Определение № 183 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 360/2012 г.

Образувано е по касационна жалба № 11066 от 10.02.2011г., подадена от М. Д. П., К. Стоянова С.-Р. против решение от 18.06.2010г. по гр.д.№ 2806//2003г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 26.06.2002г. по гр.д.№ 16223/2000г. на Софи5йски РС. С последното е отхвърлен предявеният от касаторките против А. Т. Ц. иск по чл. 108 от ЗС земеделски имот /нива/ с площ 1281 кв.м. V категория в м. “Костино равнище”, съставляваща имот 012006 по картата на землището на [населено място].. Ответниците по касация Г. Ц.-М. и Н. С. оспорват допустимостта на касационната жалба, тъй като цената на процесния имот е под 5 000 лв. При преценка допустимостта на касационната жалба, съдът констатира следното: Касационната жалба е против въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване, поради което е недопустима. Касационната жалба е подадена на 10.02.2011г.. – при действието на новата редакция на чл. 280, ал.2 от ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решения, постановени по искове с цена под 5 000 лв. Предмет на иска за собственост, предявен при действието на отменения ГПК – на 22.12.2000г. е земеделски имот /нива/ с площ 1281 кв.м. V категория в м. “Костино равнище”, съставляваща имот 012006 по картата на землището на [населено място]. Цената на иска е в размер на ¼ от данъчната оценка, съгласно чл. 55, ал.1 б..”б” от ГПК. Данъчната оценка на имота е 112,40 лв., съгласно у-ние от 10.10.2000г. /л. 8 от делото на РС/. Нормата на чл. 280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г/. ограничаваща касационния контрол до решенията по въззивни дела с цена на иска над 5 000 лв. влиза в сила на 21.12.2010г. Висящите производства продължават по досегашния ред, съгласно пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК. Следователно за касационните жалби, постъпили след 21.12.2010г. включително се прилага новата процесуална норма, имаща по определение непосредствено действие. Това е така, защото касационната жалба има деволативен ефект, т.е. тя предизвиква висящност на касационното производство от датата на подаването й. Новото правило на чл. 280, ал.2 от ГПК касае само касационното производство и е относимо само за него, поради което следва да се прилага към това производство, т.е. меродавен е момента на подаване на касационната жалба, а не на исковата молба. Съгласно чл.55, ал.1 б.”а” от ГПК/отм/, размерът на цената на иска по спорове за собственост е ¼ от данъчната оценка, а ако няма такава –от пазарната цена на вещното право. Предвид непосредствено действие на процесуалните норми, те преуреждат процесуалните правоотношения, освен ако изрично не е предвидено отлагането на действието им по отношение на заварените висящи производства. Не е придавано обратно действие на процесуалния закон, т.е новия закон да действа по отношение на вече реализирани процесуални действия. Затова цената на иска следва да се определя към момента на предявяването му по действащите към този момент правила в ГПК – чл.55 от ГПК /отм/, респективно чл. 69 от действащия ГПК. Съгласно чл. 56 от отменения ГПК и чл. 70, ал.1 от новия ГПК след първото съдебно заседание, т.е. в хода на производството не може да се повдига въпроса за цената на иска. Или в обобщение, щом цената на предявения иск е под 5 000 лв. и касационната жалба е подадена при действието на новата редакция на чл. 280, ал.2 от ГПК, тя е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение