Определение № 35 от 02.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1659/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№2214/11.03.2020г., подадена от И. П. П. и Д. Л. П., чрез процесуалния им представител адв.М. Т., срещу решение №30, постановено на 17.01.2020г. от Софийски окръжен съд, ГО, втори въззивен състав по в.гр.д.№415/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от И. П. П. и Д. Л. П. срещу Т. Ц. И. и И. П. И. по реда на чл. 108 ЗС иск за признаване за установено правото им на собственост на основание договор за покупко-продажба на наследство от 09.03.2016г. на 1/2 ид. част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], представляващ УПИ с площ от 550 кв.м., който по регулационния план на селото, утвърден със заповед №0-197/1968г. и изменен със заповед №27/1992г. съставлява имот пл.№..........в кв. ..., заедно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ 25 кв.м. и за предаване на владението, както и искане за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №..., т. ..., рег.№..........дело №........../2016г. на нотариус С.А. с район на действие РС-Е. П. по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. С определение №123 от 21.10.2020 г., постановено по настоящето дело, производството по делото е спряно до приключване на производството по тълк.д.№2/2020 г. на ОСГК на ВКС. Производството по тълкувателното дело е приключило с постановяване на тълкувателно решение, обявено на 05.01.2022г., поради което производството по настоящето дело следва да бъде възобновено, като тричленният състав на I г.о. на ВКС се произнесе по наведените в изложението към касационната жалба основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните материално-правни и процесуално-правни въпроси: 1.Неформалното предоставяне на фактическата власт върху един собствен имот от родители на дете и последващото осъществяване на тази фактическа власт от детето, представлява ли предаване на владение върху имота или е търпимо действие – позовават се на решение №483 от 11.12.2012г. по гр.д.№493/2012г. на ВКС, Първо ГО; 2.Може ли собственик на един имот да предаде владение като фактическо състояние, а не като т.нар. „право на владение“ върху него на друго лице – позовават се на с решение №280 от 24.10.2011г. по гр.д.№344/2010г. на ВКС, Второ ГО; 3.Какви са предпоставките за установяване на владение и в частност представлява ли такава начинът на установяване на фактическата власт (окупацията)? Ако да, при позоваване на придобивна давност трябва ли да се установява и начинът на окупацията – позовават се на решение №262 от 01.11.2012г. по гр.д.№439/2012г. на ВКС, Второ ГО; ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС; решение №445 от 21.07.2012г. по гр.д.№283/2010г. на ВКС, Първо ГО; 4.Предаването на фактическата власт върху един имот от родител на дете и последващото упражняване на тази власт от детето установява ли само по себе си владение в полза на родителя – позовават се на ТР №1/06.08.2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС; 5.Очакването на едно лице, което упражнява фактическа власт върху един имот, да го придобие по наследство от своите родители, превръща ли го във владелец – позовават се на решение №159/14.06.2013г. по гр.д.№1492/201г. на ВКС, Второ ГО; 6.Може ли да се придобие по давност имот, който лицето, което се позовава на давността, придобива по наследство от собственик – позовават се на ТР №4 от 17.12.2012г. по т.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС; 7.Снабдяването с констативен нотариален акт въз основа на наследство и давност, в случай, че наследодателят е собственик, а не владелец на имота, изразява ли/опровергава ли намерение за своене на имота от молителя в нотариалното производство - позовават се на ТР №4 от 17.12.2012г. по т.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС; 8.Може ли и как установена фактическа власт върху един имот, която не е владение, да се преобърне във владение – позовават се на ТР №1/06.08.2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС; решение №12 от 19.02.2014г. по гр.д.№1840/2013г. на ВКС, Първо ГО и ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС; 9.Необсъждането на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила – поддържат, че съдът не е обсъдил и взел предвид, че с представения по делото н.а.№.../10.11.2016г. ответницата Т. Ц. И. е призната за собственик на процесния имот по наследство и давност, което противоречи на констатацията за упражнявано от нея владение, доколкото придобиването на правото на собственост по наследство изключва приложението на института на придобивната давност, както и че съдът не е взел предвид обстоятелството, че от показанията на свидетелите не се установява начинът, по който Т. Ц. И. е установила фактическата си власт върху имота и не е обсъдил и анализирал показанията на свидетелите. Позовават се на решение №149 от 03.07.2012г. по гр.д.№1084/2011г. на ВКС, Трето ГО и решение №266 от 29.06.2011г. по гр.д.№1058/2010г. на ВКС, Първо ГО; 10.При постановяване на обжалваното решение не са съобразени изискванията за мотивиране на съдебния акт, описани в ППВС №1/1953г., съобразно което мотивите трябва да са ясни, точни и убедителни. Поддържат също така, че обжалваното решение е и очевидно неправилно като явно необосновано, като твърдят, че мотивите към решението не са логично свързани помежду си, не изразяват една последователна логическа верига от предпоставки и следващи от тях изводи, които се явяват предпоставки за следващи изводи и така до постановяване на окончателния решаващ извод, разрешаващ спора. Считат, че очевидността се поражда от факта, че при така изложените мотиви без проверка на доказателствата по делото не може да бъде проверена неговата правилност. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Т. Ц. И., чрез процесуалния си представител адв.И. Г. от САК и И. П. И. чрез процесуалния си представител адв.С. А. от САК, изразяват становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: И. П. П. и Д. Л. П. са предявили срещу Т. Ц. И. и И. П. И. иск за признаване правото на собственост и предаване на владението върху 1/2 ид.част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], съставляващ УПИ с площ от 550 кв.м., имот пл.№......... в кв....по плана на селото от 1992г., заедно с построената в имота масивна жилищна сграда на един етаж, както и искане за отмяна на нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, с твърдението, че са придобили правото на собственост въз основа на договор за продажба на наследството, останало след смъртта на Ц. Й. И., сключен на 09.03.2016г. с Т. Ц. И.. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК Т. Ц. И. оспорва предявения по реда на чл. 108 ЗС иск с твърдението, че не е сключвала договора за продажба на наследство, като оспорва същия по отношение на датата, съдържанието, съгласието и подписа; че договорът е нищожен поради липса на предмет, сключен в противоречие с добрите нрави, както и при наличие на симулация на волята; че договорът е унищожаем като сключен при измама, поради крайна нужда и явно неизгодни условия, респ. като обезпечение по договор за заем. Твърди също така, че имотът не е бил част от наследството на Ц. Й. И., тъй като не е придобит от наследодателя и неговата съпруга в режим на съпружеска имуществена общност, и освен това през 2000г. е получила от своята майка фактическата власт върху имота по дарение, но без писмен документ, като владението ѝ било предадено от нейната майка без баща ѝ да има каквито и да е претенции за този имот. Твърди, че е осъществявала фактическа власт върху имота като негов собственик и въз основа на това владение към средата на 2009г. придобила собствеността по давност и към момента на сключване на договора за продажба на наследство е била собственик на този имот, като се е разпоредила с него надлежно в полза на сина си И. П. И.. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК И. П. И. навежда доводи досежно недействителността на сключения на 09.03.2016г. договор за продажба на наследство, идентични със съдържащите се в отговора на Т. Ц. И.. Твърди, че е придобил правото на собственост върху имота от своята майка Т. Ц. И. по силата на сключен на 06.12.2016г. договор за покупко-продажба (н.а.№...., том ...., рег. № ...., дело №....). От фактическа страна въззивният съд е установил, че с определение от 10.06.1999г. по гр.д.№2062/1998г. на Софийски районен съд, е одобрена спогодба, постигната между съделителите И. К. И., Ц. Й. И., Н. К. Н., Б. Ц. Н. и А. И. К., по силата на която И. К. И. и Ц. Й. И. са получили в дял застроено дворно място, находящо се в [населено място], обл.Софийска, с площ 580кв.м., съставляващо парцел ......... от кв.....по плана на селото, заедно с построената в това място масивна жилищна сграда и метално бунгало. Въз основа на удостоверение за наследници №3312/21.02.2018г., издадено от СО, район „Л.“ съдът е приел, че И. К. И. е починала на 19.08.2009г. и оставила като свои законни наследници съпруга си Ц. Й. И. и дъщеря си Т. Ц. И., а Ц. Й. И. е починал на 23.08.2011г. и негов единствен наследник по закон е дъщеря му Т. Ц. И.. Взето е предвид, че на 09.03.2016г. между Т. Ц. И. и И. П. П., по време на брака му с Д. Л. П., е сключен договор за продажба на наследство с нотариална заверка на подписите, рег.№...., т...., №..., с който Т. Ц. И. продава на И. П. П. наследството, оставено от баща ѝ Ц. Й. И. срещу продажна цена от 10000лв., която сума е получена, заплатена изцяло от купувача на продавача преди подписването на договора. Въз основа на представения по делото н.а.№..., том ..., рег.№...., дело №..../10.11.2016г. на нотариус Е.Г., е прието, че Т. Ц. И. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение на урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място], с площ от 550кв.м., който по регулационния план на селото, утвърден със заповед №27/1992г. съставлява имот пл.№..., за който е отреден УПИ .......... в кв.23, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда на един етаж, след което на 06.12.2016г. (н.а.№..., том ..., рег.№...., дело №.....) е продала имота на И. П. И.. Въз основа на показанията на св.М.Г. е прието, че И. имал имот в [населено място], който около 2000г. му бил прехвърлен от родителите му Т. и П., като И. стопанисвал имота, надстроил бараката, направил баня, тоалетна, тераса на горната стая и стълба, циментирал имота. Взето е предвид, че според показанията на св.Н.И. от повече от 10 години И. имал имот с къща в [населено място], която му била прехвърлена от неговите родители, като още от 2006г. И. стопанисвал къщата, ремонтирал я, направил пътека към нея и към същата година живеел в имота, а свидетелят Х.Д. заявил, че през 2005г. е помагал на И. в отводняването на къщата и двора, че към този момент имотът бил ограден, а вторият етаж бил в груб строеж, както и че И. изградил пристройка към къщата, направил тераса, барбекю и нова ограда. Взети са предвид и показанията на св.Д.С., която живее с И. П. И. на съпружески начала от 2011г., според които имотът в [населено място] бил даден на И. от неговите родители, когато навършил 18 години, И. правил ремонти в имота – направил ограда и барбекю, само И. и неговият братовчед, който наглеждал имота през зимата, имали ключ от имота. Взето е предвид също така, че според показанията на свидетелите от 2015г. Т. имала здравословни проблеми, вземала пари на заем за лечението си (св.М.Г., св.Н.И., св.М.Р.), включително и от свидетелите, като около 08.03.2016г. св.М.Г. заварила И. П. в шивашкото ателие, в което работела Т., и той предложил на Т. да ѝ даде пари на заем, но трябвало да подпише пред нотариус, след което Т. споделила, че на другия ден ще вземе 10000лв. и ще ѝ върне парите. След това Т. върнала на св.М.Г. парите, като ѝ казала, че е подписала на И. пред нотариуса за заема и взела сумата. Въз основа на изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза е прието, че при Т. И. е установено наличие на туморно образувание на лявата млечна жлеза, по повод на което е постъпила за оперативно лечение в болнично заведение на 26.04.2016г., но не е установено към 09.03.2016г. да е била под въздействието на медикаменти. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че договорът за продажба на наследство е сключен от Т. Ц. И. (доколкото по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на направеното от нея оспорване на авторството на документа); че договорът е сключен в изискуемата от закона форма за действителност; че не е установено договорът да е сключен при липса на предмет, липса на основание и в противоречие с добрите нрави. Изложени са съображения, че с оглед правната същност на договора за продажба на наследство, имащ за предмет наследството като правна съвкупност, въпросът дали конкретен имот е бил част от наследствената маса няма отношение към неговата действителност, а към вещно-правните му последици. За неоснователно е прието възражението за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави и по-специално възражението, че престациите са нееквивалентни, като са изложени съображения, че предвид предмета на договора и неговия алеаторен характер, въпросът за равностойността на престациите може да бъде изследван само при доказана установеност на всички активи и пасиви на наследството, каквито данни по делото няма. Прието е, че дори да се приеме, че процесният имот изчерпва наследството, то извод за нееквивалентност на стойността му и уговорената продажна цена не може да бъде направен, тъй като продажната цена на наследството е четири пъти по-висока от данъчната оценка на имота. За неоснователно е прието и възражението, че волята на страните е била със сключването на договора за продажба на наследство да се обезпечи предоставянето на паричен заем от купувача на продавача, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за съществуването на заемно правоотношение. За неоснователни са приети и възраженията за унищожаемост на договора като сключен при измама, както и при крайна нужда и явно неизгодни условия. За основателно е прието обаче възражението на Т. Ц. И. са придобиване на процесния имот по давност. Изложени са съображения, че за да е налице владение по смисъла на чл. 79 ЗС е необходимо позоваващият се на придобивна давност да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху имота лично или чрез другиго непрекъснато, явно, несъмнително и с намерение да държи вещта като своя. В случая е прието, че имотът е придобит от родителите на Т. И. – И. К. И. и Ц. Й. И., на основание съдебна делба, извършена с одобрена на 10.06.1999г. спогодба. Прието е, че от показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява еднозначно, че имотът винаги е бил ползван само и единствено от сина на Т. И. – втория ответник И. И., който е извършил ремонти и преустройства в него, като според свидетелите имотът е бил прехвърлен от родителите на И. И. около 2000г. С оглед на това съдът е приел, че ползването на имота е било предоставено на И. И. от неговите родители, а същият не е установил фактическата власт върху имота самоволно. Прието е, че предоставянето на имота на И. И. от неговата майка Т. И. е израз на установено от нея владение върху имота чрез осъществяване на фактическата власт върху него от друго лице, а именно нейния син, т.е. че фактическата власт е била упражнявана от Т. И. чрез другиго по смисъла на чл. 69 ЗС. Посочено е, че от съвкупния анализ на събраните доказателства се налага изводът, че Т. И. е владяла имота в периода от 1999г. чрез И. И., който е държал имота за своята майка, като владението е било явно, необезпокоявано и непрекъснато с намерението имотът да се свои предвид презумпцията на чл. 69 ЗС. И доколкото фактическата власт върху имота е била установена от Т. И. върху изцяло чужд имот с посочените признаци от момента на установяването ѝ, е прието, че тази фактическа власт е имала характера на владение, като давностният срок е изтекъл към средата на 2009г. Взето е предвид, че не са установени обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давностния срок по чл. 81 и чл. 84 ЗС, вр. чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, поради което е прието, че Т. И. е придобила правото на собственост върху целия имот на основание придобивна давност, изтекла преди откриване на наследството на Ц. Й. И.. Изложени са съображения, че обстоятелството, че Т. И. се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота едва през 2016г. е без значение за този извод, тъй като позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а само процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. С оглед на това е прието, че имотът не е придобит от Т. И. на основание наследствено правоприемство от Ц. И., не е част от наследствените ѝ права, придобити в резултат от наследяването на Ц. И., а оттам и че сключеният на 09.03.2016г. договор за продажба на наследство няма прехвърлителен ефект досежно процесния имот и договорът не легитимира ищците като собственици на този имот. Изложените от въззивния съд съображения, че според свидетелите имотът е бил прехвърлен на И. И. от неговите родители през 2000г., откогато той има този имот, не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване по първия, поставен от касаторите въпрос, тъй като така възприетият от свидетелите начин на предаване на имота не сочи на търпими действия, а именно на фактическо състояние, при което извършваните спрямо вещта действия почиват на близки приятелски и други лични отношения и представляват незначително безпокойство за собственика или владелеца, извършват се с изричното или предполагаемо негово съгласие и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство по смисъла на соченото в изложението решение №483 от 11.12.2012г. по гр.