Определение № 648 от 18.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1127/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ / НББАЗ / против решение № 28/27.02.2023 г. по гр.д.№ 435/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260019/12.07.2022г. по т.д. №211/2020г. на Окръжен съд - Русе. С потвърденото решение е уважен предявеният от А. Н. М. против НББАЗ иск, с правно основание чл. 513 КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, търпими от ПТП на 22.03.2018 г., настъпило по вина на водача на товарен автомобил с турска регистрация, определено в размер на 180 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение единствено досежно извода за недоказано съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поради непоставен предпазен колан. Не е оспорван както във въззивна инстанция, така и с касационната жалба, приетият от съдилищата за справедлив размер на претендираното обезщетение. Касаторът се позовава на съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд, поради несъобразяване на всички относими към възражението за съпричиняване доказателства в тяхната съвкупност, едностранчивата им оценка в полза на ищцата, игнорирайки съдържанието им за обстоятелства в полза на ответника. Страната акцентира на въззивните си доводи, за неизясненост от първоинстанционния съд на фактическата обстановка по спора, относно ползването от пострадалата на предпазен колан към момента на ПТП, предвид необоснованост и неправилност на заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза / КМАТЕ / и неоснователно недопусната повторна такава, въпреки посочените противоречия между заключението на същата и тези на единичните експертизи, приети предходно, противоречия между заключенията и обясненията на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание, както и с показанията на разпитаните свидетели. Позовава се на неотстранено от въззивния съд нарушение, с отказа му да допусне експертизата във въззивна инстанция. Счита, че по делото е останал неизяснен един важен, за установяване твърдяното съпричиняване, въпрос – дали е възможно при поставен обезопасителен колан да настъпи не просто счупване – двустранно - на множество ребра на ищцата, а счупване на няколко места на едно ребро / по две линии – на 6,7,8 ребра вляво и на 5,6,7,8,9 ребра вдясно, вкл. с разместване /. Несъобразено е и положението, в което е установен предпазния колан на място - прибран, доколкото не е коментиран изобщо протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума от същото. Съображенията на съда, основани на тезата че ако не би ползвала предпазен колан, ищцата е щяла да претърпи много по-сериозни нарушения, според страната са произволни и неподкрепени с експертен извод, какви по-сериозни от действително претърпените увреди същата е могла да претърпи. Необоснован се счита и експертният извод, на който се позовава съда, че всички получени травми, извън тази на лява подбедрица, са получени от механичното въздействие на колана върху гръдния й кош и коремната област. С последното, според касатора, е невъзможно да се обяснят множеството счупвания на гръдния кош двустранно и преди всичко тежкото нараняване на вътрешни органи. Според касатора, в хипотеза на неизяснена фактическа обстановка въззивният съд и сам е бил длъжен да допусне повторна КМАТЕ. Ответната страна - А. М. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като процесуалните действия на въззивния съд са съобразени със задължителните указания в ППВС № 1/1953 г., т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с които касаторът обосновава допълнителния селетивен критерий. Акцентира се на задължението за пълно и главно доказване на съпричиняването от страната, която носи доказателствената тежест за същото – ответникът, каквото пълно и главно доказване не е проведено. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, касаещи единствено допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, при обосноваване извода за липса на съпричиняване вредоносния резултат от пострадалата, настоящият състав съобрази следното: В открито съдебно заседание от 18.04.2022 г. ищцата заявява, че е заемала задна средна седалка, без други пътници на същата, и е била с поставен предпазен колан. Заявява, че след настъпването на ПТП не е могла да мръдне, коланът бил стегнат, заяждал и се наложило съпругът й да го разкопчае. В първоинстанционното производство първоначално са изслушани единични медицинска и автотехническа експертизи. СМЕ установява настъпили при ПТП следните тежки увреждания на А. М.: счупвания на 2,3,4,5,6,7,8,9,10 и 11 ребра вляво и 2,3,4,5,6,7,8,9 ребра вдясно, колекции на въздух в плевралните пространства и вляво на гръдния кош, разкъсване на слезката, наложило хирургичното й отстраняване, разкъсване на тънко черво и опоръка на тънко