Определение № 4748 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3883/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Ц. М. с ЕГН [ЕГН] против решение № 625 от 23.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 754 от 2025 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е отменено решение № 367 от 19.02.2025г., постановено по гр.д.№ 4447/2024г. по описа на Бургаски РС и вместо това е допуснато извършването на съдебна делба между С. Ц. М. с ЕГН [ЕГН], П. А. М., с ЕГН [ЕГН] и касатора Х. Ц. М. на апартамент с идентификатор ***, в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ на апартамента - 79,89 кв.м., с прилежащи: избено помещение № ***с площ от 2,49 кв.м. и 1,426 % идеални части от общите части на сградата, при описани съседи, при квоти: 1/3 идеална част за С. Ц. М., 1/3 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност за С. Ц. М. и П. А. М. и 1/3 ид.ч. за Х. Ц. М.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорват се изводите на съда, че са недопустими свидетелски показания за разкриване на персонална симулация поради противоречие с чл. 165, ал.2 ГПК и че касаторът няма правен интерес да твърди привидност на сключения с държавата договор за продажба с баща му и брат му, тъй като прикритата сделка би се оказала нищожна. Възпроизведени са аргументите на РС. Оспорва се и извода на въззивната инстанция, че не е доказано и възражението за придобиване по давност на 1/6 от апартамента от касатора – частта над 1/3 ид.ч., която касатора придобива по наследство сега, до 1/2 ид.ч., която би придобил, ако брат му С. М. не бе участвал при покупката на апартамента от държавата заедно с баща им. Моли делбата са се допусне при равни квоти между него и брат му С. Ц. М., а по отношение на П. А. М. – иска да се отхвърли. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са два въпроса: 1. „Допустими ли са свидетелски показания при установяване на симулативност на сделка и установяване на действителните факти с правно значение“, по който твърди противоречие с Решение №148/22.10.2020 г. по гр. д. №489/2020 г. на ВКС, 4 г.о. Решение №51/21.07.2010 г. по т. д. №528/2009 г. на ВКС, 1 т.о., Решение №50052/12.05.2023 г. по гр. д. №2802/2022 г. на ВКС, 1 г.о., и Решение №38/19.05.2017 г. по гр. д. №3438/2016 г. на ВКС, 2 г.о. 2. Действителна ли е сделка, съгласно чл.17, ал.1 от ЗЗД, която към момента на прикриването й противоречи на действащите правила и норми, но към момента на установяване на симулацията (постановяване на съдебното решение) не са налице основания за нищожност (отпаднали са по-рано действащите забрани) По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3. ГПК. Основанието „очевидна неправилност“ се свързва с това, че ищецът С. М. е участвал формално в придобивната сделка по отношение на 1/3 ид.част, за да може бащата на страните да придобие по- голямо жилище, но не е участвал финансово в сделката или с грижи за баща си Ц. М., от каквито е имал нужда поради старост и заболявания, но за за когото се е грижел само касатора Ответникът по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като по първия въпрос, цитираните решения са постановени при друга фактическа обстановка Вторият въпрос се определя като неотносим, тъй като не е доказана симулация, а и защото касатора няма интерес от установяване нищожност на сделката, от която като наследник на преобретателя, черпи права. Оспорва се и наличието на очевидна неправилност, тъй като фактите, с които се обосновава това основание не са доказани. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено: На 05.12.1990 г. Ц. П. М. и синът му С. Ц. М. са придобили собствеността върху процесния апартамент № ***, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] състоящ се от три стаи и кухня, със застроена площ от 79.89 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение с площ от 2.49 кв.м. и 1.426 % ид.ч. от общите части на сградата. В договора е посочено, че Ц. М. купува 2/3 ид.ч., а С. М. - 1/3 ид.ч. Към датата на покупко-продажбата на апартамента Ц. М. е бил в брак със С. М., а С. М. - с П. А. М.. Продаденият апартамент е бил държавен имот от военно-жилищния фонд, а договора за продажба е сключен при действието на Закон за собствеността на гражданите (отм.) /ЗСГ/ и Правилника за приложението му (отм.) /ППЗСГ/, Наредбата за държавните имоти (отм.), /НДИ/ и Указ № 463 от 7.09.1950 г. за създаване на жилищен фонд при Министерството на народната отбрана (отм.). Договорът е сключен въз основа на Заповед № 238 от 12.09.1990г. на началника на КЕЧ-Сливен, одобрена от началника на поделение № 22690 –МНО-София. В т.2 на договора е посочено,че продажната цена от 15 962 лв. е изплатена напълно от купувачите, които са внесли и режийни разноски съгласно чл.152 ал.1 от НДИ 5 по посочената банкова сметка Ц. П. М. е починал като вдовец на 17.03.2013 г. и е наследен от двамата си сина С. Ц. М. и Х. Ц. М.. Ответникът Х. М. е оспорил квотите, при които е поискано извършването на делба с твърдения, че договорът за продажба на процесния имот по реда на НДИ /отм/ е нищожен поради персонална симулативност на сделката, за да се избегнат ограниченията на ЗСГ /отм/ относно максималните жилищни площи, като родителите на страните Ц. и С. М. са предложили първоначално на съпругата на ответника, а впоследствие на ищеца, да стане привидна страна по сделката, за да могат да закупят апартамента от държавата, който е тристаен, а не двустаен, какъвто са имали право да купят. Твърди, че цената на имота обаче била изцяло платена от родителите, а ищецът само формално фигурирал като страна по договора със знанието и съгласието относно симулацията както на скрития купувач, така и на подставеното лице. Затова е поискал, съдът като разгледа възражението за персонална симулация, да допусне делба само между него и ищеца при равни квоти, като отхвърли иска за делба по отношение на П. М.. РС е допуснал свидетели, като се е позовал на чл. 165, ал.2 ГПК и ги е разпитал, а по същество, възприемайки показанията на доведените от ответника свидетели, е приел, че възражението за персонална симулация е доказано и основателно и е допуснал делба при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки от двамата братя и е отхвърли иска за делба по отношение на П. М.. Въззивна жалба са подали ищците. Въззивният съд е приел, че е спазен фактическия състав за придобиване на държавно жилище при действието на ЗСГ, НДИ и Указ № 463 от 7.09.1950 г. за създаване на жилищен фонд при Министерството на народната отбрана (отм.), действали към момента на сключването на договора за продажба. За основателно е прието оплакването за нарушение на нормата на чл. 165, ал.2 ГПК от РС. Въззивната инстанция е посочила, че нормата на чл. 165 ал.2 ГПК дава възможност наследниците да докажат твърденията си за привидност на съгласие, при извършена от техен наследодател сделка, за установяването на която свидетелски показания са недопустими, съгласно чл.164 ал.1 т.1 ГПК, когато сделката е насочена срещу тях. Такава е сделка, извършена от наследодателя, а не от друго лице, насочена срещу наследнците, с която наследодателят привидно е поел чуждо задължение или се е разпоредил със свое право. В случая твърдяната на ответника са за уговорка между наследодателя и ищеца С. М., които са едната страна по сделката. Съдът е квалифицирал тази уговорка, като съдържаща белезите на косвено представителство, тъй като нито третите лица, нито продавачът по договора - Българската държава се твърди да са знаели, че правото на собственост ще се придобие от косвено представлявания Ц. М.. /Съдът се е позовал на Решение № 247 от 04.02.2019г.по гр.д.№4288/2016г.на ВКС/. В случая, оспорената сделка – покупка от С. М. на 1/3 ид.част от делбения имот не е извършена от наследодателя Ц. М., а е сключена между Държавата /МНО/ чрез началника на КЕЧ-Сливен и купувача С. М.. Затова въззивният съд е приел, че оспореният от ответника договор за покупко-продажба, с който С. М. купува от държавата 1/3 ид. част от процесния държавен апартамент, не представлява сделка по смисъла на чл.165 ал.2 изр.последно ГПК и са недопустими свидетелски показания за установяване на привидността на този договор, съгласно чл.164 ал.1, т.1 ГПК, а РС е нарушил правилото на чл.165 ал.2 ГПК. При игнориране на свидетелските показания поради недопустимостта им, е прието за недоказано от въззивната инстанция възражението на ответника Х. М. за установяване на нищожност поради персонална симулация на договора за продажба на държавен недвижим имот -1/3 ид.част от делбения апартамент, сключен между С. М. и Държава поради персонална симулация- привидност на изразеното от него съгласие да закупи тази идеална част за себе си. Твърденито, че действителното съглашение между Ц. М. и С. М. е собствеността върху тази 1/3 ид. част също да бъде придобита от Ц. и С. М. е прието от въззивния съд за недоказано и поради това неоснователно, защото други доказателства освен недопустимите свидетелски показания няма. Не е доказано и осъществено косвено представителство на Ц. М. от сина му С. М., В допълнение е посочено, че ответникът няма правен интерес от възражение за установяване нищожност на договора поради персонална симулация, тъй като съделител би могъл да се позове на нищожност на сделка, от която черпи правата си друг съделител само ако основателността на възражението му ще увеличи обема на собствените му права. /За този извод се е позовал на Определение №169 от 19.04.2021г.по гр.д. №453/2021г.на ВКС, ІІ г.о./. Съдът е посочил, че дори да се приеме за основателно и да се уважи възражението на ответника Х. М. за нищожност на договора, то последицата не би била прилагане на твърдяното съглашение между наследодателите и С. М. - правото на собственост върху тази 1/3 ид.част да се счита за придобито от Ц. и С. М., защото тази 1/3 ид.ч. би била на държавата, а към момента на сделката – 1990 г. не може да се придобива държавен жилищен имот в обем, надхвърлящ законовите ограничения и целия договор би бил недействителен. Възражението за придобивна давност на 1/6 ид.ч. също е прието за неоснователно поради не ангажиране на доказателства и не доказване на действия, които да сочат на отблъскване владението на съсобственика, който не е в имота и установяващи своене идеалните части на другия съсобственик, съгласно разясненията в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС. С тези мотиви е отменено решението на РС и е допусната делба при квоти 1/3 идеална част в режим на съпружеска имуществена общност за С. Ц. М., 1/3 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност за С. Ц. М. и П. А. М. и 1/3 ид.ч. за Х. Ц. М.. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. За да бъде допуснато касационно обжалване е необходимо касаторът да посочи точно и ясно въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл, те да са от значение за изхода на конкретното дело и да са обуславящи за формиране на решаващата воля на съда / т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Първият въпрос „допустими ли са свидетелски показания при установяване на симулативност на сделка и установяване на действителните факти с правно значение“ е общо формулиран и поради това е неопределящ изхода от настоящия спор, а въззивното решение е постановено в съответствие със съдебната практика. Разкриването на симулативност на сделка е възможно с обратното писмо / пълен обратен документ /, който винаги е писмени изявления на страните по сделката относно действителните им отношения. Разкриването на симулация може да стане със свидетели при наличие на начало на писмено доказателство. За разлика от пълния обратен документ, началото на писмено доказателство /непълният обратен документ / е случаен документ, който сам по себе си не разкрива симулативния характер на привидната сделка, но съдържа изявления на страната относно факти и обстоятелства, които правят наличието на симулация вероятно. Разликата е в съдържанието, а не в издателя – той винаги е страна по сделката. /Решение № 763 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 356/2010 г., III г. о., Решение № 50004 от 1.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2022 г., III г. о./. Наличието на непълен обратен документ или изявление пред държавен орган са предпоставки за преодоляване на забраната, установена в чл. 164, ал.1 ГПК със свидетелските показания да се установяват правни сделки, за действителността на които законът изисква писмена форма и да се опровергава съдържанието на официален документ или за опровергаване съдържанието на подписан от страната частен документ. /Решение № 435 от 1.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 370/2012 г., I г. о., ГК и цитираните в него/ В случая няма нито обратно писмо нито начало на писмено доказателство. Свидетели са допустими и при съгласие на страните – чл. 164, ал.2 ГПК, но в случая не е налице и такова. Наследниците могат да доказват симулация със свидетелски показания, защото не са били страни по сделката и не са могли да се снабдят с обратно писмо, но само „ ако сделката е насочена срещу тях“, съгласно чл. 165, ал.2 ГПК, т.е. ако тя ги уврежда. Сделка, с която наследодателят е продал свое имущество е увреждаща за наследник с право на запазена част, който може със свидетелски показания да установява относителна симулация - че продажбата прикрива дарение, за да възстанови запазената си част. Разпоредбата на чл.165, ал.2 ГПК / чл. 134, ал.2 ГПК-отм/ не се прилага за разкриване на симулация на сделка, която не уврежда наследник /Решение № 639 от 9.X.1995 г. по гр. д. № 483/95 г., 5-членен с-в./ Продажба от наследодател, за която се твърди абсолютна симулация, не уврежда наследник, който не е с право на запазена част или който не твърди относителна симулация – Решение № 26 от 1.II.1967 г. по гр. д. № 138/66 г., ОСГК, Решение № 50052 от 12.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2802/2022 г., I г. о./ В случая заявилият възражение за персонална симулация ответник Х. М. не е бил страна по сделката с държавата, но сделката не го уврежда, защото предмета й не е разпореждане от наследодателя в полза на трето лице. Същевременно апартамента е бил държавен и по повод придобиването на 1/3 от С. е налице специален ред – закона изисква сложен фактически състав. Затова не могат да се споразумяват двамата преобретатели с държавата за привидно придобиване по отношение на единия от купувачите. Разграничение между персонална симулация и косвено представителство е направено в Решение № 294 от 16.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2774/2023 г., I г. о. В него е посочено, че при персоналната симулация привидността се отнася до това, кой е действителния носител на правата и задълженията, произтичащи от сключването й, т. е. във всички случаи е необходимо знание и намерение досежно привидността в отношенията между действителната (прикритата ) страна по правоотношението и явната страна за волята им да скрият от третите лица кой е действителният приобретател на правата, както и че участието на привидната страна е симулирано. Привидната страна може и да не знае, че фигурира като страна по договора или да знае, да е съгласна и да съдейства за осъществяване на привидността. / Решение № 247/2018 г. от 04.02.2019 г. по гр. д. № 4288/2016 г. на ІV г. о. на ВКС/ Във всички случаи на двустранно подставяне /при знание, съгласие и съдействие на привидното лице/ е необходимо знанието и съгласието на прикритата и явната страна за симулираното участие на привидна страна, от една страна, а от друга - знанието и съдействието за симулиране на привидната страна по сделката. Решение № 782 от 28.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 834/2025 г., III г. о. В случая насрещната страна – държавата не е знаела, а не е и могла да знае за съглашение между двамата купувачи, че придобива само единия. Тъй като при продажбата от държавата на бащата и единия от синовете не е налице /не е възможна/ персонална симулация, ответникът не може да се ползва от нормата на чл. 165, ал.2 ГПК. За разлика от персоналната симулация, при косвеното представителство, съгласно чл. 292, ал. 2 ЗЗД довереникът действа от свое име, правата и задълженията от сделката възникват за него, но по силата на упълномощаване, извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите, както е предвидено в чл. 292, ал. 3 ЗЗД, /което насрещната страна не знае/, правата и задълженията по сделката възникват направо за представлявания. За да е налице косвено представителство обаче представляваният следва да установи валидно учредено представителство. В случая няма писмени доказателства във формата на чл. 292, ал.3 ЗЗД, че С. М. е действал в сделката с държавата като скрит пълномощник на баща си, каквито доказателсва са необходими за разкриване на косвено представителство и за да се приеме, че правата са настъпили директно за представлявания. Решение № 590/16.06.2009г. гр.д.№ 1617/2008г. І гр.о.. Решение № 375 от 3.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 288/2011 г., III г. о., Р № 886/15.12.2009г. по гр.д.№ 1532/2008г. ІV гр.о./ Цитираните от касатора Решение №148/22.10.2020 г. по гр. д. №489/2020 г. на ВКС, 4 г.о. Решение №51/21.07.2010 г. по т. д. №528/2009 г. на ВКС, 1 т.о., Решение №50052/12.05.2023 г. по гр. д. №2802/2022 г. на ВКС, 1 г.о., и Решение №38/19.05.2017 г. по гр. д. №3438/2016 г. на ВКС, 2 г.о. се отнасят до заобикаляне на закона /императивната норма на чл.152 ЗЗД/, постановени са при различна фактическа обстановка и поради това са неотносими. Привидната сделка не се сключва в противоречие с императивнаправна норма. Ако продажбата на процесния апартамент от държавата е привидна, твърдяната от касатора прикрита сделка е нищожна поради противоречие с действащия закон към момента на сключването й. Последващата отмяна на нормата, на която сделка е противоречала към момента на сключването й не може да доведе до саниране на нищожността. Нищожните сделки не се санират. По изложените съображения, по първия поставен въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът е формулиран общо, а относно това как се прилага чл. 165, ал.2 ГПК, когато наследник оспорва сделка, сключена от наследодател, е налице съдебна практика, /включително и цитираната такава/, в противоречие на която не е постановено съдебното решение. По втория въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като той е неопределящ за изхода от спора, а и в теорията и съдебната практика е изяснено, че за действителността на сделката се прилагат правилата, валидни към момента на сключването й. Въпросът е неотносим и неопределящ за изхода от спора, тъй като не е доказано сключването на друга сделка, освен оформената с писмения договор – не се твърди писмено упълномощаване във формата по чл. 292, ал.2 ЗЗД, а персонална симулация не е налице, защото държавата, като страна по сделката не се е споразумяла с купувачите, че правата ще се придобият само от Ц. М.. Отделно от изложеното, ако сделка е сключена в противоречие със закон или при заобикалянето му, тя е нищожна, а нищожната сделка не може да се санира, поради което втория въпрос също е неопределящ за изхода от спора. В изложението е посочено и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. То не е налице предвид наличието на съдебна практика по първия поставен въпрос и това, че по втория не е налице нито неясна правна уредба нито противоречива или неактуална съдебна практика. Не е налице и очевидна неправилност. Касаторът свързва това основание с това, че С. М. е участвал формално в придобивната сделка по отношение на 1/3 ид.част, за да може бащата на страните да придобие по-голямо жилище, но не е участвал финансово в сделката или с грижи за баща си Ц. М., от каквито е имал нужда поради старост и заболявания, но за когото се е грижел само той. Тези твърдения за факти по спора не могат да се свържат с „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба, включително за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Спорът е решен според установените факти по делото в съответствие с процесуалния закон. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе, а изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, поради резултата от касационното обжалване, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните и доказани разноски само за касационна инстанция в размер на 2000 лв., равняващи се на 1022,58 евро. Претенцията за присъждане на разноски от въззивна инстанция не може да бъде разгледана за първи път от настоящата инстанция, защото е приложима нормата на чл. 248 ГПК. Тъй като е заявена едва с отговора на касационната жалба, подаден след изтичане на срока по чл. 248 ГПК, съдът не я препраща по компетентност на въззивната инстанция. Относно разноските пред първа инстанция, претендирани също с отговора на касационната жалба, искането също е подадено много след изтичане на срока по чл. 248 ГПК, а и за тях е приложима нормата на чл. 355 ГПК, поради което също съдът не приема отговора на касационната жалба като молба по чл. 248 ГПК. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение