Определение № 50149 от 08.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3271/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Н. Р. против решение № 161/29.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 575/2021 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДискриминация е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд.

Съдът е приел, че ищецът има средно образование и изтърпява наказание “доживотен затвор без замяна” в Затвора [населено място], като по решение на комисията по изпълнение на наказанията с Протокол № 2/15.05.2014г. е бил изведен от 1-ва зона за повишена сигурност и настанен в общи помещения право на участие в колективни мероприятия, но поради извършени дисциплинарни нарушения с протокол 7/14.12.2016г. отново е бил настанен в 1-ва зона за повишена сигурност, при засилен надзор и охрана с постановен специален режим. Изложил е съображения, че посредством ангажираните по делото гласни доказателства не се установявали твърденията на ищеца за това, че в Затвора [населено място] се провеждат образователни мероприятия с други лишени от свобода, осъдени на наказание “доживотен затвор без замяна”, тъй като неблагоприятното третиране на същият следвало да се преценява само с лица, които се намират в сравними сходни обстоятелства. Анализирайки правната уредба на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, съдът формирал извод и за това, че неблагоприятно третиране на ищеца по някой от признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. не можело да бъде обосновано и с оглед провежданите на територията на други пенитенциарни заведения образователни дейности, доколкото ищецът изтърпявал наказанието си при специален режим, който предвиждал такова участие само при наличието на определени предпоставки – решението на Комисията по изпълнение на наказанията или заповед на началника на затвора.

В съответствие с разпределената му съгласно чл.9 от ЗЗДискр. доказателствена тежест и с оглед наведените твърдения, че е жертва на дискриминация, съдът е приел, че ищецът следвало да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминационна проява спрямо него, но доказване в тази насока не било проведено. Констатирано е, че посредством ангажираните гласни доказателства не са събрани данни за други лишени от свобода, попадащи в категорията на ищеца, които да са участвали в колективни мероприятия без издадена нарочна заповед или решение на комисията по изпълнение на наказанията. Данни в тази насока не могат да бъдат почерпени и от представените във въззивното производство пред БОС, писмо до Началника на Затвора [населено място] от ГД “ИН”, касаещо оплакване на ищеца, свързано с възможността му за комуникация със съдебни органи и други институции, нито представената от него справка от инпектор СДВР до началника на Затвора [населено място], доколкото същата касае организацията и дневния график на осъдените в друго пенитенциарно заведение, което обстоятелство съдът е приел за ирелевантно за настоящия процес.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Сочат се правни въпроси, изцяло съвпадащи с правните въпроси, обсъдени и на които е даден отговор с решение №3/22.07.2012 г. по гр.д.№ 534/2012 г. на ВКС, ІV гр.отд.

“Налице ли е дискриминация на основа лично положение, когато всички лица притежаващи личностно качество са подложени на по-неблагоприятно третиране ?”. С цитираното решение е даден следния отговор на този въпрос и той се свежда до точното тълкуване на понятията “пряка и непряка дискриминация” и “равенство в третирането” на лишените от свобода с доживотна присъда без право на замяна спрямо останалите лишени от свобода. От значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващия недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в Закона за защита от дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне н неравностойно положени според признаците, изброени в разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

2. “Кои лишени от свобода са със сходно фактическо положение за да бъдат третирани неравно ?”. Отговорът на поставения въпрос се съдържа в отговора на предходния въпрос, тъй като съгласно Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража в раздел V от глава VІІІ и раздел І от Глава ІХ и глава ХV ЗИНЗС е предвиден режим, правно положение на лишените от свобода в зависимост от вида наказание “лишаване от свобода” и изпълнение на наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна.

Ето защо, това което е относимо за едно лице е относимо и за всички лица от определена група с оглед личностните им качества при наличието на наказание “доживотен затвор” или “доживотен затвор без замяна”.

3.“Следва ли съдът да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните, съгласно чл.235, ал.ал.2 и 3 ГПК ?”.

Отговорът на този въпрос е, че въззивният съд е задължен да разгледа правния спор, с който е сезиран и да се произнесе с решение по него, което следва да е изготвено в съответствие с процесуалните правила за постановяването му. Тези правила установяват изискване в мотивите на решението да се изложат съображения относно това какъв е предметът на спора, както и да се обсъдят представените и приети доказателства по делото и постанови кои от установените с тях факти са от значение за него и какви са правните изводи, които съдът прави въз основа на тях, както и да се вземат предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право”. Постановяването на съдебен акт в отклонение от правилата за това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което препятства осъществяването на контролната функция на касационното производство и съставлява основание за отмяната му.

Горните въпроси, както и отговорите са напълно идентични с изложението на касационните основания и поставените въпроси, като изложението на касационните основания преповтаря изцяло цитираното съдебно решение.

Налице е и практика на ВКС според която, относно възможността лишените от свобода, настанени в различни пенитенциарни заведения да бъдат субект на сравнение, при твърдения за неравностойно третиране, се приема, че за да е налице дискриминация по някой от признаците на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр ., следва да се направи сравнение между начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение. Когато обаче разликата се основава на обективни обстоятелства, които са различни от защитените признаци на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. - не е налице дискриминация. По -неблагоприятното третиране на лишени от свобода, в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред предвидените в чл. 4, ал. 1 ЗДДискр. или друг закон признаци, поради което не представлява дискриминация по признак лично или обществено положение. Всеки затвор осигурява различни условия за живот на осъдените, които разлики са обективно обусловени от редица обстоятелства, водещи до различни битови и организационни условия. Ето защо, не може да се приеме, че изтърпяващите наказание в даден затвор лица се намират при "сравними сходни обстоятелства" с изтърпяващите наказание в друг затвор. Следователно, в подобни "сравними сходни обстоятелства" ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо него дискриминация по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. Доколкото фактите, на които се основава иска на ищеца в конкретния случай касаят сравняването на лишени от свобода, в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си, то приложима е съдебната практика, посочена по – горе и обективирана в решение Решение № 101 от 2.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1871/2020 г., IV г. о., ГК.

Посочените правни въпроси са неотносими към настоящия случай и даденото разрешение на правните въпроси с цитираното решение № 3/2013 г. по гр.д.№ 534/2012 г. е неотносимо към производството по чл.288 ГПК, тъй като се касае за различни факти по спора, на които се основа претенцията в настоящия случай, в сравнение с посоченото дело на ВКС.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.

Водим от горното, състав на ВКС