черво, колекция от кръв и тънкочревно съдържимо в коремната кухина, ретроперитонеална колекция от кръв, остра кръвозагуба, счупване на десни напречни израстъци на първи, втори, трети и четвърти поясни прешлени, счупване преден ръб на втори поясен прешлен и на лява голямопищялна кост, травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб. Посочено е, че уврежданията са резултат от действието на твърди тъпи предмети и на инерционни сили при сблъсъка. Единичната САТЕ с вещо лице инж. Н. е установила, че автомобилът, в който е пътувала пострадалата, е бил снабден с 5 бр. предпазни колани, с триточково окачване към купето, на предни и задна седалки и с въздушни възглавници само на предни седалки. Коланите от този тип са с комбинирано придържане на тялото в областта на гърдите и на корема. При действието на инерционни сили, коланът ограничава придвижването напред, но не е достатъчен за предпазване от удари в странични, корпусни детайли на автомобила. За заеманото от ищцата място вещо лице Н. е съобразило данните в протокола за оглед на ПТП – задна седалка. От получаната травма на лява голямопищялна кост вещото лице е допуснало, че се касае за заемана задна лява седалка / зад водача /, където е бил и най-силен удара, предизвикан от товарния автомобил на делинквента. Вещото лице е посочило, че с оглед механизма на ПТП, към момента на удара върху пътниците са действали големи инерционни сили / повече от 40 пъти теглото на пътника /– основно напред, но и със странична компонента от въртене на автомобила. С оглед увредите на ищцата, вещото лице е приело, че вероятно тя е била без поставен предпазен колан, доколкото тялото е осъществило контакт с предната седалка на автомобила с цялата гръдна област. Това, според вещото лице, обяснява „настъпило масивно чупене на ребрата двустранно„ и „ травми в коремната област с остра кръвозагуба“. С инерционните сили от въртенето на автомобила се обясняват счупванията на напречни израстъци на поясни прешлени и на лявата голямопищялна кост, като изрично е посочено, че спрямо страничните инерционни сили предпазните колани не ограничават движението и контакта на телата на пътниците в страничните части на купето на автомобила, т.е. тези увреди не могат да се възприемат в причинност с непоставен предпазен колан. При разпита си в открито заседание вещото лице д-р Д. е заявило, че прецизен отговор, за причинност между получените травми и не/ползването на предпазен колан, може да даде само комплексна медико-автотехническа експертиза. Вещото лице е пояснило, че вътрешните разкъсвания са резултат от движението и на вътрешните органи при действието на инерционни сили, което продължава и след внезапното спиране на автомобила, но счупването на ребрата, предвид анатомията им, не може да се обоснове с действието на инерционните сили, а с удар в тъп, твърд предмет. Посочва, обаче, че счупване на ребрата може да се получи и вследствие на поставен предпазен колан, в който случай трябва да се проследи в кои фрактурни линии е възникнало счупването. Само „по принцип„ вещото лице е посочило, че счупване на такъв голям брой ребра не е характерно в хипотеза на поставен колан. Вещото лице от автотехническата експертиза е посочило, че от значение е типа на колана, като, в случай че е закопчаван отдясно наляво и отдолу има поясна част, не би следвало да има двустранно, а само вдясно, счупване на ребра. Оглед на автомобила, обаче, е бил невъзможен, тъй като не се пази като веществено доказателство,като каквото е бил иззет след ПТП. Вещото лице е подчертало, че инерционните сили, в конкретния случай, са били доста високи, позовавайки се на деформаците на автомобила от снимковия материал / фотоалбума от ПТП /. Предвид голямата инерционна сила напред, при разпита си вещото лице допуска, че тялото на ищцата, заемайки средно място отзад, е влязло в контакт и с двете предни седалки. Пак при разпита си, вещото лице е заявило, че предвид въртенето на автомобила, предпазния колан не успява да осуети движението на тялото вляво и вдясно, поради което, според заеманото конкретно място, пътникът е възможно да контактува с ляво или дясно стоящи едрогабаритни части от купето на автомобила. Експертът допуска и възможна техническа неизправност на колана, при което да е забавено действието му или да блокира при по-голямо изтегляне, в който случай е възможен контакт на тялото с двете предни седалки. Категоричност вещото лице заявява единствено по отношение на обстоятелството, че ако предпазният колан е бил изправен и е задействал съобразно техническите норми, бидейки поставен, то последствията биха били „по-малки„. Изрично и вещо бице Н. е изключило категоричност в извода си за непоставен от пострадалата колан и посочило нуждата от изследване на въпроса от комплексна медико-автотехническа експертиза, каквато е и допусната от съда със същите вещи лица - П. Д. и Н. Н.. В заключението на същата ударът при ПТП е констатиран като челно – страничен, нецентрален, в предна лява част за автомобила, в който е пътувала ищцата и при който автомобилът се е завъртял по посока обратна на часовниковата стрелка. При такъв удар върху телата на пътниците пърночално действат големи инерционни сили напред и наляво, а във втората фаза – допълнителна странична компонента от завъртането на автомобила първо наляво, а след това надясно. Движението на А. М. е следвало възникналите инерционни сили – първоначално напред и наляво, а впоследствие – встрани. Насетне в заключението счупванията на ребрата двустранно изрично е прието „като да отговаря да е получено от действието на диагоналната част на триточковия предпазен колан със закопчаване вляво„. Част от вътрешните увреди са възприети като последица от счупването на ребрата и от въздействието на резки инерционни сили при внезапното спиране на автомобила, в съчетание с притискащото действие на деформирания вече гръден кош, счетено за „ възможно да настъпи в резултат на диагоналната част на триточков предпазен колан със закопчаване в ляво „. Разкъсването на тънко черво и опоръка на тънко черво са приети „ добре да отговарят като получени от действието на поясната част на триточков предпазен колан„. Друга поредица увреди - на гръбначния стълб - са възприети в причинност с рязкото му огъване при възникналата комбинация от предно-странични инерционни сили, също прието за възможно да настъпи при поставен триточков предпазен колан - ако диагоналната част на колана е била в по-разхлабена позиция и е позволила известно изместване на тялото напред, с огъване на гръбначния стълб в поясния му отдел. Увредата на голямопищялната лява кост е обяснена със съприкосновение с предна лява седалка на автомобила, но както предходно е уточнило вещото лице Н., ефективността на предпазния колан по отношение крайниците е ограничена. В експертизата е посочено, че при конкретния тип предпазен колан / съобразен по технически данни за автомобила /, правилно поставен и изправен и при заемана от ищцата задна средна седалка на автомобила, не е бил възможен контакт на долните й крайници / колене и подбедрици / с предните седалки и на тялото със странични корпусни детайли при установената ниска степен на деформация в страничните части на автомобила. Техническата изправност на колана, обаче, не е могло да бъде установена, поради невъзможен оглед на автомобила / разкомплектован и предаден на вторични суровини /. Така посоченото кореспондира с последващите пояснения на експертите, защо всички констатирани увреди е възможно да се получат и при поставен предпазен колан / т. 1 на ІV въпрос /, както и какви, неустановени в случая увреди, би следвало да се получат при непоставен колан / т. 2 на ІV въпрос / - травми на главата и лицето, на коленете, бедрени кости и на таза, счупване на подбедриците от огъване, вследствие заклещване на долните крайници под предните седалки. Посочено е, че категоричен отговор - какви биха били увредите при непоставен предпазен колан в конкретната хипотеза - по начало е невъзможен. При това, част от увредите са посочени като характерни за коланна травма - косо счупване на гръдната кост, счупвания на ребра по хода на косата лента на колана, разкъсване на черва. Счупванията на ребра е посочено като възможно както от действието на самия колан, така и индиректно – от огъването на гръдната клетка, но в конкретния случай може да се обоснове като последица единствено от действието на колана. Потвърдена е от вещите лица причинност с въздействието на косата лента от колана, съобразявайки конкретния механизъм на ПТП, на счупванията на ребра по две линии и с разместване. При разпита си в с.з. от 20.06.2022г. вещите лица не са се отклонили от тези си изводи. Изрично вещо лице Н. е коментирало установим от снимковия материал факт, че предпазният колан е прибран, т.е. механизмът не е блокирал в състояние да не може да се прибере след откопчаване. Извод от прибраното му състояние - че изобщо не е задействан – не е възможен, след като вещото лице не изключва, според състоянието на колана, да се прибере и сам след задействане. Подчертано е, че видът на уврежданията на А. М. е „решаващ за заключението, че е била с поставен предпазен колан„. Уврежданията в коремната област и конкретно - на червата, са коментирани като достатъчни за категоричен извод , че са следствие от поставен колан, тъй като при непоставен, при конкретния механизъм на ПТП, първо би възникнал контакт на долните крайници / коленете /, главата или горните крайници, докато коремът обичайно остава защитен. Вещо лице Д. допълнително пояснява, че при счупване на ребрата коланът не е ефикасен, защото се намалява обема на гръдния кош. Посочило е, че доколкото действа като лента, предпазният