Определение № 1775 от 09.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 997/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 вр. с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ” ООД, ЕИК[ЕИК], против определение № 188/18.11.2024 г. по в.ч.т.д. № 172/2024 г. по описа на Апелативен съд – Б., с което след отмяна на определение № 985/01.11.2024 г. по т.д. № 345/2024 г. на Окръжен съд - Бургас, е допуснато обезпечение на предявения от П. А. П. против настоящия частен касатор иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка “възбрана” върху недвижими имоти – самостоятелни обекти в сграда, находящи се в [населено място], [община], област Б.. С частната касационна жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като доводите на страната за недопустимост касаят неговата основателност. Изтъква се, че предявеният иск по чл. 517, ал. 3 ГПК е конститутивен и ответното дружество не е длъжник на ищеца. Допуснатата обезпечителна мярка – възбрана, няма да доведе до реализиране правата на ищцовата страна по претенцията, чиято последица се изразява в прекратяване търговското предприятие на дружеството. Сочи се, че, наред с образуваното т.д. № 345/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, е висящо за същото вземане изпълнително дело № 793/2024 г. по описа на ЧСИ И. М., с рег. № 704 на КЧСИ, в хода на което са наложени обезпечителни мерки, сред които и възбрана на недвижим имот на дружеството. От това се извежда тезата, че ако интересът на ищеца не е бил защитен, той е следвало да поиска допълнително обезпечение на паричната си претенция по висящото изпълнително дело, а не да “дублира” обезпеченията в две отделни производства. Акцентира се на стойността на възбранените имоти, която значително надвишава вземането на ищеца, поради което допуснатото обезпечение било несъразмерно. Излагат се подробни доводи, че обезпечителната мярка е неподходяща предвид характера на иска. Твърди се, че с възбраната на всички налични имоти на дружеството се блокира осъществяваната от него търговска дейност - строеж и продажба на апартаменти. Дружеството не може да изпълнява задълженията към своите кредитори, които са образувани изпълнителни дела за събиране на вземанията си. Такива изпълнителни действия не могат да бъдат приети за увреждащи дружествения дял на съдружника длъжник, а следва да бъдат търпени от него, съответно от неговия кредитор – ищеца. Развиват се и съображения, че делът на съдружника длъжник се формира по реда на чл.125, ал. 3 ТЗ въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването – в случая м. 03.2019 г., поради което последващите публични продани не се отразяват на същия и не би следвало да се изтъкват като основание за обезпечаване на ищцовата претенция към по-късен момент. Според частния касатор, срокът за обжалване по чл. 396, ал. 1 ГПК е спазен предвид ненадлежното му уведомяване от АВ – ИР. Претендира се отмяна на обжалваното определение с предвидените от закона правни последици и присъждане на направените по делото разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на обжалвания съдебен акт с определение № 93/12.02.2014 г. по ч.гр.д. № 2924/2013 г. на ВКС, II т.о. (с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение), както и с решение № 146/07.11.2013 г. по т.д. № 1041/2012 г. на ВКС, I т.о., и решение № 60/10.07.2013 г. по т.д. № 134/2012 г. на ВКС, I т.о. Във връзка с релевирания допълнителен критерий не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, а се излагат доводи по същество. Претендира се допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: “Налице ли е обезпечителна нужда по искове по чл. 517, ал. 3 ГПК, когато в преждеобразуваното и висящо изпълнително производство обезпечителната нужда е предварително съобразена и съответно на нея са наложени ОМ по искане на същия ищец, при което процедурата пред съдилищата по исканото обезпечение повтаря и дублира, вече изпълнената такава пред съдебния изпълнител?”. Твърди се, че обжалваното определение е вероятно недопустимо по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна П. А. П. възразява по искането за достъп до касация и оспорва основателността на подадената частната касационна жалба. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като обсъди изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното: Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Същата следва да се приеме за подадена в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, предвид липсата на категорични данни за по-ранна дата на узнаване. В случая апелативният съд, за да отмени обжалваното първоинстанционно определение и да допусне поисканото обезпечение на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК за прекратяване на ответното дружество “ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ” ООД, в което съдружник е длъжникът на ищеца А. Р. А., е формирал извод за вероятната основателност на претенцията, при съобразяване липсата на доброволно плащане на дължимата на ищеца сума от 90 096,85 лева съгласно справка на дълга, издадена от ЧСИ М.. С Определение № 962/24.10.2024 г., постановено по същото търговско дело на ОС – Бургас, е допуснато обезпечение на така предявения иск, чрез налагане на обезпечителна мярка “възбрана” върху поземлен имот, представляващ незастроен имот за курортно-рекреационен обект, с площ от 2 207 кв.