Определение № 60 от 26.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3342/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Д. М. М. - В. (починала след подаването им, заместена от правоприемника В. М. С.) срещу въззивно решение на Софийски градски съд № 2876 от 26.04.2017 г. по гр. дело № 10951/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 49918/ 2013 г. и по този начин жалбоподателката е осъдена да заплати на Н. М. В. сумата 22 293,10 лв, представляваща половината от изтеглените от нея без основание от банковите сметки на общия наследодател на страните пари, със законната лихва върху тази сума от 02.12.2013 г. и разноските по делото. В изложенията към жалбите на Д. М. М. - В. са повдигнати правни въпроси, които съдът прецизира при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС. Това са процесуалноправните въпроси следва ли съдът, при тълкуване на завещание, да търси действителната обща воля на страните и да допусне тълкуване на завещанието, когато волята на завещателя е неясна; следва ли съдът при служебно прилагане на разпоредбата на чл.21 ал.2 ЗН да приеме, че всички обективирани в завещанието разпоредби са нищожни; следва ли съдът да осъществява служебно, при липса на възражение от заинтересованата страна, проверка за валидността на завещателно разпореждане, без да обоснове какъв обществен интерес налага това. Тези въпроси жалбоподателката счита, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Повдигнати са и материалноправните въпроси какъв режим на общност следва да се прилага по отношение на влоговете по заварени бракове, съгласно пар.4 ал.1 ПЗР СК; при набран по отменения СК – 1985 г. влог на името на едни от съпрузите и заварен при действащия СК брак запазена ли е съпружеската имуществена общност върху влога, ако съпрузите не са избрали режим на разделност; нищожно ли е изцяло завещание на пари и вещи, когато съдържа условие и тежест, отнасящи се само до вещите, но не и до парите; изцяло ли е нищожен завет поради противоречие със закона, когато тежестта е придружаваща, а не необходимо условие на завета; нищожно ли е поради противоречие със закона завещателно разпореждане, което създава задължение за предприемане на определени действия от заветника. Поддържа, че първият от материалноправните въпроси е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а останалите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна Н. М. В. оспорва жалбите и поддържа, че няма основания за допускане на касационното обжалване. По материалноправните въпроси поддържа, че същите нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по разрешаването им има задължителна съдебна практика, от която въззивният съд не се е отклонил. За процесуалноправните въпроси поддържа, че същите или съставляват оплаквания срещу правилността на процесуалните действия на въззивния съд (които не дават основание за достъп до касационен контрол) или че при извършването им съдът е съобразил установената практика по прилагането на закона. Жалбата е допустима, а искането за допускане на касационно обжалване - основателно. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че страните са наследници по закон на М. В., ищецът е негов син, а ответницата – преживяла съпруга. М. В. починал на 13.02.2013 г и оставил в наследство вещи и вземания по договори за парични влогове. Вземанията са в лева и валута, в общ размер 44 586,21 лв (при конвертиране на валутата в левова равностойност). Непосредствено след смъртта на наследодателя ответницата изтеглила въз основа на дадено й приживе от него пълномощно част от сумите по влоговете, друга част изтеглила въз основа на оставено й от М. В. завещание. Завещанието е саморъчно и в него завещателят изискал от съпругата си Д. В. да направи завещание, че след нейната смърт всичко наследено от него ще остави на внуците му В. Н. В. и М. Н. В.. Освен това завещателят посочил конкретно имущество, което да бъде завещано на внуците му и задължил съпругата си да не продава нищо от наследственото имущество. При тези фактически установявания съдът извел от правна страна, че завещанието, оставено в полза на ответницата, е нищожно поради противоречие с чл.21 ал.2 ЗН – тъй като съдържа клауза за фидеикомисарна субституция. По възражението й, че ищецът не е оспорвал валидността на завещанието, съдът посочил, че е длъжен да следи служебно за приложението на императивни материалноправни разпоредби, без да изложи допълнителни съображения. Посочил, че поради нищожността на завещанието останалото от М. В. имущество се наследява по равно от преживялата съпруга и сина му (ищеца) и след като първата се е разпоредила без основание с всички наследени вземания, тя трябва да заплати на другия наследник половината от усвоените пари. Съдът отхвърлил възражението на ответницата, че влоговете са набрани при действието на отменения СК – 1985 г., съставляват съпружеска имуществена общност и в наследството на М. В. се включват само половината от тях. Приел, че щом бракът между М. В. и ответницата е заварен от действащия СК, прилага се разпоредбата на пар.4 ал.1 ПЗР СК и влоговете не са съпружеска общност, а принадлежат само на съпруга, на чието име са открити. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, процесуалноправният въпрос за правомощието на съда да осъществява служебно, при липса на възражение от заинтересованата страна, проверка за валидността на завещателно разпореждане, без да обоснове какъв обществен интерес налага това, е обуславящ. По направен във въззивната жалба довод съдът е постановил изрично, че се счита длъжен да осъществи служебно контрол за валидността на завещанието и го е обявил за нищожно, без да обоснове противоречие с обществения ред. Даденото разрешение е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, поради което по този въпрос е налице допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК (редакция преди измененията ДВ бр.86/ 2017 г.). Останалите поставени процесуалноправни въпроси не са обуславящи, а по материалноправните въпроси отговор се дължи според това, какво ще бъде прието по въпроса, обусловил допускане на касационния контрол. Поради това по приложението на материалния закон съдът ще все произнесе при решаването на спора. По изложените съображения съдът