колан е възможно да доведе до счупване на ребрата по две линии. Ответникът е поискал допускане на нова комплексна експертиза, поради необоснованост на приетото заключение и противоречие с останалия доказателствен материал – протокола за оглед на автомобила, в който е посочено кои са коланите със сработил механизъм / не и този на седалката на ищцата /. Относно процесния автомобил „Ауди„, обаче, протоколът за оглед посочва единствено изземването му за съхранение като веществено доказателство. Съдът е отказал допускането на нова комплексна експертиза и постановил решение, с което е приел за недоказано възражението на ответника, за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. С въззивната жалба ответникът е подновил искането си за допускане на нова КСМАТЕ, позовавайки се на следното, като несъобразено от съда: 1/ установимо от снимковия материал прибрано положение на колана на седалката на ищцата / макар че сочи и липса на доказателства, за заемана о задна средна седалка /; 2/ пояснението на вещо лице Н., че при ПТП обикновено коланът блокира и е невъзможно да се прибере след произшествието, в противоречие с извода му, че в конкретния случай механизмът е сработил, не е блокирал; 3/ липсата на последователност в заключенията на вещите лица и противоречие между изводите на първоначалните и на комплексната експертизи; 4/ липсата на обяснение в различната тежест на увреждането на ищцата, спрямо тази на останалите пътуващи в автомобила – не е приел за убедително заявеното от вещо лице Д., че причината е задействалите се за останалите пътници въздушни възглавници, по-голямата отдалеченост на телата им от арматурното табло, за разлика от разстоянието на ищцата спрямо предните седалки, възрастта на последната и телосложението й / пояснено е, че техническите параметри на колана не винаги пасват на конкретния индивид /; 5/ необоснованост на извода за поставен от ищцата предпазен колан, при посоченото от вещото лице отстояние на тялото на пътуващия на задна седалка спрямо предните седалки и допустимото, при задействане механизма на предпазния колан, отклонение – много по-малко от това отстояние; 6/ неизясненост на механизма на счупване на ребрата по две линии, при поставен предпазен колан, вкл. с оглед конкретните места на фрактурите; 7/ противоречие на направените изводи с описанието на механизма на действие и поставяне на конкретния тип колани. Подновеното искане за комплексна експертиза е оставено от въззивния съд без уважение, като е прието, че заключението на приетата в първоинстанционното производство КСМАТЕ е подробно аргументирано с обективните данни по делото и не възникват съмнения относно неговата правилност. За да потвърди извода за недоказаност на съпричиняване от пострадалата, въззивният съд е възпроизвел преждеизложената фактическа обстановка и споделил изводите на КСМАТЕ, според която „ е възможно всички установени при процесното ПТП травми … да бъдат получени при поставен предпазен колан„. Съдът е изходил от посочените от експертизата / в сравнение с получените / възможни увреди при непоставен предпазен колан / основно върху долни и горни крайници и главата /, от обстоятелството, че първоначалните експертизи не са работили в съответствие с възприетата реална позиция на ищцата - на средна задна седалка, без ответникът да е доказал заемано друго място, вкл. като извод от получените увреди. В този смисъл, съдът е оценил, че първоначалните обяснения на вещите лица, по самостоятелните им заключения, както и самите те, не следва да се съобразяват като относими, доколкото изводите в тях са поддържани като вероятни, с отчитане от самите вещи лица нуждата от съвместна работа. Акцентирал е на изричната категоричност в преценката на вещите лица, за причинност на увредите с въздействието на поставен предпазен колан, както и на съобразяване водещата компетентност на всяко от вещите лица, спрямо отговорите на отделните въпроси. Съдът се е обосновал със заявеното от вещо лице Н., че прибраното положение на колана само по себе си не е доказателство, че изобщо не е задействал, както и че извода за поставен колан е обоснован преди всичко с характеристиката на получените увреди. Само в допълнение съдът е посочил, че ако коланът е бил технически неизправен / макар неустановено по делото /, ищцата отново не би отговаряла за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като няма задължение за изправността му. Съдът е отговорил и на възражението за причината на различните по степен и тежест увреждания на пътниците, споделяйки аргументите на експертизата, съобразени с конкретния механизъм на ПТП. