Постановление № 4 от 25.Х/.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, следва да бъде присъдено по изключение само тогава, когато от доказателствата по конкретното дело може да се направи несъмнен извод за съществуването на особено трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност, морални болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният състав също е достигнал до извода, че от събраните доказателства не се доказва наличието на посочените по-горе предпоставки за получаване на обезщетение от ищците за неимуществени вреди от смъртта на С. К.. Обсъдил е ангажираните от ищците гласни доказателства - показанията на свидетелите К. Н. /баща на ищцата П. Н. и зет на починалия/ и Г. К.. Счел е, че от показанията на Н. се установява единствено силната привързаност и обич на дядото към неговите внуци, както и оказваните от негова страна помощ и грижи за тяхното отглеждане. Приел е, че от показанията на К. се установяват наличието на силна емоционална привързаност и взаимопомощ между двамата братя от ранните им детски години, запазила се и пред годините им като възрастни хора. Същевременно, съдът е намерил, че установеното чрез свидетелските показания отношение на дядото към неговите внуци, респективно установените чрез такива показания отношения на привързаност и взаимопомощ между двамата братя, са характерни и нормални в традиционните за българското общество семейни отношения. Аргументирал се е, че в тези отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Приел е, че за материалноправната легитимация на лицата от т. нар. „разширен кръг" по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение, съществуването на такива взаимоотношения не е достатъчно. Необходимо е лицата, попадащи извън очертания с двете постановления кръг, но претендиращи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, да проведат пълно и главно доказване за съществуването на особено трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания, които в достатъчна степен да дават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Счел е, че в случая ищците не доказват наличието на особено трайна и дълбока емоционална връзка с починалия от ПТП, като в частност по отношение на ищците П. Н. и С. К., които към момента на смъртта на дядо им са били съответно на четири и пет години, дори не се установява какво е било тяхното отношение към дядо им, доколкото показанията на св. Н. касаят само отношението на дядо им към тях, но не и обратното. Не се установява и вследствие на причинената от ПТП смърт на К. ищците да са преживели такива сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания, че да съставляват причина да се приложи изключението, посочено в тълкувателното решение от 2016г. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следният правен въпрос, за който се поддържа, че е значим за изхода на делото, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда: „„Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?“ Твърди се противоречие с: решение №372/14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на II т.о. на ВКС, решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на II т.о. на ВКС, решение № 372/14.01.2019 г. по т. д. № 1199/202015 г. на II т.о. на ВКС, решение № 26/4.06.2019 г. по т. д. № 1505/2016 г. на II т.о. на ВКС и решение № 310/6.02.2019 г. по т. д. № 2429/2017 г. на II т.о. на ВКС. Касаторите се позовават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл. последно ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: По отношение на поставения въпрос за предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък на лице, извън кръга на посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г.., покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като изходът на спора във въззивното производство е обусловен от извода на съда за липсата им. От друга страна, по въпроса е формулирана задължителна по см. на чл.130 ЗСВ съдебна практика на ВКС - Тълкувателно решение № 1/2016г. от 2018 г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, в съответствие с която е постановен атакуваният акт, като изводът за липсата предпоставките, за които е поставен въпросът, произтича от приетите за установени по делото конкретни обстоятелства относно връзката между дядо и внуци и взаимоотношенията между братята, поради което не е налице наведеният допълнителен селективен критерий по чл..280, ал.1, т.1 ГПК. При наличието на задължителна практика на ВКС, безпредметно е обсъждането на цитираната от касатора незадължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато да касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд