Определение № 741 от 04.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 2364/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Н. (Н.) срещу Решение № 271 от 30.10.2012 год. по т.д.№ 241/2012 год. на Великотърновския апелативен съд в частта с която е отменено Решение № 32 от 25.07.2012 год. по т.д.№ 2/2012 год. на Ловешкия окръжен съд и е определена началната дата на неплатежоспособност на [фирма] – 30.09.2010 год., вместо 01.01.2009 год., както е приел първоинстанционния съд. Постъпила е касационна жалба и от [фирма] (н) срещу въззивното решение в неговата цялост, като основните доводи са срещу тази част с която, произнасяйки се по жалбата на несъстоятелното дружество, съставът на ВТАС е приел, че тя е неоснователна и е потвърдил първоинстанционния акт. Производството по несъстоятелност е инициирано от [фирма] в качеството му на кредитор по търговска сделка, договор за продажба на части и компоненти за ел.двигатели. По реда на чл.624 ал.4 ТЗ, като присъединен кредитор, в производството е встъпил и [фирма] [населено място]. Първоинстанционният съд е събрал доказателства относно имуществото и задълженията на длъжника (вкл.публичноправните такива), както и дали има наложени обезпечителни мерки по реда на Д. (отм.) и ДОПК и въз основа на тях приел, че дружеството [фирма] е неплатежоспособно, като е свързал началната дата с момента на запорирането на сметките на длъжника. Въззивният съд е бил сезиран от длъжника, който е оспорил състоянието на неплатежоспособност. Съставът на ВТАС се е позовал на това, че и след запорирането на сметките му, длъжникът е продължил производствената си дейност и е извършвал плащания, т.е. към 01.01.2009 год. затрудненията му са били временни. Началната дата на неплатежоспособност е определена на 30.09.2010 год., съобразно спирането на производствената дейност на дружеството и настъпилата трайна и обективна невъзможност за обслужване на задълженията му. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, депозирано от Н. се съдържа позоваване на основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и разясненията на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. не е формулиран. Изложена е общата постановка кои са предпоставките и критериите за установяване неплатежоспособността на търговеца. Посочени са 10 решения на ВКС, постановени по реда на ГПК-1952 год., които не обуславят прилагането на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК. С тези решения съдът се е произнесъл по конкретни казуси, свързани с начална дата на неплатежоспособност. Съдебният състав не счита, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради липсата на конкретен правен въпрос в изложението, който да бъде съпоставен с произнасянето на съставите на ВКС, постановили приложените решения. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на [фирма] (н) също не се съдържа правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, като ще следва да се отбележи, че дори липсва посочване на коя от хипотезите на т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК се позовава касаторът. Такава квалификация или правен въпрос не е възможно да бъдат изведени и от съдържанието на изложението. Общото твърдение е за недопустимост на първоинстанционното решение, поради произнасянето по непредявени искания. Тезата на касатора, представляван от адв.А. Д. е, че искането на [фирма] е само за откриване на производство по несъстоятелност. Не било направено искане за обявяване на неплатежоспособност на дружеството; за допускане на обезпечение; за назначаване на временен синдик; няма искане за насрочване на събрание на кредиторите. Съдебният състав счита тезата за произнасяне plus petitum за несъстоятелна с оглед въведените от закона (чл.630 ТЗ) задължителни реквизити на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.