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, са поставени следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да извърши анализ и цялостна преценка на всички доказателства, при обосноваване на фактическите и правните изводи по спора ? и 2/ При обосновано оплакване за погрешно и/или непълно установяване на факти по делото и необоснованост на решението, длъжен ли е въззивният съд да допусне събиране на доказателства, вкл. да инициира събиране на доказателства ? Допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - с предходно посочените ППВС № 1/1953 г., т.19 на ТР № 1/2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Формално се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и се поддържа очевидна неправилност на въззивния акт, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Спрямо наведените касационни доводи за неправилност на въззивното решение, всеки от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване - съдът е коментирал всички приети по делото доказателства, като различието в субективната преценка на касатора относно тяхната годност, спрямо преценката им, извършена от съда, не е равносилно на липса на такава преценка / първи въпрос /. Страната не разграничава формирането на изводи, въз основа на иначе безспорно установени и съобразени от съда факти / като съдържанието на получените от ищцата увреди, въз основа които основно е изграден извода, че са получени от механичното въздействие на поставен предпазен колан /, но с използването на специални знания, с каквито съдът сам не разполага, от формирането на собствени от съда изводи, за обективно установими от същия и без помощта на вещи лица факти. Поради това, вторият от въпросите не кореспондира с касационните доводи на страната, която не твърди непълнота на доказателствата или погрешно възприемане от съда на доказателствата, вкл. на заключението на комплексната експертиза -– категорично в извода за причинност между получените травми с механичното въздействие на поставен предпазен колан, а безкритично възприемане на това заключение, поради необоснованост на експертните изводи. Такъв довод предпоставя формулиране на процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 202 вр. с чл. 201 ГПК. При това, същината на втория въпрос е в служебното задължение на съда да допусне експертиза, който въпрос би бил релевантен в хипотеза, в която страната не е поискала такава експертиза, но съдът е обосновал решаващите си изводи с пропуска й, какъвто не е настоящия случай. Отделно не се явява обоснован и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал.1 ,т. 1 ГПК. ППВС № 1/1953 г. е неотносимо към процесуалноправния характер на поставените въпроси, относими към задълженията на въззивния съд, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 236, ал.3 вр. с чл. 269, пр. трето ГПК. Т.19 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС се отнася до порока необоснованост на фактическите констатации на съда, като противоречащи на формалната логика, научните и опитните правила. В случая не се касае за превратно възприети от съда факти, а за изводи, относно неустановим пряко от доказателствата факт- ползване на предпазен колан при ПТП, значим за правния резултат, основани на експертната преценка на лица със специални знания, която въззивният съд е възприел точно със съдържанието, с което е дадена. ТР № 1/2013 г. по тълк.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС не съдържа указания относно задълженията на въззивния съд за надлежно мотивиране на акта му, съобразно всички доказателства по делото и въз основа на критичния им анализ. Формалното позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не удовлетворява допълнителния селективен критерий в тази хипотеза. Формулираните въпроси касаят процесуални норми с достатъчно ясно и непротиворечиво съдържание, по приложението на които е формирана богата и непротиворечива съдебна практика. Не се обосновава и очевидна неправилност на въззивното решение, която следва да е изводима единствено и само от мотивите му, без анализ на действителното съдържание на събраните доказателства и на извършените от съда и страните процесуални действия. В случая касаторът обосновава очевидна неправилност именно поради противоречие на приетото от съда със съдържанието на отделни доказателства, в отбрани техни части, невъзпроизведени в решението. Следователно, не се обосновава основание за допускане на касационното обжалване. Следва да се уважи претенцията на особения представител на ответната страна, за присъждане на адвокатско възнаграждение, по реда на чл. 38, ал.2 вр. с ал.1, т. 2 ЗАдв., което съдът, без да е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно Наредба № 1/2004 г., съобразявайки инструктивния й характер и изхождайки от приложимата, с оглед обжалваемия интерес / 90 000 лева / твърда ставка по чл. 7, ал. 2, т. 4 / 2 650 лева / вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредбата, определя в размер на 2 000 лева. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение