Определение № 60461 от 20.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3072/2021 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 260380 от 16.11.2020 г., постановено по въззивно гр. д. № 2058/2019 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение от 12.04.2019 г. по гр. д. № 1792/2018 г. на Пловдивския районен съд, поправено с решение от 19.06.2019 г., с което по предявените от Д. В. К. и Н. И. К. искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС е допуснато да бъде извършено изкупуване от ищците на 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху имоти с идентификатори както следва: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], заедно с построените в него сгради: сграда № 1 с идентификатор ****, със застроена площ 71 кв. м., ведно с намиращите се в сградата самостоятелен обект с идентификатор *****, на първия етаж от сградата, представляващ жилище с площ 67 кв. м. и самостоятелен обект с идентификатор *****, на втория етаж от сградата, представляващ жилище с площ 67 кв. м., сграда № 2 с идентификатор ****, със застроена площ 14 кв. м., с предназначение: хангар, депо, гараж, сграда № 3 с идентификатор ****, със застроена площ 11 кв. м., предназначение: складова база, склад, заедно с всички подобрения и приращения в описания имот, които идеални части са прехвърлени с договор за прехвърляне на идеална част от право на собственост върху недвижими имоти вместо плащане, сключен с нотариален акт № 20, т.3, н. д. № 376 от 28.12.2015 г., между ответниците В. Н. П. и Д. Н. П., като прехвърлители, и Д. Г. Д., като приобретател, за сумата 19 108,31 лв., която сума следва да бъде изплатена от ищците в полза на ответника Д. в едномесечен срок от влизане в сила на решението. Срещу това решение е подадена касационна жалба от ответниците В. Н. П. и Д. Н. П. и касационна жалба от ответниците Д. Г. Д. и В. Д. Д., чрез пълномощника им адв. Ю. Р.. Жалбите са подадени срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и в срока по чл. 283 ГПК. В изложението към касационната жалба на В. Н. П. и Д. Н. П. са формулирани следните въпроси: 1. има ли правно значение за съсобственика – прехвърлител по сделката, кой ще е приобретател на притежаваната от него идеална част от съсобствения недвижим имот /другия съсобственик или трето лице/, когато третото лице е кредитор, инициирал принудително изпълнение против прехвърлителя по сделката и с предмет същата идеална част от съсобствения имот; 2. колко пъти следва да бъде предложено на съсобственик изкупуване на идеалната част, след като сделката е била осъществена при същите условия, които са му били предложени вече и които той е отказал; ако за съсобственика е било без значение кой ще придобие идеалната част от имота в изпълнителното производство, защо да е от значение за същия кой е придобил процесната идеална част срещу погасяването на дълга на прехвърлителя; 3. налице ли е задължение на въззивния съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения и доводи, като обсъди и всички относими доказателства и релевантни обстоятелства по делото. По първия и третия въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се посочва, че по първия въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 111/30.10.2018 г. по гр. д. № 3807/2017 г. на ВКС, първо г. о., по третия - решение № 15/30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г. на ВКС, четвърто г. о. По втория въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението към касационната жалба на Д. Г. Д. и В. Д. Д. са поставени същите въпроси, с които е обосновано приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответниците по касация Д. В. К. и Н. И. К. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на II-ро г. о., намира следното: Производството е образувано по предявени искове за изкупуване на 1/2 ид. ч. от прехвърлените от ответниците В. и Д. П. недвижими имоти. Ищците са изложили твърдения, че съсобствеността произтича от дарения, като Д. К. притежава 2/6 ид. ч., а Н. К.– 1/6 ид. ч. Другата 1/2 ид. ч. от имотите принадлежи на Д. и В. П. /2/6 ид. ч. са индивидуална собственост на Д. П. и 1/6 ид. ч. е съпружеска имуществена общност/. Ответниците не са им предложили да изкупят притежаваните от тях идеални части от съсобствените имоти. Узнали са за сделката на 04.12.2017 г., когато ищцата К. е получила нотариална покана от Д.. В защитата си по същество ответниците са възразили, че нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС е неприложима към процесния договор. С процесния договор за прехвърляне на идеална част от право на собственост върху недвижими имоти вместо плащане, сключен с нотариален акт № 20, т. 3, н. д. № 376 от 28.12.2015 г., между ответниците В. и Д. П., като прехвърлители, и Д. Д., като приобретател, страните „приемат за безспорно установено, че съгласно договор от 23.10.2013 г. за прехвърляне на вземане, Д. в качеството си на цесионер е придобил възмездно от цедента „ПроКредит Банк“ парично вземане срещу съпрузите П., и е встъпил като взискател в образуваното от цедента срещу длъжниците изпълнително дело № 400/2013 г. С договора „страните също така приемат за безспорно установено, че паричното задължение на длъжниците към взискателя Д., предмет на изпълнителното дело, е по вид и размер, както следва: главница 14 953,95 лв., 451,91 лв. изтекли лихви за забава, 62,57 лв. – такси, 331,60 лв.-разноски, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2012 г., която до 23.10.2013 г. е 1 335,31 лв., 1 972,97 лв.-разноски. Страните са се съгласили длъжниците да погасят задължението си към взискателя, като вместо плащане на дължимата парична сума, на основание чл. 65, ал. 2 ЗЗД, В. и Д. П. прехвърлят на Д. Д. притежаваната от тях 1/2 ид. ч. от описаните имоти. Даденото вместо изпълнение погасява изцяло задължението на прехвърлителите – длъжници в общ размер от 19 108, 31 лв. В обжалваното въззивно решение е извършено препращане към мотивите на районния съд, който е изложил съображения, че спорните въпроси по делото са дали е упражнено правото на иск в двумесечния преклузивен срок и допустимо ли е право на изкупуване в случай на сделки, различни от покупко-продажба, в случая даване вместо изпълнение. По отношение на срока е посочено, че липсва покана до ищците за придобиване на процесната идеална част от страна на съсобствениците им. Релевантен за случая е моментът на узнаване за процесната сделка. Констатирано е, че на ищците е връчена нотариална покана от ответника Д. на дата 04.12.2017 г., съгласно която от съсобствениците се претендира обезщетение за лишаване от ползване на придобитата от него идеална част по отношение на имота. Макар в поканата да е упоменато, че на ищците им било известно, че са съсобственици с Д. по отношение на процесния имот, при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки, по делото не са налице данни това знание всъщност да е налице. Обосновал е извод, че ищците са узнали за процесния договор на посочената по-горе дата с получаването на нотариалната покана, а предявеният иск на 02.02.2018 г. е в двумесечния преклузивен срок. По отношение на въпроса допустимо ли е право на изкупуване при даване вместо изпълнение, са изложени мотиви, че съдебната практика по приложение на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗС е константна, че тя следва да се прилага ограничително и сделката, която предполага приложението й е покупко-продажба в нейния чист вид. Приема се също, че хипотезата е мислима и в случай на договор за замяна срещу родово определени вещи, тъй като само в тези случаи прехвърлянето на собствеността е свързано с насрещна заместима престация – плащане на уговорената цена в пари или заместими вещи, които могат да се престират от всекиго. При обсъждане възражението на ответниците дали цитираната разпоредба се прилага когато разпореждането с притежаваните от съсобственика идеални части от съсобствените имоти в полза на трето за съсобствеността лице е по договор за даване вместо изпълнение или в изпълнение на извънсъдебно споразумение за погасяване на парично задължение, се е позовал на решение № 111/30.10.2018 г. по гр. д. № 3807/2017 г. на ВКС, I г. о. Предвид разясненията в него първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай на прехвърляне на процесната 1/2 ид. ч. от съсобствения имот срещу погасяване на вземането на ответника Д. е допустимо изкупуване от страна на съсобствениците – ищци, тъй като за прехвърлителите – съсобственици не е от значение кой ще придобие процесната идеална част. От значение е каузата за сключване на договора за даване вместо изпълнение, а именно – погасяване на задължението към кредитора Д.. Затова за ответниците П. е безразлично по кой от двата възможни начина ще погасят паричното си задължение към ответника Д., а именно: чрез даване вместо изпълнение, като за погасяване на паричното си задължение прехвърлят на Д. процесния имот или като продадат същия на ищците за сума равна на задължението им към Д. и с получената продажна цена погасят това задължение. Доказана и последната предпоставка – да съществува яснота относно цената, срещу която се прехвърля идеалната част от имота. Въззивният съд е посочил, че спорът между страните е концентриран във връзка с това дали ответниците – прехвърлители П. са имали право да отчуждят тяхната идеална част в полза на приобретателите Д., дали са уведомили надлежно ищците, както и дали е налице право на изкупуване и на каква цена предвид на това, че отчуждителната сделка е прехвърляне на идеална част от право на собственост вместо плащане. Възприел е изводът на първоинстанционния съд, че ищците са узнали за процесния договор едва на 04.12.2017 г. с получаването на нотариалната покана. При разрешаване на въпроса дали е допустимо право на изкупуване при даване вместо изпълнение е съобразил съдебната практика, обективирана в решение № 413/26.05.2010 г. по гр. д. № 2636/2008 г. на ВКС, III г. о. и решение №111/30.10.2018 г. по гр. д. № 3807/2017 г. на ВКС, I г. о. Посочил е, че нея е даден положителен отговор за това, че разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС може да се приложи и по отношение на други сделки, които по своята същност приличат /се доближават/ до продажбата, но при следните условия: ако сделката предвижда прехвърляне на идеална част от съсобствен недвижим имот срещу пари или други родово определени вещи, които могат да бъдат оценени в пари; ако за съсобственика - прехвърлител по тази сделка е без правно значение кой ще е приобретателят на притежаваната от него идеална част от съсобствения недвижим имот /другият съсобственик или трето лице/ и ако от самата сделка може да се определи цената, срещу която се прехвърля идеалната част от съсобствения имот, защото само в този случай изкупвачът по чл. 33 от ЗС може да предложи за изкупуване при „действително уговорените условия”, както изисква законът. В обобщение е направил извод, че в случая всички предпоставки са изпълнени. Това е така, защото процесната сделка /квалифицирана по чл. 65 от ЗЗД като сходна на покупко-продажбата/ има за предмет прехвърляне на право на собственост, а за прехвърлителите е безразлично кой конкретно ще закупи вещта - дали кредиторът или което да било трето лице- купувач. За тях, като длъжници, от съществено значение е важно единствено и само да получат необходимата сума, с която да погасят паричните си задължения, и съответно кредиторът им да няма повече претенции към тях. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения в двете жалби първи материалноправен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на делото. Уточнен от настоящия състав на ВКС съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, този въпрос трябва да бъде формулиран по следния начин: дали за съсобственика- прехвърлител по договор за даване вместо изпълнение е без правно значение кой ще е приобретателят на притежаваната от него идеална част от съсобствения недвижим имот, когато третото лице е взискател по изпълнително дело с длъжник -прехвърлителя по сделката и изпълнението е насочено върху идеалната част от съсобствения имот, прехвърлена вместо изпълнение. Следва да бъде извършена преценка на даденото в обжалвания въззивен акт разрешение и разрешението в съдебната практика, включително и цитираната от касаторите, в която са изяснени условията за приложение на чл. 33, ал. 2 ЗС по отношение на договора за даване вместо изпълнение. Жалбоподателите дължат внасяне на държавна такса в размер на 156,68 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.