Определение № 918 от 20.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4695/2013 г.

Производството е по чл.282, ал.2 и сл.ГПК. Образувано е по молба на [фирма], чрез надлежно упълномощен процесуален представител-адв.Б., за спиране изпълнението на въззивно решение № 1901/17.10.2013 год. по гр.д.№ 1752/2013 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено решение № 33/14.01.2013 год. по т.д.№ 2015/2010 год. на СГС, ТК, VІ-1 състав, с което дружеството е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 334 700 евро, ведно със законна лихва за забава върху същата от 17.08.2010 год. до окончателното му изплащане-обезщетение на основание Чл.236, ал.2 ЗЗД, както и сумата от 10 337,14 евро-обезщетение за забава в издължаването му, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС, първо търговско отделение, като взе предвид искането и обсъди относими към разглеждането му доказателства По делото, намира молбата процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Касационната жаба е постъпила в срока по чл.283 от ГПК, изхожда от легитимирана да обжалва страна и е редовна. Въззивното решение подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.2 от ГПК. Видно от приложено удостоверение изх.№ 88590/16.12.2013 год. по изп.дело № 20138380407765 на ЧСИ М. Б., рег.№ 838 на КЧСИ, в образуваното изпълнително производство, по издадения въз основа на първоинстанционното решение, потвърдено с въззивното, изпълнителен лист, присъденото вземане е частично събрано, при несъбран остатък от 78 891,40 евро, с левова равностойност – 154 298,17 лева. Сума надхвърляща последната – 160 456,42 лв./очевидно при включени дължими разноски по изпълнението и законна лихва/ е постъпила по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд, видно от удостоверение на Гл.специалист-счетоводител на ВКС от 17.12.2013 год. Следователно налице са предпоставките за постановяване спиране изпълнението на осъдителното въззивно решение: допустимо касационно производство и представено надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2, т.1 от ГПК, кореспондиращо по размер с присъдената с осъдителното въззивно решение сума.