Определение № 318 от 13.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2094/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Г. Л. М. против решение №87/10.01.2019 г. по в.гр.д. №2458/2018г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение №1066/02.03.2018г. по т.д. №8/2017г. по описа на ОС – Благоевград е признато за установено по иска на «Благоевград Инвест 11»ЕООД срещу касатора, че последният дължи на дружеството сума в размер на 45 000лв., представляваща главница по договор за заем от 30.07.2012г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението– 31.05.2014г. до окончателното изплащане на главницата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1114/2014г. на РС-Благоевград. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1. и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията «Благоевград Инвест 11»ЕООД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна- подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно осн. чл.422 ГПК. Не се спори между страните и от писмените доказателства въззивната инстанция е установила сключването на договор за заем с кредитор „Благоевград Инвест 11”ЕООД и заемополучател- Г. М., по който последният е получил сумата от 45 000лв. Безспорно същата сума не е била върната на заемодателя в уговорения срок. Касаторът е навел възражение за погасяване на задължението, поради постигане на уговорка между него и трето за спора лице „Благоевград Инвест 2012”ЕООД вместо връщане на „Благоевград Инвест11”ЕООД на процесната сума заемополучателят да отстъпи /съвместно със съпругата си/ правото на строеж на това трето лице за два апартамента, които по предходна уговорка е следвало да останат в собственост на прехвърлителите. Съобразно събраните доказателства САС е достигнал до извод, че не е налице валидно споразумение между страните по заемния договор /страни и в процеса/ за даване вместо изпълнение. Позовал се е на споразумение от 30.07.2012г., анекс към него и нотариален акт за учредяване право на строеж, по които сделки не фигурира като страна ищецът „Благоевград Инвест 11”ЕООД, чийто надлежен представител да е изявил воля за погасяване на дължимата от касатора престация по договора за заем чрез престиране на нещо друго на трето за заемното правоотношение лице. Дори и от съдържанието на изброените по-горе писмени доказателства САС не е намерил да е налице обективирана връзка с процесния договор за заем, още по-малко се съдържа уговорка за даване вместо изпълнение. Освен това въззивният съд е съпоставил датата на падежа по този договор– 12.01.2014г. и датата на споразуменията с третото лице– 30.07.2012г., 15.05.2013г. и 04.06.2013г. и е заключил, че към последните три дати касаторът не е знаел дали ще е в състояние или не да изпълни задължението си за връщане на заетата сума. САС е намерил за ирелевантни доводите на длъжника, че двете търговски дружества се представляват от едно и също физическо лице, тъй като те са самостоятелни правни субекти и като такива поемат за себе си права и задължения по сключените договори. По отношение на приложения на л.33 по първоинстанционното дело документ, подписан от страните в процеса, решаващият състав е изложил съображения, че той също не съдържа уговорки за погасяване на задължението на касатора по договора за заем чрез учредяване на право на строеж в полза на заемодателя или на посочено от него лице. Като допълнителен аргумент съдът е изтъкнал, че дори и да е налице устна уговорка между страните за даване вместо изпълнение, то тази уговорка не е била оформена в предписаната от закона форма. Според въззивната инстанция договорът по чл.65 ЗЗД е по принцип неформален, освен ако законът не предвижда друго, като в случаите на престиране вместо пари на недвижим имот е необходимо тази уговорка да е оформена в нотариален акт. Договорът по НА от 04.06.2013г. е сключен между лица, различни от страните в процеса, като в него не е обективирана уговорка с характеристиките на тази по чл.65, ал.2 ЗЗД. САС не е споделил извода на БлОС за погасяване на задължението на касатора спрямо заемодателя при съгласие на последния със прихващане на задължението, което третото лице „Благоевград Инвест 2012”ЕООД има спрямо касатора за заплащане на суми във връзка с договор за суперфиция между последните две лица. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Трябва ли между страните да има изрична писмена уговорка за даване вместо изпълнение или е достатъчно да има данни за наличието й, за да се приеме, че е налице уговорка по чл.65 ЗЗД за даване вместо изпълнение?; 2/ Трябва ли последваща уговорка за даване вместо изпълнение да следва формата на първоначалния договор?; 3/ Длъжен ли е съдът да изследва наличието на такава уговорка, при наведени от страните доводи в тази насока? По трите правни въпроса касаторът се е позовал на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че нито един от повдигнатите правни въпроси не изпълнява изискването по чл.280, ал.1 ГПК спрямо общото основание за достъп до касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Касаторът е задължен да посочи правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, както и да обоснове допълнителен критерий по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Основният аргумент съдът да не уважи правопогасяващото възражение на касатора е, че липсва постигната уговорка между страните в процеса в наведения от Г. М. смисъл. САС е констатирал, че всички писмени документи, са подписани от длъжника и трето за спора лице, а единственият документ / л.33 по делото на БлОС/, който носи подписа на заемодателя, не съдържа изявление в смисъла на клауза за даване вместо изпълнение. Освен това съдът е обсъдил и показанията на разпитаната свидетелка, които не се били кредитирани поради заинтересоваността й от изхода на спора. Следователно обуславящите мотиви на въззивната инстанция относно крайния правен извод не са, че липсва изрична уговорка в писмена форма, при първоначален писмен договор за заем, а че въобще липсва каквато й да е уговорка по смисъла на чл.65 ЗЗД. След като САС обстойно е обсъдил всички събрани по делото доказателства и се е произнесъл по всички доводи на страните във връзка със спора налице ли е постигната уговорка по чл.65 ЗЗД, то не е изпълнено и поставеното условие по третия правен въпрос- въззивният съд не се произнесъл по твърденията на касатора за устна уговорка между страните в процеса за даване вместо изпълнение. Следва да се посочи, че не е изпълнено и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същото предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Наред с това следва да е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или да е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. По приложението на чл.65 ЗЗД е налице формирана трайна и непротиворечива съдебна практика, като не са налице основания за нейната промяна. В Решение № 149/16.04.2015г.по гр.д. № 5105/2014г. на ВКС, IV г.о. е прието, че постигнатото съгласие съгласно чл. 9 ЗЗД обвързва страните, но тази обвързаност не е неотменна. Надлежното изпълнение е един от начините страните да се освободят от обвързаност, те могат да се освободят и чрез постигането на ново съгласие било като прекратят, развалят или отменят сключения договор, било като уговорят други (различни) насрещни права и задължения. Една от страните може да се освободи от обвързаност, без съгласието на другата само като изпълни задължението си или като упражни уредено от закона съответно потестативно право.Така както кредиторът може да се съгласи да приеме нещо друго за удовлетворяване на вземането си (чл. 65 ЗЗД), така двете страни могат да уговорят заменянето на някоя от дължимите престации с друга или други престации. Продавачът може да се съгласи да получи в собственост вещ вместо дължимата цена; страните по договора за наем може да се съгласят вместо наемна цена да се дължи определена услуга; страните по договора за дарение могат да се съгласят да отменят дарението или да преуредят отношенията си, като дарителят получи нещо равностойно; страните по договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане могат да се съгласят приобретателят да дължи рента и т.н. В Решение № 8/10.09.2010г. по т.д. № 822/2008г. на ВКС, II т.о. решаващият състав на ВКС е посочил, че щом по силата на чл.9 ЗЗД на страните по договора, в рамките на въведеното от законодателя ограничение в автономността на волята им, е предоставена възможност сами да определят съдържанието на същия, то те разполагат с правомощие, както да се отклонят от създадения законов модел за съответния вид сделка, уговаряйки различна престация и различен начин на изпълнение на конкретното задължение, така и да постигнат ново съглашение след възникване на облигационното правоотношение помежду им, целящо незабавното освобождаване на длъжника, чрез погасяване на дълга му– арг. от чл.65, ал.2 ЗЗД. Следователно касае се за нов договор- за даване вместо изпълнение, с погасителен ефект по отношение на задължението на длъжника по основния договор. По отношение на новия договор приложение следва да намерят правилата относно същия според вида му, включително относно формата за действителност, ако е налице нормативно изискване за специална такава. В този смисъл е произнасянето на въззивния съд. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по касационната жалба „Благоевград Инвест 11”ЕООД, с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, следва да заплатят сторените от дружеството разноски на осн. чл.78, ал.3 ГПК в размер на 1000лв. Водим от горното, Върховният касационен съд