Определение № 154 от 06.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 100/2010 г.

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от В. Д. Т. и Р. Г. З. срещу определение № 1* от 20.10.2009 г. по гр. д. № 915/09 г. на Окръжен съд гр. Б.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. В срока по чл. 276 ГПК не са постъпили възражения от ответниците по жалбата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. В исковата молба се твърди че касаторите са наследници на С. и К. Ю., дъщери на Л. и Е. Ю.. Искът по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ са предявили срещу наследниците на Г., Д. и К. Ю., синове на Л. и Е. Земите според ищците не били собственост на тримата братя, въпреки че те ги внесли в ТКЗС, а били собственост на общите наследодатели Л. и Е. С определение № 1* от 25.05.2009 г. по гр. д. № 757/08 г. Районен съд гр. Р. е върнал исковата молба, а с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил същото. Приел е, че ищците не са заявили права за възстановяване на собствеността като наследници на Л. и Е. Ю., затова нямат правен интерес от предявяване на иска. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Преценката за допустимост на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Както е прието и в Тълкувателно решение № 1/09 г. от 19.02.2010 г., ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Като съобрази записаното в изложението настоящият състав приема, че в него е формулиран материалноправен въпрос за това, дали внасянето на земеделски имот в ТКЗС превръща внеслия го в негов собственик. Този въпрос според касатора бил решен с противоречие с практиката на ВКС и бил от значение за точното прилагане на закона - основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Настоящият състав счита че няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поставеният въпрос не е процесуален, а има отношение към решаването на спора по същество. В тази насока е и приложената съдебна практика изразена в решения № 368 от 06.05.1997 г. по гр. д. № 486/96 г. на ВКС І ГО, № 676 от 14.11.1996 г. по гр. д. № 876/96 г. на ВКС І ГО и № 293 от 28.03.1994 г. по гр. д. № 537/93 г. на ВКС ІV ГО. За да се допусне разглеждане на частна касационна жалба в нея трябва да е посочен процесуален въпрос който да има отношение към правилността на определението - служебните задължения на съда при разглеждане на спора, правото на защита на страните и правото им на участие при извършване на процесуалните действия и дали разрешението на процесуалния въпрос се отразява на правилността на определението във вреда на обжалващите и да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. В случая съществен процесуалноправен въпрос е за допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ тогава, когато касаторите не са подали в срок заявление за възстановяване на земеделска земя, но касаторите не са формулирали такъв въпрос, а както беше посочено по-горе, ВКС не може да се произнесе по въпрос с който не е сезиран. Затова не е налице е основанието за допустимост на касационно обжалване на определението с което производството е прекратено. Водим от горното, съдът