д.№493/2012г. на I г.о. на ВКС. Така поставеният въпрос касае необходимостта от извършване на преценка за естеството на действията по съществото на спора. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос, тъй като въззивният съд не е приел да е налице предаване на владение от собственик на друго лице – прието е, че владението е установено от Т. И. през 1999г. върху чужд имот и предадено от нея на И. И. да го упражнява за нейна сметка. Поставяйки третия въпрос, а именно какви са предспоставките за установяване на владение и в частност представлява ли такава окупацията (завладяването) и ако да то при позоваване на придобивна давност трябва ли да се установи и начинът на окупацията (завладяването), касаторите се позовават на решение № 262 от 01.11.2012 г. по гр.д.№ 439/2012 г. на II г.о. на ВКС. В това решение тричленният състав на ВКС приема, че владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност, трябва да е непрекъснато, спокойно (да не е установено и поддържано с насилие), явно (да не е установено и поддържано по скрит начин) и несъмнено (да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене), както и че съдът следва да формира изводи и дали извършените действия по упражняване на фактическа власт са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията, чрез които е осъществявана фактическата власт. Позовават се и на решение №445/21.07.2012г. по гр.д.№283/2010г. на I г.о. на ВКС, според което възражението за изтекла придобивна давност на конкретен имот може да бъде уважено само доколкото елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при пълно и пряко доказване в хода на процеса. Следва да се вземе предвид също така, че и според мотивите към ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС, завладяването и намерението за своене трябва да бъдат манифестирани пред собственика на вещта и във всеки конкретен случай тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, тъй като владението като елемент от фактическия състав на придобивната давност не трябва да е установено по скрит начин. Въпросът за момента и начина на установяване на владението в настоящия случай следва да се приеме за съществен с оглед съдържащите се в отговора на исковата молба твърдения. Като се вземат предвид и изложените от въззивния съд съображения досежно основателността на въведеното от ответницата Т. И. възражение за придобиване правото на собственост върху имота по давност и липсата на констатация за начина, по който Т. И. е установила фактическата власт върху процесния имот, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, като поставеният от касаторите трети въпрос бъде формулиран (с оглед правомощията на ВКС, изведени от ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,) както следва: Необходимо ли е при въведено възражение за придобивна давност да се установява начинът и моментът на завладяване на имота с оглед изискването същото да е явно и спокойно, както и с оглед предвидената в чл. 79 ЗС продължителност на владението и обстоятелството в полза на кое лице е започнала да тече, съответно е изтекла придобивната давност. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с цел обобщаване на становищата, съдържащи се в практиката на ВКС само в частта, с която въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд по предявения по реда на чл. 108 ЗС иск. По останалите въпроси, които касаторите поставят, според настоящия състав не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Преценка за основателността на доводите, наведени при поставянето на тези въпроси, следва да се извърши по съществото на спора като последица от преценката по правилността на съображенията на въззивния съд по въпроса, по който касационното обжалване е допуснато. В частта, с която въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено искането на касаторите за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № ......, том ..., рег.№ ...., дело № ..../2016г. на нотариус С. А. с рег. № 238 с район на действие РС-Е. П., не са налице предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. В тази част решението съответства изцяло на практиката на ВКС – ТР №3 от 29.11.2012г. по тълк.д.№ 3/2012г., с което е прието, че на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение