Определение № 468 от 16.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Ж. И. Г. чрез пълномощника си адв. С. М. е обжалвал въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд № 305 от 13.12.2017 г. по гр. д. № 240/2017 г.

Ответниците Д. Й. П., Л. Д. П. и Й. В. П. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че жалбата на Ж. И. Г. е недопустима предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК. По същество поддържат, че формулираните от касатора въпроси са неотносими, поради което не се обосновава наличие на основание за допускане на касационното обжалване. Считат въззивното решение за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е процесуално допустима. Чл. 280, ал. 3 ГПК изрично изключва от касационен контрол въззивните решения по определени категории дела според техния вид и цената на иска. По отношение на оценяемите искове, каквито са исковете за собственост, е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена до 5000 лв. с изключение на тези за недвижимите имоти. В случая е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС с предмет недвижим имот и постановеното по него въззивно решение подлежи на касационен контрол независимо от цената на иска.

С обжалваното решение Кюстендилският окръжен съд е потвърдил решението на Кюстендилския районен съд № 185 от 30.03.2017 г. по гр. дело № 2384/2016 г ., с което се отхвърля иска на Ж. И. Г. против Д. Й. П., Л. Д. П. и Й. В. П. с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху реална част с площ 10 кв. м. от УПИ № VIII, имот с пл. № 90 в кв. 4 по плана на [населено място] чифлик, общ. К., утвърден със Заповед № 3030/3031 от 11.04.1945 г., неправомерно завзета от ответниците.

Спорният въпрос по делото е бил дали чрез поставената ограда от бетонни колове и оградна мрежа между двата съседни имота - на ищеца Ж. И. Г. /УПИ VIII, с пл. № 90/ и на ответника Д. Й. П. /УПИ VII, с пл. № 92/, върху който ответниците Л. Д. П. и Й. В. П. имат право на ползване, се нарушава правото на собственост на ищеца.

Въззивният съд е споделил извода на районния съд, че изградената от ответниците ограда не преминава регулационната линия между двата имота. Мотивирал се е чрез позоваване на констатациите на вещите лица, съдържащи се в изготвените пред двете съдебни инстанции съдебно- технически експертизи. От тях е установено, че съобразно границите на двата съседни имота по одобрения през 1945 г. регулационен план оградата навлизане в имота на ответниците с 19 кв. м., а не обратното, каквито са твърденията в исковата молба.

В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят въпросите:

1. Допустимо ли въззивният съд да не уважи аргументирано искане за допълнително заключение когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Следва ли отказът на съда да не бъде мотивиран. Следи ли въззивният съд служебно дали представено по делото заключение на вещо лице е пълно, ясно и обосновано.

2. Може ли съдът да обоснове решението си на избрани от него доказателства без да обсъди останалите доказателства, както и доводите и възраженията на страните?

Въпросите не обуславят основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, което се поддържа от касатора, тъй като посочената от него съдебна практика е съобразена от въззивния съд.

Решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, І г.о. разграничава предпоставките за възлагане на допълнително и повторно заключение и правомощията на съда по проверка на заключението относно неговата пълнота и обоснованост. Допускането на разширена съдебно-техническа експертиза пред въззивната инстанция по настоящото дело е било обусловено от оплакването в жалбата за непълнота на заключението на изслушаната в първата инстанция съдебна експертиза. Повторната експертиза е направила констатации, идентични с тези на първоначалната - от заключението и обясненията на вещите лица в съдебното заседание на 14.11.2017г. е изяснено местоположението на границата между двата имота, собственост на ищеца и на ответника Д. Й. П., както и навлизането на оградата в имота на ответниците, което е мотивирало въззивния съд да достигне до крайния извод, направен и от първата инстанция за неоснователност на предявения ревандикационен иск. Изслушаното пред въззивния съд заключение не е било необосновано и неясно или непълно и не е пораждало съмнение за неправилност, поради което с отказа да възложи допълнителни задачи, въззивният съд не се е отклонил от цитираната от касатора съдебна практика. Въззивният съд е обсъдил всички относими за решаването на спора доказателства и е отговорил на доводите на страните, основавайки се и на заключенията на вещите лица, които са от решаващо значение за основателността на предявения иск, поради което няма основание да се приеме, че не е съобразено посоченото от касатора решение № 24 по гр.д.№ 4744/2008г. на ВКС, І г.о..

С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.

Разноски на ответниците не следва да се присъждат, макар да са поискани, защото не са представени доказателства да са направени.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение