Определение № 3339 от 18.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 563/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, със съдебен адрес град Пловдив, чрез юрисконсулт С. С., срещу решение № 184 от 29.10.2025 г. по в.гр.д. № 416/2025 г. на Апелативен съд - П., с което е потвърдено решение № 142 от 12.02.2025 г. по гр.д. № 1002/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив. С първоинстанционното решение Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР е осъдена да заплати на П. Х. Д. 12 088,12 лв. обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени от него вследствие на трудова злополука на 20.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и е необосновано.

Ответникът по касационната жалба П. Х. Д., [населено място], не взема становище.

Въззивният съд е приел, че предмет на разглеждане е предявеният от ищеца П. Д. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 20.04.2021 г. в [населено място], [улица]. Относно възражението на ответника-работодател, че ЗМВР предвижда изричен ред за обезщетяване на служителите на МВР при настъпила телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните им задължения, съдът е приел, че посоченият ред по чл. 238 ЗМВР представлява единствено улеснена процедура за получаване на обезщетение в определения от закона размер, която обаче не изключва възможността пострадалото лице да предяви иск по съдебен ред за пълния размер на претърпените вреди.

Посочено е, че страните не спорят по установената от съда фактическа обстановка, според която на 20.04.2021 г. ищецът, заемащ длъжността „старши пожарникар“ в група „Пожарогасителна спасителна дейност“ на Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Пловдив към РДПБЗН - Пловдив при ответната ГД ПБЗН-МВР, при изпълнение на служебните му задължения, слизайки от пожарния автомобил, стъпил на земята с левия си крак и вследствие на това усетил болка в областта на коляното, което впоследствие се подуло и се наложило болнично лечение, както и оперативна намеса. С разпореждане № 5104-15-128 от 11.05.2021 г. на ТД НОИ-Пловдив злополуката е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО, а с медицинско удостоверение № 211 от 07.12.2021 г. травмата е приета за средна телесна повреда. Установено е, че във връзка със злополуката на ищеца през м. януари 2022 г. са изплатени 7752,48 лв. от работодателя съгласно Заповед № 1983к-2127/31.12.2021 г. на директора на ГД „ПБЗН“ – МВР, както и 159,40 лв. застрахователно обезщетение от „Животозастрахователен институт“ АД.

Съдът е приел, че за ищеца като служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР е възникнало правото по чл. 238, ал. 1 ЗМВР на обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди във връзка с получената при изпълнение на служебните му задължения телесна повреда. От представените по делото писмени доказателства - епикриза, болнични листове и заключение на медицинската експертиза е установено, че вследствие на травмата ищецът е получил тежко навяхване на ляво коляно с костна и мекотъканна компонента, изразяващо се в костномозъчен оток на лявата бедрена кост, вътреставен оток и оток на предна кръстна връзка. Констатирано е, че още в деня на злополуката ищецът е транспортиран до Спешния кабинет на УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД, където е прегледан, седмица по-късно на 27.04.2021 г. му е направен ЯМР, установил комплексна увреда на костните и мекотъканни компоненти на лява колянна става, костномозъчна контузия и малка по обем лезия на задния рог на медиалния мениск с оток на меките тъкани вътреставно. Поради продължаващи болки в областта на лявото коляно на 10.05.2021 г. ищецът постъпил в УМБАЛ „Еврохоспитал“ ООД, където на 11.05.2021 г. е опериран под обща анестезия, вследствие на което е бил във временна нетрудоспособност за период от 153 дни и се е наложило провеждане на физиотерапия и рехабилитация. Според експертното заключение, изготвено въз основа на представената медицинска документация, и дадените от вещото лице в съдебно заседание обяснения към момента ищецът е възстановил в пълен обем движенията на лявото коляно, като понастоящем обиколката на бедрото на пострадалия крак е с 1,5 см по-малка от тази на другия, тъй като продължително време не е стъпвал на него и го е пазил, като степента на възстановяване е добра, противно на показанията на свидетелката, живееща на съпруженски начала с ищеца. Съдът е приел, че не са доказани твърденията в исковата молба относно влошеното и до момента психическо състояние на ищеца, като същите са опровергани от приетото по делото психологична експертиза. Според нея ищецът, противно на свидетелските показания, не е търсил и получавал психиатрична или психологична помощ след злополуката, данни за каквато в регистъра на ЦПЗ-Пловдив няма и самият той не съобщава в хода на експертното интервю. Установено е, че той действително е претърпял неприятни емоции, свързани с понесените травми и ограничения режим, на който е бил подложен, но се е справил с преодоляването им, като състоянието му не е излязло извън рамките на нормалното и не се установяват данни за нарушено психично здраве, а към момента изпитва единствено неудовлетвореност от полученото обезщетение и настоява да получи справедливост в съдебния процес.

При тези обстоятелства относно характера на травмата, съответните на нея физически болки и страдания, ограничено движение на левия долен крайник, предприетото оперативно лечение, проведените прегледи, изследвания, физиотерапевтични и рехабилитационни процедури, около шестмесечния възстановителен период и настъпилото пълно физическо и психическо възстановяване без съществено засягане на психо-емоционалната сфера извън обичайните за подобна ситуация негативни преживявания, произтичащи от ограничителния режим, на който е бил подложен човек в активна 32-годишна възраст към датата на злополуката, упражняването на чиято професия е свързано с повишена физическа активност в рискови условия, съдът е определил за справедливо обезщетението в размер на 20 000 лв. Приел е, че от него правилно са приспаднати сумата, получена по реда на чл. 238, ал. 5 вр. ал. 1 ЗМВР, както и застрахователното обезщетение. За неоснователно е прието възражението на работодателя за приспадане от обезщетението на полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност, доколкото то служи за обезвреда на различни от вредите, предмет на настоящото производство.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставени следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши собствена цялостна преценка на доказателствата по делото – поотделно и в съвкупност – и да установи всички правнорелевантни факти, които да обсъди с оглед приложението на конкретна материалноправна разпоредба – чл. 52 ЗЗД?“.

2. „Когато ищецът претендира обезщетение за претърпените от трудова злополука неимуществени вреди, следва ли от същото да се приспада полученото обезщетение за временна нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 КТ?“.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 184 от 29.10.2025 г. по в.гр.д. № 416/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на твърдяното противоречие с практиката на ВКС по уточнения и конкретизиран въпрос за обстотятелствата, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД.

На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 247,22 евро като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.