Определение № 60219 от 04.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 519/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. М. Б. и М. М. К. срещу определение № 2560 от 17. 11. 2020 г. по ч. гр. д. № 3606/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав. С него е оставена без уважение частната жалба на Б. и К. срещу разпореждане от 16. 09. 2020 г. по т. д. № 146/2019 г. на Софийски окръжен съд, с което е върната въззивната им жалба срещу решение № 84 от 13. 07. 2020 г. по същото дело. Частните касационни жалбоподатели поддържат, че определението на въззивния съд е неправилно, тъй като не им е връчено надлежно съобщение на администриращия жалбата им първоинстанционен съд, което да съдържа ясни и точни указания за внасяне на дължимата държавна такса за обжалване. Към връченото на 3. 09. 2020 г. на процесуалния им представител адвокат П. П. съобщение било приложено разпореждане № 516 от 31. 08. 2020 г. на заместник-председателя на САС, с което въззивната жалба и преписката по нея били върнати на Софийски окръжен съд за администриране съгласно изложените в разпореждането мотиви. Допускането на касационно обжалване основават на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставят следния правен въпрос: „Какви са последиците за страната от неизпълнение на неправилни, неясни или ненадлежно съобщени указания на съда за отстраняване на нередовност на въззивна жалба?“. Твърдят, че произнасянето на въззивния съд по поставения процесуален въпрос противоречи на практиката на ВКС, намерила израз в определение № 391 от 28. 06. 2020 г. по ч. гр. д. № 378/2010 г., ІV г. о., решение № 434 от 13. 05. 2010 г. по гр. д. № 700/2009 г., І г. о., определение № 869 от 12. 12. 2012 г. по ч. гр. д. № 776/2012 г., ІV г. о. и определение № 891 от 28. 11. 2014 г. по ч. гр. д. № 6523/2014 г., ІV г. о., съгласно които неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече неблагоприятни последици за неизпълнилата ги страна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди акта на Софийски окръжен съд за връщане на въззивната жалба на частните касационни жалбоподатели срещу постановеното първоинстанционно решение, въззивният съд е приел, че се е осъществило основанието за връщане на жалбата по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Съобразил е, че с разпореждане № 516 от 3. 08. 2020 г. на заместник-председателя на САС, след констатация, че от държавна такса е бил освободен първоначалният ищец С., на чието място в производството са конституирани наследниците му по закон, които са подали въззивната жалба, преписката по жалбата е върната на администриращия съд за даване на указания за уточняване дали жалбоподателите правят искане за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване или за представяне на доказателства за заплатена държавна такса по сметка на САС. Посочил е, че с разпореждане от 1. 09. 2020 г. администриращият съд е разпоредил препис от разпореждането на заместник-председателя на САС да се връчи на жалбоподателите с указания за изпълнението му в едноседмичен срок и с предупреждение, че при неизпълнение жалбата ще бъде върната, като това е сторено на 3. 09. 2020 г. чрез пълномощника на жалбоподателите. Въззивният съд е направил преценка, че дадените указания са изчерпателно и изрядно формулирани и като ясни и разбираеми позволяват да бъдат възприети в точния им смисъл, още повече, че са връчени на адвокат-пълномощника на жалбоподателите. С оглед единството между мотиви и диспозитив на съдебния акт и съдържащите се в мотивите указания за предоставените на жалбоподателите две възможности, апелативният съд е намерил тезата на жалбоподателите за неяснота на указанията за неоснователна. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване. По въведения от частните касационни жалбоподатели въпрос, който отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, съществува непротиворечива практика на ВКС, включително и в определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК: определение № 626/24. 10. 2012 г. по ч. т. д. № 605/2012 г., I т. о., определение № 474/11. 11. 2009 г. по ч. гр. д. № 418/2009 г., II г. о., определение № 477/29. 09. 2011 г. по ч. гр. д. № 417/2011 г., III г. о., определение по ч. гр. д. № 4841/2013 г., II г. о., определение по ч. гр. д. № 4897/2018 г., III г. о., определение № 238/04. 06. 2018 г. по ч. гр. д. № 2030/2018 г., III г. о. и др. В тях се приема, че за да се приложат неблагоприятните последици, следващи при неотстраняване на констатирани от съда нередовности в подадена жалба, съдът следва да е уведомил надлежно страната – жалбоподател в какво се изразяват нередовностите на жалбата и да е дал ясни и точни указания какви процесуални действия трябва да се предприемат за отстраняването им, както и какви ще бъдат последиците от бездействието й. Въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. В конкретния случай в съобщението до въззивните жалбоподатели не е съществувала яснота относно действията, които следва да предприемат, за да приведат подадената от тях въззивна жалба в съответствие с изискванията на чл. 261, т. 4 ГПК. Тази неяснота е следствие от обстоятелството, че във връченото по разпореждане на администриращия жалбата първоинстанционен съд на въззивните жалбоподатели разпореждане № 516 от 31. 08. 2020 г. на заместник-председателя на САС не е съществувала конкретност по отношение на дължимото процесуално поведение на подалите въззивната жалба. В разпореждането на заместник-председателя на САС се съдържа констатация относно недостатъка на жалбата по чл. 261, т. 4 ГПК – неприлагане към жалбата на документ за внесена такса, но липсват указания за дължимите процесуални действия на жалбоподателите. В него е посочено, че „жалбоподателите следва да уточнят дали правят искане за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване или да представят доказателства за заплатена държавна такса по сметка на САС, в която е посочено делото, за което се отнася, като дължимата държавна такса за обжалване е в размер 50 на сто от таксата за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес“, без да е уточнен размерът на дължимата държавна такса. По тези съображения следва да се приеме, че указанията до въззивните жалбоподатели не са били законосъобразни, поради което неизпълнението им не би могло да има неблагоприятната последица по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК – връщане на подадената въззивна жалба. Обжалваното определение, както и потвърденото с него първоинстанционно разпореждане за връщане на въззивната жалба следва да се отменят като незаконосъобразни и делото да се върне на Софийски окръжен съд за администриране на въззивната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение