Определение № 39 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 628/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Делото е образувано по частна жалба на М. К. Н. чрез адв. В. Я. против определение № 10221/09.07.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 5674/2012 г. С него е потвърдено определение на Софийски районен, с което исковата молба е върната поради неотстраняване на нередовностите й, като делото е прекратено. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивната инстанция се била произнесла по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – има ли правна стойност получаването на съдебно съобщение чрез трето лице, когато адресатът е в такова болестно състояние, че нито може да чуе прочетеното му съдебно съобщение, нито може да го разбере и да го изпълни. Въпросът е неотносим към постановения по делото резултат. Производството по исковата молба е оставено без движение с множество указания от Софийски районен съд. Съобщението до М. Н. е получено на 02.03.2012 г. от нейната снаха К. И., която е домашно лице на ищцата. Предадено е на М. Н.. Не е последвало в срок изпълнение, поради което исковата молба е върната и производството по делото е прекратено. Въззивният съд в обжалваното определение, като е констатирал горните, неоспорени и от страните обстоятелства, е потвърдил първостепенния съдебен акт. Не е разглеждал довода на М. Н., че е била в състояние, което не й позволило да разбере указанията на съда и последствията от неизпълнението им. Следователно, произнасянето по подигнатия правен въпрос не е обусловило изхода по спора, от който е недоволна М. Н.. Въззивният съд изрично е посочил, че тези съображения на страната, които са основание и на подадената от нея молба за възстановяване на срока за изпълнение на указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба, са предмет на изследване в производството по чл. 64, ал. 2 ГПК. В заключение, не са налице условия за допускане на касационното обжалване. Поставеният правен въпрос е неотносим към постановения в обжалваното определение резултат. Мотивиран от горното, съдът