Определение № 82 от 21.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1454/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. К. чрез адв.Е. Ф. срещу решение № 260044 от 13.11.2020 г. по в.гр.д.№ 186 от 2020 г. на Силистренския окръжен съд в частта му, с която първоинстанционното решение /решение № 8 от 22.01.2020 г. по гр.д.№ 695 от 2018 г. на Дуловския районен съд/ е обезсилено и производството е прекратено по следните искове:

1. предявените от А. К. искове срещу Х. Х. А., Д. Х. Х., Н. Х. С. и Н. Х. Х. за осъждане на всеки един от тях да му плати обезщетение от 654,77 лв. за неоснователно лишаване от ползването на част от наследствен имот и за събрани граждански плодове от него и

2. предявеният от А. К. срещу Х. Х. А. иск за сумата 591,43 лв., дължима на същото основание.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е необосновано и неправилно, тъй като противно на постановеното от въззивния съд, няма законова пречка в производството по чл.422 ГПК да се приеме за съвместно разглеждане обратен иск от ищеца срещу третите лица, чието привличане е допуснато в хипотезата на чл.219, ал.1 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Счита, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в т.11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по правния въпрос: Допустимо ли е в производството по чл.422 от ГПК предявяването и приемането за съвместно разглеждане на обратен иск от ищеца срещу третите лица-помагачи, чието привличане е допуснато в хипотезата на чл.219, ал. 1 ГПК ? Касаторът намира също, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответниците по жалбата Х. Х. А., Д. Х. Х., Н. Х. С., Н. Х. Х. и Х. Х. А. не вземат становище по нея.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо г. о. приема следното: Касационната жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане поради следното: Първоинстанционното производство е образувано по иск на А. К. с правно основание чл.415 ГПК във връзка с чл.124 ГПК за признаване за установено, че ответникът М. М. М. дължи обезщетение за лишаване от ползите на наследствен на ищеца имот в размер на 4388,60 лв. Видно от молбата на А. К., находяща се на лист 51 от делото на Районен съд-Дулово, протокола от съдебно заседание от 14.11.2019 г. и първоинстанционното решение, ищецът А. К. е предявил, а първоинстанционният съд се е произнесъл и по искове на А. К. срещу Х. Х. А., Д. Х. Х., Н. Х. С. и Н. Х. Х. за осъждане на всеки от тях да му плати обезщетение в размер на 928,71 лв., впоследствие намален на 654,77 лв. за неоснователно лишаване от ползването на част от наследствен имот и за събрани граждански плодове от него, както и по иск на А. К. срещу Х. Х. А. за сумата от 675,91 лв., впоследствие намален на 591,43 лв., дължима на същото основание. Тъй като цената на тези искове, определена съобразно чл.69, ал.1, т.1 ГПК е под 5 000 лв. /исковете срещу Х. Х. А., Д. Х. Х., Н. Х. С. и Н. Х. Х. са с цена от 654,77 лв., а искът срещу Х. Х. А. е с цена от 591,43 лв./, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК постановеното въззивно решение по тези искове не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.