м, находящ се в [населено място]. С новопостъпила молба от 31.10.2024 г. молителят ищец е поискал да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху още осем недвижими имота, собственост на дружеството, представляващи самостоятелни обекти в сграда в [населено място], [община], сочейки и представяйки доказателства за разпоредителни сделки с имуществото на ответника. При тези данни апелативният съд е приел, че в конкретния случай неудовлетворяването на имуществената претенция на кредитора ищец ще доведе до положителен изход на производството за прекратяване на дружеството, след което ще последва ликвидацията му, с оглед осигуряване възможност на неудовлетворения кредитор да получи ликвидационния дял на своя длъжник. С оглед на това е дал отговор, че като се вземе предвид размера на дела на съдружника от 10 %, едва 10 % от стойността на осребреното имущество на дружеството ще може да послужи за покриване на дълга към ищеца, възлизащ към настоящия момент на 90 096,85 лева. Преценил е, че първоначално допуснатата обезпечителна мярка възбрана върху имот на приблизителна стойност от 66 000 евро би могла да се прецени като недостатъчна за пълна реализация на обезпечителната защита по вероятно основателния иск, при неосуетената възможност за дружеството да продължи да се разпорежда с имуществото си. Последното може да предотврати неблагоприятния ефект от налагането на исканата обезпечителна мярка, като изплати припадащата се на съдружника част от имуществото си към релевантния момент. По тези мотиви решаващият състав на апелативния съд е отменил определението на първата инстанция и е допуснал поисканото допълнително обезпечение - възбрана върху индивидуализираните в молбата на ищеца имоти. Настоящият състав намира, че не се обосновава допуск до касация. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор претендира директен достъп до касационен контрол поради вероятна недопустимост на обжалваното определение по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Недопустимо би било определение на въззивната инстанция по чл. 274, ал. 1 ГПК, което е постановено при липса на право на частна жалба или ненадлежното му упражняване, при оттегляне или отказ от частната жалба или от иска (т.е. десезиране на съда), др. В случая определението на окръжния съд е подлежало на обжалване съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК, частната жалба срещу него е подадена в срок и от легитимирана страна, останала неудовлетворена от произнасянето на първата инстанция. Поради това са налице процесуалноправните предпоставки за произнасяне на апелативния съд. Следва да се отбележи, че, за да обоснове вероятна недопустимост на обжалваното определение, частният касатор се позовава на несъответствие на допуснатото обезпечение с обезпечителната нужда на молителя ищец, както и с наложени вече обезпечителни мерки по изпълнително дело № 793/2024 г. по описа на ЧСИ И. М.. Изложените доводи на обжалващата страна биха могли евентуално да се отразят на правилността на определението, но не и на неговата допустимост. За изчерпателност на изложението следва да се отбележи, че релевираното от частния касатор изпълнително дело е различно от това, в хода на което е издадено постановлението за овластяване на ищеца, в качеството му на взискател, да предяви иска по чл. 517 ГПК за прекратяване на ответното дружество – изп. дело № 795/2024 г. по описа на същия съдебен изпълнител, образувано срещу съдружника длъжник А. Р. А., поради което и тази теза на частния касатор не може да бъде споделена. При това положение настоящият състав намира, че не се обосновава наличие на поддържаното от страната основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за директен достъп до касационен контрол. Във връзка с релевираната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК от частния касатор не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция. Цитирането на практика на ВКС с твърдение, че обжалваното определение й противоречи, не може да покрие изискването по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка, тъй като с оглед принципа на диспозитивното начало в граждански процес по чл. 6 ГПК, касационната инстанция не разполага с правомощия да формулира правен въпрос, ако такъв не е поставен от жалбоподателя, в който смисъл са дадените разяснения в т. 1 на Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържащите се в изложението оплаквания за възприетото от апелативния съд разрешение в случая са относими към правилността на обжалвания съдебен акт и не подлежат на обсъждане във фазата на селектиране на частните касационни жалби по реда на чл. 288 ГПК. Не е налице общият критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, което от своя страна прави безпредметно обсъждането на сочения допълнителен такъв по т. 1 от горепосочената разпоредба. Поставеният от частния касатор въпрос в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК не е коректно зададен, тъй като не кореспондира с решаващата воля на апелативния съд, който не е разглеждал хипотеза на наложена в изпълнително производство възбрана върху недвижими имоти на търговското дружество, нито в производството по реда на част IV ГПК е извел обезпечителната нужда на ищеца след преценка на принудителни действия в изпълнителния процес. Следователно така формулираното питане няма характер на правно по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не покрива общата селективна предпоставка за допускане на касационен контрол, което изключва необходимостта от обследване на поддържаната от страната допълнителна такава по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая поисканите от молителя ищец обезпечителни мерки са допуснати, без в негова тежест да е указано внасяне на определена от съда парична гаранция, съгласно приетото в трайната съдебна практика по част IV ГПК, но от частния касатор не се поставя въпрос, нито са изложени оплаквания в тази насока. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационна проверка на определението на Апелативен съд – Б.. Ответникът по частната касационна жалба претендира разноски в настоящото производство, по които произнасяне се дължи от исковия съд с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния му изход, съгласно разясненията в т. 5 на Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,