Определение № 280 от 28.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 999/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Т. С., К. К. А., Ю. Н. М., П. Н. В., П. П. Г., К. И. Г., Д. Н. Г., Б. П. Г., Р. Б. А., М. Г. А. и Й. Г. Е. срещу решение № 391 от 15.11.2019 г. по в.гр.д.№ 326 от 2019 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, с което е потвърдено решение № 49 от 02.06.2016 г. по гр.д.№ 674 от 2014 г. на Районен съд- [населено място] за отхвърляне като неоснователен на предявения от касаторите срещу Т. З. М. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за собственост на следния недвижим имот: част от имот № ..... по картата на възстановената собственост на землището на [населено място], м.“М. рудин“, с начин на трайно ползване: горска нива, целият с площ от 2491 кв.м., а с площ на претендираната част от 1485 кв.м., отразена в скица-проект като имот № ....., представляваща останалата извън регулация част от имот № 1051 по кадастралните планове на [населено място] от 1975 г. и от 1992 г.

Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на съществени процесуални правила и нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване на това решение сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдят, че обжалваното решение противоречи на посочена от тях практика на ВКС /решение № 320 от 17.10.2011 г. по гр.д.№ 1142 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 287 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 1032 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следния правен въпрос:

1. Как следва да процедира съдът, след като установи право на собственост, придобито на основание покупка, но поради липса на графична част към договора и към последващите регулационни планове и липса на разписен лист към съществуващ план не може да се установи пълна идентичност на имота, описан в документа за собственост и претендирания имот ? Достатъчно ли е в този случай съдът да се позове на липсата на пълна идентичност между имотите или е длъжен, като съобрази всички събрани по делото доказателства и ги разгледа в тяхната съвкупност, включително и изложените мотиви в заключението на съдебно-техническите експертизи, да проследи описаните в документа за собственост граници по последващите планове, включително с трансформираната собственост на съседните имоти ?

Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос:

2. Как следва да процедира съдът, когато установи, че процесният имот може да бъде придобит и е придобит при условията на евентуално основание- придобивна давност- да уважи иска за собственост или да го отхвърли ?

В писмен отговор от 11.03.2020 г. ответникът по жалбата Т. З. М. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска- чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за собственост на част с площ от 1485 кв.м. от имот № ..... по КВС на [населено място] с обща площ от 2491 кв.м., въззивният съд е приел следното: Безспорно установено е, че наследодателят на ищците Г. А. е придобил собствеността върху нива с площ от около 5 дка в землището на [населено място], м.“М. Р.“ при съседи: Н. М., братя С., М. К. и пасище, въз основа на писмен продавателен запис от 10.02.1908 г., валидиран съгласно Закона за урегулиране на неоформените с нотариални актове покупко-продажби на недвижими имоти от 1920 г.

Приел е въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че местността, в която се е намирал този имот, е имала селищен характер, въпреки че част от него е била извън границите на регулационния план на населеното място. Не всички земи, които се намирали извън регулационния план на населеното място, имат земеделски характер. Такива земи могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в ТКЗС, нито причислявани към ДПФ, както и да не бъдат отнемани фактически и юридически от лицата, които ги владеят като дворни места, със запазване на собствеността в реални граници взависимост дали владеещите ги лица са били членове на ТКЗС или не. Такива земи не подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за тях не съществувала забрана да бъдат предмет на прехвърлителни сделки, нито да бъдат придобивани по давност, доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени.

Съдът обаче е счел, че искът за собственост е недоказан, тъй като в противоречие с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищците не били доказали, че имот № ..... по КВС на [населено място] с площ от 2,491 дка /или само спорната част от него с площ от 1485 кв.м./ се включва и е част от бившия имот по продавателния запис от 10.02.1908 г. с площ от 5 дка. Извод за наличие на такава идентичност не следвала нито от заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Г., нито от събраните по делото гласни доказателства.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице посочените от касаторите основания на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване поради следното:

1. По първата група поставени въпроси няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената практика на ВКС:

1.1. В посоченото решение № 320 от 17.10.2011 г. по гр.д.№ 1142 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о. се прието, че въззивният съд е длъжен да преценява всички относими към спора доказателства и да формира самостоятелни изводи въз основа на тях. Правото на собственост е динамично и при преценката на идентичността следа да се имат предвид не само посочените съседи в документа за собственост, а и представените доказателства за промени в собствеността на съседните имоти. Напълно в съответствие с това решение на ВКС в обжалваното решение съдът е формирал самостоятелни правни изводи относно основателността на предявения иск, след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, имащи отношение към установяване на точното местоположение на имота на ищците по продавателния запис от 1908 г. и неговата идентичност с претендираната част от имот № ..... по КВС на Драгоман. Съдът е възпроизвел и обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства. Взел е предвид и е кредитирал приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице арх.Г. Г., което е проверило и проследило същестуващите за местността кадастрални и регулационни планове, отбелязванията за собственици в разписните листове към тези планове, както и представените по делото записки за вписване на договори за придобиване на собственост върху съседни на наследодателя на ищците Г. А. имоти, и въпреки това не е могло да стигне до извод за идентичност на процесната част от имот № ..... с имота по продавателния запис от 1908 г.

1.2. В решение № 287 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 1032 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че липсата на кадастрален план към момента на колективизацията не е пречка за установяване на старите реални граници на земеделските имоти. Сравняването на границите в различни документи за собственост и изготвените планове следва да се извършва към един и същ момент и при съпоставяне на актовете за собственост и движението на собствеността за съседните имоти. Напълно в съответствие с това решение на ВКС в обжалваното решение съдът при преценката на идентичността е взел предвид всички събрани по делото доказателства- заключение на вещо лице, другите писмени доказателства и свидетелските показания. Не е приел, че липсата на стар кадастрален или регулационен план е пречка за установяването на границите на имотите. Кредитирал е заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л.арх.Г.Г., в което вещото лице е сравнило границите на спорния имот с границите на имота по продавателния запис от 1908 г., съпоставило е представените по делото записки за вписване на договори за придобиване на собственост върху съседни имоти и е отчело настъпилите с времето промени в собствеността на съседните имоти. Следва да се има предвид, че приетите по делото съдебно-технически експертизи на в.л.Ю. П. и на в.л.арх.Г. не си противоречат и ищците не са оспорили заключението на в.л.арх.Г. /съответно не са поискали назначаването на тройна експертиза или на допълнителна експертиза за доказване на твърдението си, че процесната част от имот № 008042 е част от имота им по продавателния запис от 1908 г./, поради което съдът не е бил длъжен да се мотивира защо основава решението си на заключението на в.л.арх. Г., а не на заключението на в.л.П..

2. Вторият поставен въпрос /Как следва да процедира съдът, когато установи, че процесният имот може да бъде придобит и е придобит при условията на евентуално основание- придобивна давност- да уважи иска за собственост или да го отхвърли ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е напълно неотносим към конкретното дело, по което ищците не са заявили като евентуално основание за придобиване на правото на собственост върху процесния имот придобивна давност. Именно поради това първоинстанционният и въззивният съд са се произнесли само относно това дали ищците са собственици на процесния имот № ..... на основание продавателния запис от 10.02.1908 г., а не са се произнесли по това дали ищците са собственици на имота по давност.

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и ЗСПЗЗ, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение