Определение № 790 от 18.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 2946/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. А. Б., действаща със съгласието на своя законен представител - майка Т. С. Д., против определение № 58140 / 14.12.2012 год. по ч.т.д.№ 2945 / 2012 год. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 14911 / 22.10.2012 год. по гр.д. № 11325 /2012 год. на Варненски районен съд, за изпращане делото по правилата на родовата подсъдност, с оглед възприетата цена на иска, по компетентност на Варненски окръжен съд. Жалбоподателката оспорва правилността на извода на въззивния съд, че с оглед правното основание на предявените искове - за установяване нищожността, поради абсолютна симулативност / чл.134 вр. с чл. 26 ал. 2 изр. първо, предл. четвърто ЗЗД /, в евентуалност относителната недействителност / чл.135 ЗЗД / на сключената между ответниците и увреждаща ищцата - жалбоподател, като кредитор на прехвърлителя, сделка - цесия с предмет прехвърляне на вземане от 608 838,64 лв. от [фирма] / цедент / в полза на [фирма] / цесионер / срещу цена от 1 лев, цената на иска се обуславя от по-голямото по размер насрещно вземане / 608 838,64 лв. / и на основание чл.69 ал.1 т.4 вр. с чл.104 т.4 ГПК предпоставя компетентност за произнасяне по спора на окръжен съд. Под „ стойност на договора „, по смисъла на чл.69 ал.1 т.4 ГПК, жалбоподателката счита, че предвид облигационния характер на сделката, определяща е цената на прехвърлянето - 1 лев. Обосновава следния въпрос за допускане на касационното обжалване,в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК: Каква е цената на иск за нищожност или отмяна на договор за цесия - стойността на прехвърленото вземане или цената която цесионерът се е задължил да плати за прехвърлянето ? Въпросът следва да се възприеме корективно, досежно използване термина „ отмяна „, с оглед правното основание на евентуално предявения с този за прогласяване нищожността иск - за обявяване относителна недействителност на сделката, на основание чл.135 ЗЗД, като очевидно е зададен и само в хипотеза на сключен договор за цесия с основание - продажба / donandi causa /. Жалбоподателят сочи липса на съдебна практика по определяне цената на иска. Ответната страна - [фирма] - оспорва частната жалба, като твърди, че цесията е сключена за погасяване насрещно задължение на цедента към цесионера. Оспорва цена на цесията 1 лев, като по същество твърдението му е за относителна симулативност на сключената цесия / прикриваща сделка при solvendi causa /, тъй като в договора за цесия изрично е уговорено / клауза Д /, че прехвърлянето на вземането не следва да се счита в изпълнение или за погасяване задължението на цедента към цесионера / упоменато в клауза А /, в размер на 717 763,22 лева. Ответната страна - [фирма] - оспорва частната жалба, с подробни съображения за недопустимост на касационната жалба, тъй като не са налице предпоставките на чл. 274 ал.3 ГПК, в евентуалност - за необоснованост на касационно основание за допускане на обжалването, вкл. липса на правен въпрос. Цитира множество определения на ВКС, в доказване на утвърдена съдебна практика за двуинстанционност на съдебния контрол по жалба на основание чл. 121 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване акт, съгласно актуална непротиворечива съдебна практика на ВКС, в хипотеза на потвърдено от въззивен съд определение на първоинстанционен съд за десезиране със спора и изпращането му на друг съд, с оглед правилата на родовата / или местната / подсъдност. Настоящият състав намира, че поставеният от страната въпрос покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, включен е в предмета на произнасяне от въззивния съд и е обусловил решаващия извод за цената на иска, като определяща родова подсъдност на спора на окръжен съд, съгласно чл. 104 т.4 ГПК. Обоснован е допълнителния селективен критерий по чл.280 ал. 1 т.3 ГПК, доколкото чл.69 т.4 ГПК борави с понятието „ стойност на договора”, в съдебната практика безспорно възприемано като цена на договора / съответно продажна цена, възнаграждение по договор за поръчка, комисионен договор, изработка, навло и пр. /, но от друга страна препраща, в хипотезата на вещни права, като предмет на сключените сделки, чието съществуване, унищожаване или разваляне или сключването им за окончателни се претендира с иска, към цената на прехвърлимото право, независимо от основанието на сделката / вкл. при дарение /, каквото разрешение е възприел и въззивният съд. В този смисъл нормата на чл. 69 т.4 ГПК досежно термина „ стойност на договора „, определяща за цената на иска, е неясна и нуждаеща се от тълкуване. По поставеният въпрос съставът на І т.о. на ВКС намира следното: Препращането на чл. 69 т.4 към т.2 ГПК е приложимо само за облигационни сделки с вещно-транслативен ефект, в които предмет на прехвърлянето са вещни права, предпоставящи значимост на данъчната, а при липса на такава - на пазарната оценка на същото или предпоставящо под „ стойност на договора „, данъчната, респ. пазарната цена на имота, независимо от възмездността или безвъзмездността на придобиването. В общата хипотеза на договор, с различен от придобиването на вещно право предмет, стойността на договора се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена / респ. възнаграждение, комисионна, навло и пр. /. В съответствие с това утвърдено в практиката тълкуване, цесията не предпоставя специфики, освен отчитане правното основание на сключването й, което би могло да бъде различно - продажба, замяна, дарение, даване вместо изпълнение и пр. /. Когато основанието на цесията предпоставя възмездност, при уговорена между страните цена на прехвърлянето на вземането / от значение за която са привилегиите, обезпеченията, принадлежностите му - чл. 99 ал.2 ЗЗД, поради което и напълно допустима нереципрочност между размерите на вземането и договорената цена / цената на иска се определя от договорената цена на прехвърлянето. Когато основанието на цесията предпоставя безвъзмездност, стойността на сделката се предопределя от единствената оценима престация - размера на прехвърлимото вземане, макар действителната му стойност за придобиващия цесионер да би могла да е различна / но неизвества /, но и да съвпада със стойността на предмета на сделката. При прехвърляне на вземане в погасяване на насрещно задължение / каквото възражение противопоставя в настоящия случай ответника, противно на формално договореното възмездно основание /, цената на иска действително се предопределя от стойността на погасеното задължение, тъй като то е цената на прехвърлимото право. Ефектът на погасяването на това вземане е настъпил със сключването на договора, докато събираемостта на прехвърленото вземане предстои. Определянето на цената на иска, обаче, следва от фактическите обстоятелства и формалното основание на атакуваната сделка, не от защитата на ответника, в опровергаването му ,което би могло да бъде и предмета на спора. С оглед така дадения отговор, настоящият състав намира, че постановеното определение е неправилно и следва да се отмени. При определяне цената на иска следва да се съобрази формалната възмездност на договора за цесия, респ. договорената между страните цена, макар от 1 лев, доколкото съдът не може да презумира друго / вкл. дарствено / разпореждане с вземането, като действително основание на цесията. Както се посочи по-горе, стойността на прехвърлимото вземане не предопределя интереса на цесионера, тъй като същият е предпоставен от множество обстоятелства - обезпечения, привилегии, принадлежности на вземането / чл. 99 ал.2 ЗЗД /, рефлектиращи върху обективната събираемост на същото. Следователно и на основание чл.103 вр. с чл. 104 т.4 вр. с чл. 69 т.4 ГПК, цената на иска от 1 лев предопределя родова подсъдност на спора на районен съд, комуто делото следва да се върне. Така приетата цена на иска от настоящата инстанция не препятства произнасянето й, на основание чл.280 ал.2 ГПК ,поради недопустимост на касационното производство, тъй като меродавна за това произнасяне е определената служебно от първоинстанционния и възприета от въззивния съд, в съответствие с правомощието му по чл. 70 ГПК, увеличена цена на иска, кумулативно предпоставило и служебно повдигнат от съда спор относно родовата подсъдност, на основание чл.119 ал.1 ГПК. Възприемане на противното означава от отговор на правния въпрос, относим към проверка на правилността на определението, касационната инстанция да изведе недопустимост на касационното обжалване, каквато поредност в произнасянето е нелогична и изключена от самия закон / чл. 278 ал. 4 вр. с чл. 271 ал.1 пр. първо ГПК /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение