Определение № 109 от 23.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3121/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ разпределение България „ АД против решение от 11.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 14714/2019 г. от ІІ“г“ състав на СГС. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС. Съдът е приел, че ответното дружество не е изпълнило в срок задължението си по сключения между страните договор от 09.07.2013 г., а именно да присъедини процесния недвижим имот към електрическата мрежа в уговорения срок от 26 месеца от издаването по съответния ред на разрешението за строеж, поради което и на основание чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД, при виновно неизпълнение на договорните задължения, изправната страна има право на обезщетение, което обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Прието е, че доколкото неизпълнението на задължението на ищцата по сключения с трето лице предварителен договор за покупко-продажба да осигури до датата на сключване на окончателния присъединяването на имота към електроразпределителната мрежа, е в резултат от неизпълнението на ответника в срок да изгради съображенията и да присъедини обекта към електроразпределителната си мрежа, то е прието, че по делото е установено ищцата да е претърпяла вреди, които са в размер на заплатената от нея сума от 10 000 лв. – върнат задатък по разваления предварителен договор сключен с третото лице. Съдът е приел, че е неоснователен довода на ответника, че неизпълнението на задължението му да присъедини към електрическата мрежа недвижимия имот, се дължи на противоправно поведение от страна на ищцата, доколкото тя предала на електропреносното дружество само част от необходимите за присъединяването документи, сред които обаче липсвали план „Пожарна безопасност“, план „Управление на строителни отпадъци“, а също и защото ищцата не предоставила документ за въвеждането на обекта в експлоатация, което я правело неизправна страна по договора, съответно не можела да претендира процесната сума като обезщетение за претърпени имуществени вреди. По отношение на твърдението на жалбоподателя, че ищцата не е предала на електропреносното дружество необходимите за присъединяването на имота към електроразпределителната мрежа документи - план „Пожарна безопасност“ и план „Управление на строителни отпадъци“, въззивният съд е приел, че това е неотносимо към неизпълнението на задължението на ответника. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос при наличието на предпоставките на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочения правен въпрос е, следва ли да се приеме, че „ЧЕЗ разпределение България“ АД има безусловно задължение да присъединява потребители към мрежата или е свързано с нормативно установени задължения на бъдещия потребител. Съдът не е отрекъл задължението на бъдещия потребител да изпълни своите нормативно установени задължения, но видно от възприетото от него, както и от данните по делото, твърденията, че не са представени част „Пожарна безопасност“ и „План за управление на строителните отпадъци“ не съответствуват на възприетата от съда фактическа обстановка, проверката на която не е част от производството по чл.288 ГПК. Съдът се е мотивирал, че е издадено разрешение за строеж № 35/21.05.2015 г. на ответника по делото, за включване в електропреносната мрежа на имоти, сред които е и имот, предмет на представения договор. В самото разрешение за строеж е посочено, че инвестиционния проект е одобрен на същата дата и разрешението за строеж е влязло в сила на 15.06.2015 г. Въз основа на тези факти съдът е приел, че нормативноустановените задължения на бъдещия потребител са изпълнени, с оглед и представените писмени доказателства от страна на ищеца, датирани от 2015 г. Предвид изложеното, съдът не е отрекъл нормативно установените задължения на бъдещия потребител при присъединяването му към мрежата, но е приел, че същите са изпълнени. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, по така поставения правен въпрос. Водим от горното, състав на ВКС