Определение № 256 от 08.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3252/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Горубсо-Мадан“ АД, представлявано от изп.директор С. А., подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Ч.-Е., срещу въззивно решение от 31.05.2019г. по в.гр.д.№140/2019г. на Окръжен съд – Смолян, в частта, с която след частична отмяна на решение от 22.02.2019г. по гр.д.№182/2018г. на Районен съд – Мадан, е уважен иска на Ф. К. К. срещу „Горубсо-Мадан“ АД с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени и търпени неимуществени вреди, изразяващи с в болки и страдания от професионално заболяване, „Двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен тежка на тежко чуване“, със степен на увреждане 50 % ТНР, констатирано с Експертно решение № 0327/17.09.2015 г. на НЕЛК, за размера 7 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1803лв. – законната лихва за периода от 02.11.2015г. до 17.05.2018г. Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на въззивното решение. В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Ф. К. К., чрез процесуален представител адв.М., който счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен иска на Ф. К. К. срещу „Горубсо-Мадан“ АД с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени и търпени неимуществени вреди, изразяващи с в болки и страдания от професионално заболяване, „Двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен тежка на тежко чуване“, със степен на увреждане 50 % ТНР, констатирано с Експертно решение № 0327/17.09.2015 г. на НЕЛК, за размера 7 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1803лв. – законната лихва за периода от 02.11.2015г. до 17.05.2018г. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса: „Допустимо ли е уважаване на иск по чл.200 КТ – претендирано обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване, при липса на влязло в сила експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, потвърждаващо професионалния характер на заболяването, само въз основа на произнасяне на НЕЛК за заболяването в свое експертно решение, с което отменя изцяло експертно решение на ТЕЛК и връща за ново освидетелстване при процедура по обжалване по чл.112 ЗЗдр.“. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по поставния въпрос в противоречие с решение по гр.д.№1674/2009г. на ВКС, ІVг.о., решение по гр.д.№652/2010г. на ВКС, ІVг.о., решение по гр.д.№5264/2008г. на ВКС, ІІІг.о., решение по гр.д.№1304/2010г. на ВКС, ІVг.о., решение по гр.д.№267/2011г. на ВКС, ІVг.о. и решение по гр.д.№841/2010г. на ВКС, ІVг.о. В практиката на ВКС – напр. решение №238 от 22.06.2011г. по гр.д.№841/2010г. на ІVг.о., е изяснено, че: експертното решение на ТЕЛК, в качеството си на официален удостоверителен документ на установените в него факти, ангажира отговорността по чл. 200 КТ на онзи работодател /един или повече/, за който е установено, че полаганата при него работа е в пряка причинна връзка с професионалното заболяване на работника или служителя. Възможно е комисията да установи подобна зависимост спрямо повече от един работодател и за удостоверителната сила на решението е без значение как е извършено изследването и дали то е само за условията на работа при последния работодател. Влезлите в сила експертни решения на експертните комисии по професионални болести са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Ако комисията е допуснала нарушения, нейният акт подлежи на обжалване по административен ред и с това право разполага, както осигурителя, така и работника или служителя. Инцидентно гражданският съд не може да коригира влязло в сила решение на ТЕЛК поради неправилност, нито сам да установява факти и обстоятелства, за които следва да се произнесе по надлежен ред ТЕЛК. Настоящият съдебен състав намира, че поставеният от касатора правен въпрос е относим към правния спор. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд. По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.