Определение № 3699 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Агенция „Митници“, чрез юрк. В. А., срещу въззивно решение № 628 от 10.10.2022 г., постановено по в. т. д. № 698/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 260755 от 14.05.2021 г. по т. д. № 398/2020 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от Агенция „Митници“ срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове, както следва: иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Агенция „Митници“ сума в размер на 136 494 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка „Каско“, сключен със застрахователна полица от 20.09.2016 г., между ЗК „Лев Инс“ АД и Агенция „Митници“, за обезщетяване на вредите, причинени върху застрахованото имущество, представляващо мобилна рентгенова система, монтирана върху товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с рег. [рег.номер на МПС], от настъпило на 24.02.2017 г. застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие; иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Агенция „Митници“ сума в размер на 27 298,80 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на застрахователното обезщетение в размер на 136 494 лева, начислена за периода от 01.02.2020 г. до 20.02.2020 г., дължима съгласно чл. 18, ал. 1 от рамков застрахователен договор, сключен на 30.09.2014 г. между страните; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Агенция „Митници“ сума в размер на 37,92 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на дължимото застрахователно обезщетение в размер на 136 494 лева, начислено за 21.02.2020 г.; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Агенция „Митници“ сума в размер на 7, 58 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на дължимата неустойка в размер на 27 298, 80 лева, начислено за 21.02.2020 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Иска се неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответната страна ЗК „Лев Инс“ АД не е подала писмен отговор и не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: С обжалваното решение е прието, че между страните по делото са съществували отношения по договор за възлагане на обществена поръчка от 30.09.2014 г., с който жалбоподателят Агенция „Митници“ е възложил на ЗК „Лев Инс“ АД да застрахова по застраховка „Каско“ моторните превозни средства, нейна собственост, както и електронното оборудване, инсталирано в специализираните моторни превозни средства. Установено е, че с клаузата на чл. 13 от договора, изпълнителят се е задължил в срока на неговото действие да издава застрахователни полици за всяка застрахователна година, както и че за релевантния период, през който е настъпило твърдяното застрахователно събитие ЗК „Лев Инс“ АД е издало две отделни застрахователни полици, в зависимост от характера на обекта на застрахователна закрила: полица № 93001610075947 от 20.09.2016 г., за застраховка „Каско“ на процесния автомобил и полица № 00008054/98011610002325 от 26.09.2016 г., за застраховане на електронното оборудване, инсталирано в моторните превозни средства на агенцията, съгласно приложение № 2б, в което под номер 14 е посочен рентгеновият апарат, инсталиран на същия автомобил. Като спорен между страните е посочен въпросът за източника на застрахователното правоотношение, от което произтича задължението за обезщетяване на вредите от настъпването на покрит застрахователен риск – договора за обществена поръчка или издадените в изпълнение на задълженията по него застрахователни полици, и по коя от двете полици се дължи заплащането на застрахователното обезщетение. От тълкуване волята на страните по договора за обществена поръчка по реда на чл. 20 ЗЗД, съдът е намерил, че с него страните са уговорили да сключват ежегодно застрахователни договори за различни обекти на застраховане и за обезщетяване на вредите от настъпването на различни застрахователни рискове. Прието е, че източник на конкретните застрахователни правоотношения не е договорът за обществена поръчка, а застрахователните полици, за чието ежегодно издаване застрахователят е поел задължение в изпълнение на договора за обществена поръчка. Съдът е изложил, че задължението за обезщетяване на вредите от застрахователното събитие произтича от застрахователната полица, издадена за съответния вид застраховка по отношение на конкретния обект на застрахователна закрила. За неоснователен е приет доводът на жалбоподателя, че обезщетението за вредите е дължимо въз основа на правоотношението по застраховка „Каско на МПС“, а не по това за застраховане на електронното оборудване. Застрахователната защита е била разграничена съобразно засегнатия от настъпване на застрахователното събитие обект на застраховане. Съгласно договора за обществена поръчка, електронното оборудване, инсталирано в специалните моторни превозни средства, е самостоятелен обект на застрахователна защита, предмет на отделно застрахователно правоотношение от това, по което е застраховано