Определение № 12 от 12.05.2022 г. на ВКС по д. № 10/2022 г.

Производството е по чл.135, ал.4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд- Севлиево и Административен съд- Ловеч относно компетентния съд да разгледа и реши спора по гр.д. № 360/22г. по описа на Районен съд- Севлиево и адм. д. № 494/19г. по описа на Административен съд- Ловеч за обявяване нищожността на административния акт за обявяване на гробни места № 34 и № 35, на ред 2, блок 5, в стария гробищен парк на Севлиево за изоставени в съответния специализиран регистър, поради липсата на достоверни данни, обосноваващи това действие, на времето на извършването му, както и поради противоречие с нормативната уредба и липсата на данни за компетентност на лицето, извършило този административен акт, и при условията на евентуалност- за установяване на основание чл.128, ал.9 АПК на неистиността на административния акт- обявяването на двете гробни места за изоставени. Исковата молба е подадена до Административен съд- Габрово, който с определение № 632/26.09.2019 г. е изпратил делото на Върховния административен съд за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа делото. С определение № 13787/16.10.2019 г., постановено по адм. дело № 11721/19г., Върховният административен съд на Р. България е изпратил делото за разглеждане от Административен съд- Ловеч. С определение № 279/24.03.2022 г. по адм. дело № 494/2019 г., Административен съд- Ловеч на основание чл.135, ал.2 АПК е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд- Севлиево, който е повдигнал спор за подсъдност пред смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд за определяне на компетентния съд. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд намира, че делото е подсъдно на Районен съд- Севлиево. Гробищните паркове са обществени терени със специално предназначение, публична общинска собственост по см. на чл. 140 във връзка с чл. 17, ал.2 и ал.4 от Конституцията на Република България и чл. 3, ал.2, т.2 от ЗОС. Поддържането на гробищните паркове се предоставя за безвъзмезно ползване на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, в случая Общинско предприятие „Обреди“, Севлиево, за което е приета Наредба за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на Севлиево. За ползването на гробно място в полза на общината се заплаща местна такса по смисъла на чл. 6, ал.1, б."ж" от ЗМДТ, регламентирана в закона като такса за "откупуване на гробни места", като конкретният вид и размер на таксата за всяка община се определя с наредба на Общинския съвет, издадена на основание чл. 8 от ЗМДТ. Самото предоставяне на гробно място обаче съставлява облигационно правоотношение между съответната община и отделното физическо лице, аргумент в която посока са употребените термини- „ползване“ на гробни места, както в ЗМДТ, така и в издаваните от общинските съвети наредби за гробищните паркове и погребално- обредната дейност на територията на съответната община, включ. и в действащата на територията на Севлиево наредба. Касае е се за облигационно право на ползване върху определено гробно място, съставляващо неформална гражданско- правна сделка, сключена между равнопоставени субекти, по силата на която едно лице, респ. неговите наследници, придобива/т право за определен срок или завинаги да ползва/т това гробно място срещу заплащане на определена цена на общината, стопанисваща съответния гробищен парк. Ето защо, компетентен да се произнесе по спора относно това право на ползване е общия съд. Въведените в спорния предмет твърдения за нищожност, евентуално- за неисттиност на вписванията в гробищния регистър, не налагат различен извод, доколкото гражданският съд разполага с правомощието да се произнесе и по тези преюдициални въпроси- в този см. е и определение № 70/13.907.2018 г. на 5 членен състав на ВКС и ВАС по гр.д. № 60 А от 2018 г. Воден от изложеното, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България,