Определение № 1094 от 08.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 81/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК„Лев Инс„АД против решение № 175/24.07.2024г. по гр.д.№ 200/2024г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта му с която, след частична отмяна на решение № 13/11.01.2024 г. по гр.д.№ 212/2021г. на Окръжен съд – Русе, предявените от С. Р. Т. и С. Р. А. искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на майка им Р. Я., настъпила при ПТП от 31.10.2020г. по вина на водача на застрахован при ответника автомобил, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, са уважени за допълнителни 20 000 лева - разлика между присъдените от първоинстанционния съд 50 000 лева и до размера от 70 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.11.2020г. до окончателното й изплащане. Касаторът оспорва присъдения размер над сумата от 50 000 лева като прекомерен, с оглед доказаното съдържание и интензитет на търпимите неимуществени вреди. Конкретно намира, че този размер се явява необоснован предвид обстоятелството, че всяка от ищците е пълнолетно лице, напълно самостоятелно, не са споделяли общо домакинство и дори общо местоживеене с починалата, като от фамилните им имена може да се обоснове и извод, че са омъжени и имат свои семейства, които са им морална подкрепа в преодоляване последиците от загубата на родител. Касаторът е обобщил, че доколкото всеки от наследниците отдавна е поел живота си в свои ръце и не разчита на помощта на майка си, която е и възрастна жена, размер на обезщетение за неимуществени вреди над 50 000 лева е необоснован и в разрив с обществената представа за справедливост. Събраните доказателства не установяват търпими болки и страдания, които да оправдават обезщетение над 50 000 лева, дори да се приемат за ирелевантни преждеизложените обстоятелства, несъобразени от съда. Размерът, според касатора, не кореспондира и с икономическата конюнктура към момента на деликта, както и с присъждани от касационна инстанция обезщетения в сходни случаи, без да се цитира относима съдебна практика. Ответните страни - С. Р. Т. и С. Р. А. – оспорват касационната жалба със съображения по правилността на въззивното решение. Отговорът им инкорпорира и насрещна касационна жалба, подадена в лично качество и основана на неправилно приложение на материалния закон: 1/ на чл. 52 ЗЗД, доколкото считат присъденото им обезщетение дори занижено, спрямо обществената представа за справедливост към момента на увреждането и 2 / на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – относно приетия размер на съпричиняване от пострадалата. Насрещната касационна жалба изхожда от същите и в качеството им на наследници на починалия в хода на производството техен баща - Р. Я., по идентични съображения. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение по касационната жалба на ЗК „Лев Инс„АД, ограничени до приложението на чл. 52 ЗЗД, при определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият състав съобрази следното: За доказване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са разпитани свидетели: съпругът на С. А. – И. А. и А. К. – без родство със страните. Св. А. споделя, че семейството му живее в Белгия от 2012 г., но годишно си идват в България 4 - 5 пъти, а С. поддържа постоянно връзка с майка си по Messеnger. Споделя, че починалата много им е помагала – дори в Белгия дошла, когато дъщеря й се разболяла през 2018 г., за да се грижи за нея. С. живее от 4 - 5 години в [населено място], след омъжването си, а преди това - също отделно от родителите си, но ги виждала всяка седмица, дори с преспиване. Пътувайки по работа до [населено място] винаги се отбивала да види майка си. Починалата много им помагала. Отглеждала третото дете на С., когато дъщеря й трябвало да се оперира през 2019г., около месец С. и детето дори живели при починалата и съпруга й. Свидетелят споделя, че за съпругата му С. смъртта на майка й причинила много мъка – припаднала на погребението, не можела да приеме загубата, сънувала кошмари – в началото повече, а до 2021г. спорадично, била известно време на успокоителни, заедно с детето им започнали да посещават психолог, тъй като то било много привързано към баба си, а съпругата му – и с оглед превенция срещу задълбочаване на съществуващ здравословен проблем. Според свидетеля починалата липсва още повече на С., защото много й помагала за гледането на децата, които са малки. Дори последващо, и след смъртта на баща си Р., С. се преместила със семейството си при сестра си С. в Белгия, споделяйки че тук вече „ никой не й е останал„. Св. А. К. потвърждава, че отношенията между майка и дъщери били добри. С. живеела в чужбина, но си идвала за ваканциите на децата и постоянно се чувала с майка си по телефона. С. живеела в [населено място], но през няколко дни ходела при майка си. Починалата й помагала много в гледането на децата, изцяло тя ги гледала до възстановяването на С. след операция на кръста. От майка му, близка с починалата, на свидетеля е известно, че сестрите трудно приемат смъртта на майка си, често плачат при споменаването й, С. се наложило да пие успокоителни и „постоянно катастрофата е пред очите й„.Потвърждава, че сестрите са се събрали в Белгия, за да са си в помощ и подкрепа след смъртта на родителите си. Въззивният съд е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, от които е установил, че независимо от различното местоживеене на ищците и пострадалата, едната от тях дори в друга държава / Белгия /, същите са поддържали постоянна връзка с майка си, посещавали са я / вкл. С. А., живееща в чужбина – няколко пъти годишно и с ежедневно общуване по Messеnger /, разчитали са на помощта й при нужда: при отглеждане децата на С. Т. и при здравословни проблеми на С. А. / пътувайки и пребивавайки при нея в чужбина /. Съдът е коментирал свидетелските показания, като установяващи разбирателство и сплотеност в семейството и конкретно между майката и дъщерите й, при непрекъснати контакти и взаимопомощ в трудни моменти. Приел е за установено от показанията, че всяка от дъщерите е преминала през тежък период на преодоляване загубата на майка си, с нарушаване на съня и общото им емоционално състояние. Въззивният съд е счел за справедлив размер на обезщетението сумата от 140 000 лева за всяка от ищците / при претендирани по 160 000 лева /. При установено съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, в размер на 1/2, е постановил присъждане на обезщетение от по 70 000 лева на всяка от тях. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя ? и 2/ Следва ли съдът да извърши задълбочена преценка на общите и специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните да съобрази и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по повод настъпили вреди вследствие на ПТП ? Допълнителният селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е обосноваван с посочени общо към двата въпроса решения на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК по гр.д.№ 567/72г. на І г.о., т.д.№ 2998/2013г. на І т.о., т.д.№ 2908/2015г. на І т.о. на ВКС, т.д.№ 916/2011г. на І т.о., т.д.№ 490/2012г. и т.д.№ 738/2017 г. на ІІ т.о. ВКС / по посочените т.д.№ 3040/2014 г.на І т.о. и т.д.№ 807/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС са постановени определения по чл. 288 ГПК, които не попадат в обхвата на съобразимата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съдебна практика /. Първият от въпросите предполага въведен касационен довод за несъобразени от въззивния съд обстоятелства, относими към релевантен за определяне на обезщетението за неимуществени вреди критерий или неправилно съобразени такива, в завишаване на обезщетението, с оглед което размерът му се явява необоснован. Като такива обстоятелства, обаче, са посочени от касатора единствено отделното местоживеене и домакинство на всяка от ищците и на починалата им майка, както и факта, че всяка от тях има собствено семейство, което се предполага, че намалява страданието им от загубата на родителя. Въпросът удовлетворява общия, но не и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване с цитираната съдебна практика. В никое от посочените решения тези обстоятелства не са съобразявани, сами по себе си, като значими за съдържанието на търпимите болки и страдания. Съдържанието на духовната и емоционална връзка не е в пряка и задължителна зависимост от обитаването на едно и също населено място или дом, макар последните да са предпоставка за поддържането на по-близки контакти и по-интензивно общуване. В случая, обаче, съдът е коментирал установяването на достатъчно близки отношения между ищците и починалата им майка, независимо от различното им местоживеене и домакинство. Вторият въпрос удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, но не и допълнителния селективен критерий с цитираната съдебна практика. Както се посочи и в коментара на първи въпрос, касационната жалба не сочи неправилно съобразено, в завишаване или неправилно несъобразено, в занижаване размера на обезщетението обстоятелство, относимо към релевантен за определянето му общ или специфичен критерий / извън коментираните във връзка с първи въпрос /, а като цяло се основава на довод за неправилната оценка на тежестта на всяко от тях при определяне обхвата и съдържанието на търпимите неимуществени вреди и оттук - на размер на обезщетението, който да не води до неоснователно обогатяване на ищците. Въведен е довод за несъответен на икономическата конюнктура към момента на увреждането размер, но извод за това не се подкрепя от посочените решения, като се съобрази, че по начало същите са неотносими, тъй като се отнасят до обезщетяване на неимуществени вреди към много по-ранен / периода 2011 г. – 2015 г. /, спрямо релевантния в случая момент – 2020 г.. От друга страна, както се приема в решения по гр.д.№ 4809/22 г. на І г.о. и т.д.№ 2389/22г. на І т.о. на ВКС, еднаквото третиране на сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 от ЗЗД присъденото обезщетение да е справедливо. При присъждане на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД следва да се съобразява и размера на обезщетенията в сходни случаи. Съгласно т.II на ППВС № 4/1968 г., справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Когато при сходни обстоятелства определеният от съда размер на обезщетенията съществено се различава, справедливостта е нарушена. Приетото по настоящото дело обезщетение не е в съществено отклонение от практиката на ВКС по сходни случаи. Така касационната инстанция е възприела за постановени в съответствие с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вкл. съобразно променящите се обществено-икономически условия, обезщетения за неимуществени вреди на пълнолетни лица от смъртта на родител, в размери съответно: от ПТП към 2016 г. – 100 000 лева – опр. по т.д. № 612/2021 г. на ІІ т.о., към 2017 г. – 120 000 лева – опр. по т.д.№ 2009/2024 г. на І т.о., към 2018 г. – 120 000 лева – решение по т.д.№ 825/2024г. на І т.о., към 2022 г. - 130 000 лева – опр. по т.д. № 1457/2024 г. на І т.о. и др. Поради недопускане касационното обжалване по касационната жалба на ЗК „Лев Инс„ АД, не подлежи на разглеждане насрещната касационна жалба на С. Т. и С. А., съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК. Претендирано е присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществявана от адв. М. Б. процесуална защита на ищците в настоящата инстанция, при условията на чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв.. С оглед фактическата и правна сложност на спора в тази инстанция, с ограничен до приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД / по насрещната касационна жалба / предмет, защитеният материален интерес - 20 000 лева по всеки от исковете и съдържанието на осъществената от адв. Б. защита – депозиране на общ отговор на ищците на касационната жалба на ответника, настоящият състав намира за обоснован и справедлив размер на възнаграждението сумата от 1 200 лева с ДДС, която следва да се присъди на Адвокатско дружество „М. Б.„ ЕАД. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение