Определение № 124 от 02.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. А. Г. против въззивно решение на С. градски съд от 17.03.2010 год. по гр. дело № 30/2008 год., с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против [фирма] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като погасен по давност, отхвърлен е и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ като неоснователен и е потвърдено решение от 23.10.2007 год. по гр. дело № 20922/2007 год. на С. районен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 6000 лв. за периода 10.08.2006 г. - 10.02.2007 г. и иска по чл. 86 ЗЗД за 500 лв. за периода от 10.08.2006 г. до 10.11.2006 год. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика с обжалваното решение е разрешен процесуалноправния въпрос - прилага ли се разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК, когато процесуалният документ, в случая искова молба, е депозиран по пощата. Представено е определение по ч.т.д № 115/2009 год. и определение по ч.гр.д. № 74/2009г., с които поставеният правен въпрос е разрешен в смисъл, че когато такъв документ е изпратен по пощата се прилага разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ГПК и срокът не се смята пропуснат. С обжалваното решение съдът не е зачел пощенски плик, с който исковата молба е изпратена по пощата и като съобразил датата, на която исковата молба е заведена в съда е приел, че същата е подадена след изтичането на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Предвид изложеното ще следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като поставеният правен въпрос се разрешава противоречиво. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.