Определение № 277 от 11.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1886/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение от 27.06.2014г. по в.гр.д.№4346/10г. на Софийски градски съд, ІІ-Д ГО, е оставено в сила решението от 26.08.2008г. по гр.д.№8788/2005г. на Софийски районен съд, 49 с-в, с което е бил отхвърлен искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от Ю. Н. О. срещу две групи ответници – наследниците на К. Й. В.: И. К. В. и М. К. Д. и наследниците на П. А. Й.: Х. К. Х., К. К. Х., Л. Г. Т., Е. Г. П. и П. С. П., за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищцата Л. Г. В. е бил собственик на нива в местността „В.” с площ от 3 дка, при съседи Д. И., М. К., братя Б. и В. нива, която в кадастралния план от 1958г. е отбелязана като имот пл.№1771. Въззивният съд е приел, че не е установена идентичност между нивата, която наследодателят на ищцата Л. Г. В. е притежавал към момента на образуване на ТКЗС и имота, който е възстановен с различни решения на двете групи ответници по реда на ЗСПЗЗ. Действително, според заключението на тройната експертиза, която е приета пред въззивната инстанция, има идентичност между две от границите – М. К. и Д. И., но те не са достатъчни за индивидуализацията на имота, с оглед приетото в решение №62 от 17.02.2012г. по гр.д.№705/2011г. на ВКС, ІІ ГО. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Ю. Н. О.. Жалбоподателката поддържа, че съдът не е обсъдил в съвкупност петте технически експертизи и свидетелските показания, а цитираното решение на ВКС е неотносимо към спора по настоящото дело, по което са установени три от границите на спорния имот и площта му и това е достатъчно за индивидуализацията му като имот на нейния наследодател. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение влизало в противоречие с решение №526 от 06.03.13г. по гр.д.№248/12г. на ВКС, ІV ГО, с което се приема, че въззивният съд извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал и по вътрешно убеждение и според разпореденото в закона прави своите фактически и правни изводи. Поддържа се и противоречие с решение №62 от 17.02.2012г. по гр.д.№705/2011г. на ВКС, ІІ ГО, по аргумент от което три граници и площта на имота са достатъчни за неговата индивидуализация. Ответникът в производството И. К. В., чрез особения си представител адвокат П. Л., оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение е правилно, тъй като ищцата не е установила идентичност между имота, който е притежавал нейният наследодател и имота, възстановен на двете групи ответници. Ответниците П. С. П., Х. К. Х., К. К. Х., Л. Г. Т. и Е. Г. П. оспорват жалбата. Считат, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускането и до разглеждане по същество от ВКС. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, а изводът му за идентичност на имотите съответства на приетото в решение №62 от 17.02.2012г. по гр.д.№705/2011г. на ВКС, ІІ ГО. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Налице е соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия въпрос, свързан с прилагането на чл.188 ГПК /отм./. Спорът за установяване идентичност на имоти е свързан със събиране на множество доказателства – експертизи и свидетелски показания, които следва да бъдат обсъдени от въззивния съд в съответствие с изискванията на чл.188 ГПК /отм./, сега чл.235 ГПК и задължителната практика на ВКС по прилагането на тези текстове. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,