моторното превозно средство, в което е инсталирано. Прието е, че при наличието на две съществуващи застрахователни правоотношения за различни обекти, произтичащи от различни полици, застрахователното обезщетение е дължимо въз основа на онази от тях, по която е застрахован засегнатият от настъпване на увреждащото събитие обект. От доказателствата по делото е установено, че е било засегнато специалното техническо оборудване, монтирано на автомобила, а не самото моторно превозно средство. Уточнено е, че в случая жалбоподателят изрично е основал претенцията си за заплащане на обезщетение на застрахователното правоотношение, възникнало от застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“, а не на правоотношението, по което е застраховано специализираното електронно оборудване. Съдът е приел, че повредите, причинени на рентгеновото оборудване са извън обхвата на застрахователната закрила по застраховката „Каско“, а на друго застрахователно правоотношение. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Настоящият касационен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е формулирал следните правни въпроси: 1. "При сключен договор за обществена поръчка с предмет застраховка на моторни превозни средства /МПС/, и на електронното оборудване, инсталирано в МПС, и издадени отделни застрахователни полици, дали завеждането на щета по единия вид застрахователна полица представлява основание за освобождаване от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие в срока и на двете полици, което е покрит риск и по двете застраховки, при плащане на застрахователните премии, своевременно уведомяване за настъпилото събитие и доказване на пряка причинно-следствена връзка между събитието и настъпилите вреди? "; 2. "Кой е източникът на застрахователното правоотношение, от което произтича задължението за обезщетяване на вредите от настъпването на покрит застрахователен риск – договора за обществена поръчка или издадените в изпълнение на задълженията по него застрахователни полици, и по коя от двете полици се дължи заплащането на застрахователното обезщетение, с оглед естеството на вредоносното събитие и неговата локализация върху собственото на агенцията специализирано моторно превозно средство? ". Поддържа, че поставените въпроси са решени в противоречие с решение № 147 от 06.02.2017 г. по т. д. № 2481/2015 г. на II т.о. на ВКС, решение № 173 от 22.11.2013 г. по т. д. № 727/2012 г. на II т.о. на ВКС, решение № 207 от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г. на ВКС, решение № 105 от 11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на I т.о. на ВКС, както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. За да обоснове допускане до касационно обжалване касаторът извежда поставените въпроси от тезата си, че източникът на застрахователното правоотношение в случая е договорът за обществена поръчка, сключен със ЗК „Лев инс“ АД, а не издадените в изпълнение на задълженията по него застрахователни полици, какъвто извод е формирал въззивният съд в обжалваното решение. Във въззивното решение съдът е направил преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането, като е тълкувал и волята на страните по договора за обществена поръчка по реда на чл. 20 ЗЗД, за да приеме, че източник на конкретните застрахователни правоотношения не е договорът за обществена поръчка, а застрахователните полици, за чието ежегодно издаване застрахователят е поел задължение в изпълнение на договора за обществена поръчка. Отделно от горното, съдът е приел, че застрахователното обезщетение е дължимо въз основа на тази застрахователна полица, по която е застрахован засегнатият от настъпване на увреждащото събитие обект, който в случая е специалното техническо оборудване, монтирано на автомобила. Приетото от въззивния съд е в точно обратен смисъл на поддържаното от касатора допълнително становище, във връзка с което поставя своите въпроси, че обезщетението за вреди е дължимо въз основа на правоотношението по застраховка „Каско на МПС“. Чрез поставените въпроси жалбоподателят на практика излага несъгласието си с крайните решаващи изводи на въззивния съд по неоснователността на иска. С оглед изложеното, питанията съдържат твърдения и становища на касатора, които не са възприети от въззивния съд в решаващите му мотиви или по които съдът е застъпил обратно становище. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване. Основанията за допускане на касационно обжалване / чл. 280 ГПК / са различни от основанията за касационно обжалване / чл. 281 ГПК /. Правилността на изводите на въззивния съд не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Предвид изложеното и доколкото въззивният съд не е произнесъл в сочения от касатора смисъл, не следва да се обсъжда наличието на поддържаните по въпросите допълнителни основания за допускане на касационно обжалване – противоречие с практиката на ВКС и значение на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение