Определение № 241 от 11.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1026/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на [фирма] –гр. София срещу решение от 23.05.2012 г. по в.т.д. №635/2011 на ОС-Шумен, В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на РС-Шумен по гр.д. №2949/2010 е отхвърлен установителният иск по чл.422 ГПК предявен от касатора срещу [фирма]-Шумен, С. П. С., И. Ц. К. и С. П. С. за признаване за установено дължимостта на сумата представляваща разликата между уважения размер от 3 846,48 лева до пълнопредявения от 23 000 лева на основание запис на заповед от 18.03.2009 г., поради извършено прихващане с насрещно вземане на първия ответник срещу ищеца. Жалбоподателят навежда оплакване за неправилност на обжалваното решение. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. Ответникът [фирма]-гр.Шумен изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, а по същество частната жалба е неоснователна.От своя страна подава насрещна жалба срещу същото решение в частта, с която е уважен искът по чл.422 ГПК до размера на 3 846,48 лева.Навежда оплаквания за необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в приложените изложения се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесния запис на заповед е издаден от първия ответник и авалиран от останалите, с оглед обезпечаване на вземания на ищеца като франчайзодател по договор за франчайзинг сключен с първия ответник на вземания основани на същия. Размерът на дължимите суми се установява от двустранноосчетоводени фактури на обща стойност 14 592,12 лева и няма данни това задължение да е било погасено от страна на ответника. Във връзка с направеното възражение за прихващане от страна на ответника, съдът е приел, че са налице основанията за това като е счел за доказано по основание и размера на 10 745,64 лева насрещно вземане за цената на гориво по фактури доставено от ответника на корпоративни клиенти на П. АД в периода 12.12.2008 г. -28.10.2010 г., обхващащ и времето след подаването на заявлението за издаване на заповедта по чл.по чл.417 ГПК от 12.05.2010 г.. Въпросите от значение за изхода на спора, формулирани от самия касатор-ищец са за това: към кой момент следва да се установи размера на вземането на кредитора в заповедното производство: към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК или и към по-късен момент и за възможността в производството по иск по чл.422 ГПК да се извършва съдебно прихващане по възражение на ответника направено в това производство. Този въпрос безспорно е решаван различно от отделните съдилища, което се установява от констатациите в мотивите на Разпореждане от 11.02.2013 г. на Председателя на ВКС за образуване на тълкувателно дело №4/2013 г., т.т. 9 и 11 б.”в” на ВКС-ОСГТК, съгласно чл.292 от ГПК, което е висящо. Следователно е налице основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1, т.2 от ГПК и такова следва да се допусне. Следва да се допусне касационно обжалване и по насрещната касационна жалба, поради процесуалната обусловеност на разглеждането на двете касационни жалби по смисъла на чл.287 ал.4 ГПК. С оглед висящността на производството по цитираното тълкувателно дело от значение за спора по настоящото дело и съгласно чл.292 от ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №4/2013 г.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение