Определение № 297 от 30.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2605/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Т. срещу решение № 5219/11.08.2025 г. по т. д. 502/2024 г. по описа на СГС, ВО, II В с-в, с което е потвърдено решение № 14197 от 21.08.2023 г. по гр. д. № 15744/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 49 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от Т. Н. Т. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕАД искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумите: 12 477,36 лева - просрочена главница по договор за кредит - „Прокредит Спринт” № 140-448118/29.04.2008 г., сключен с „ПроКредит Банк“ ЕАД, цесионер на което вземане е „ЕОС Матрикс“ ЕАД, и сумата от 263 лева - деловодни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 17.02.2014 г. по ч. гр. дело № 98/2014 г. по описа на РС- Оряхово. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът по касация, „ЕОС Матрикс“ ЕАД, оспорва касационната жалба като недопустима, евентуално неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е недопустима. Предмет на разглеждане от въззивния съд, съобразно мотивите на съдебния акт, а и очертания с исковата молба от ищеца предмет на делото, са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, с които ищецът, към онзи момент осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Н. Т. А. – Т. Т.“, е оспорил вземанията, изпълнявани по изпълнително дело № 167/2014 г. по описа на ЧСИ В. Й., образувано въз основа на изпълнителен лист от 17.02.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 98/2014 г. по описа на РС – Оряхово, с доводи, че са погасени поради изтекъл давностен срок. Ищецът изрично е посочил, а и от издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 54 от 17.02.2014 г. по ч. гр. д. 98/2014 г. по описа на РС – Оряхово, е изводимо, че процесните вземания произтичат от сключен договор „Прокредит Спринт” № 140-448118/29.04.2008 г. от ищеца като едноличен търговец, осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Н. Т. А. – Т. Т.“. Предвид нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК/ изм. ДВ, бр. 50 от 2015 г., предишна ал. 2, бр. 86 от 2017 г./ не подлежат на касационно обжалване съдебните решения по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела, и до 5 000 лв. за граждански дела. По горните доводи на съда предмет на разглеждане по делото от въззивната инстанция са обективно кумулативно съединени искове по чл. 439 ГПК с цена на всеки от исковете под 20 000 лв. – чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно дефиницията на чл. 365 ГПК търговско е делото, по което се разглеждат искове с предмет право или правоотношение, породено или отнасящо се до търговска сделка. Предвид нормата на чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, като с ал. 3 на същата законова разпоредба е въведено правилото, че при съмнение се счита, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. В случая оспорените с иска по чл. 439 ГПК вземания са породени от сключен между страните – търговци, договор за кредит – банкова сделка – чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, която сделка предвид липсата на друго изводимо от преписката по делото и твърденията на страните следва да бъде приета за извършена във връзка със занятието на едноличния търговец, респективно правилото на чл. 113 ГПК не намира приложение и сезиралият съда спор с искове по чл. 439 ГПК следва да бъде дефиниран като търговски – чл. 365, т. 1 ГПК. По тези доводи спорът по предявените от Т. Н. Т. искове, независимо, че в хода на делото е постановено заличаване на вписването му в ТР като едноличен търговец (на 03.01.2025 г.), е търговски по смисъла на чл. 365 ГПК, образуваното по него дело е търговско и постановеното въззивно решение, с оглед цената на разгледаните кумулативно съединени искове - под 20 000 лв., не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Касационната жалба на Т. Н. Т. като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход право на разноски има ответникът по жалбата за представляването му от юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, което съдът определя на 80 евро. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение