Определение № 1261 от 15.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 671/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Имаж Глобал България“ ООД, [населено място] против определение № 675 от 31.10.2023 г. по в. ч. т. д. № 849/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 266245 от 09.12.2022 г. по т. д. № 2522/2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-11 състав. С първоинстанционния акт е върната подадената от дружеството въззивна жалба срещу постановеното по делото решение № 260596 от 23.09.2022 г. Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за просроченост на подадената от него въззивна жалба, като твърди, че датата на заявлението за вписване на решението по чл. 630 ТЗ не доказва датата, на която същото е било вписано по партидата на дружеството. Като значими за допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. За начина, по който при решаването на делото съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства от значение за правилното му решаване, събраните доказателства в тяхната взаимна връзка и съобразно действителната им доказателствена стойност за решаването на правния спор, значението им за изхода на делото; 2. Коя 1 правна норма следва да се приложи при постановяване на съдебния акт от съда – нормата, действала към датата на предявяване на жалбата, респективно частната жалба или нормата, действала към датата на постановяване на съдебния акт“. В подкрепа на твърдението за противоречие с практиката на ВКС, частният касатор се позовава на: решение № 60112 от 18.10.2021г. по гр. д. № 576/2021 г. на II г. о., с решение № 117 от 12.08.2013 г. по т. д. № 921/2012 г. на I т. о., определение № 289 от 13.05.2019 г. по т. д. № 271/2019 г. на II г. о. (за първия въпрос) и определение № 268 от 21.06.2022 г. по ч. т. д. № 830/2022 г. на II т. о., определение № 650 от 04.10.2013 г. по ч. т. д. № 3166/2013 г. на II т. о. и определение № 14 от 11.01.2013 г. по т. д. № 966/2012 г. на II т. о. (за втория въпрос). Ответникът по частната касационна жалба – „Имаж Експорт Матбаа“, [населено място], Република Турция – оспорва същата и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 21.03.2023 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е върната подадената от дружеството въззивна жалба срещу постановеното по делото решение, въззивният състав е приел, че същата е просрочена, тъй като е депозирана след изтичане на 7-дневния срок по чл. 613а, ал. 1 ТЗ. В тази връзка съдебният състав се е позовал на извършената от него справка в Търговския регистър, при която е установил, че първоинстанционното решение е обявено по партидата на дружеството на 26.09.2022 г., като от тази дата именно е изчислил и срокът за обжалването му. По отношение началото на срока за обжалване на решението по чл. 630 ТЗ, а именно – датата на обявяването му в Търговския регистър – съдът е съобразил и формираната трайна практика на касационната инстанция. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да 2 бъде допуснато, достатъчно основание за което е липсата на задължителната предпоставка за това по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените в изложението два въпроса не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на конкретното дело съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на първия от въпросите този извод следва от обстоятелството, че същият е поставен изцяло абстрактно, без да е отнесен към мотивите на обжалвания акт. Частният касатор не е посочил кои са доказателствата, които съдът не е обсъдил „в тяхната взаимна връзка и съобразно действителната им доказателствена стойност“, а е заявил общо оплакване, че „не е обсъдена жалбата и основанията, поради които тя е недопустима“, каквито доводи за недопустимост в действителност жалбата не съдържа. Ирелевантността на втория въпрос за изхода на делото произтича от необсъждането му в мотивите на въззивното определение. Макар да се е позовал на разпоредбата на чл. 613а, ал. 1 ТЗ, в чиято нова редакция (ДВ, бр. 66/2023 г.) е предвидено, че седемдневният срок за обжалване тече от датата на обявяване на решението по чл. 630 ТЗ в Търговския регистър (за разлика от предходната му редакция, предвиждаща обжалване на това решение по общия ред на ГПК), въззивният съд е съобразил практиката на ВКС по приложението на чл. 633, ал. 1 ТЗ (понастоящем отм., но действал към датата на подаване на частната жалба), според която решението за откриване на производство по несъстоятелност се обжалва в 7-дневен срок от датата на вписването му в Търговския регистър, т. е. решаващият извод е формиран именно съобразно специалната норма на чл. 633, ал. 1 ТЗ, а не съобразно нормата на чл. 613а, ал. 1 ТЗ в настоящата й редакция. Освен поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато и поради недоказаност на твърдението, че същите са решени в противоречие с практиката на ВКС. Видно от мотивите на въззивното определение, съдът е отговорил на единственото заявено в частната жалба оплакване за неправилност на първоинстанционния акт, а именно – че „датата на заявлението за вписване решението по чл. 630 ТЗ не доказва датата, на която същото е било вписано по партидата на дружеството“. Следователно не е налице отклонение от практиката във връзка с правомощията на въззивната инстанция. По отношение на втория въпрос цитираните три определения са изцяло неотносими, тъй като касаят напълно различен въпрос – кои от актовете, постановени в производството по несъстоятелност, подлежат на обжалване, а не релевантия за настоящия спор въпрос – от кой момент и в какъв срок се обжалва решението за откриване на производство по несъстоятелност. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото е заявено бланкетно – с посочване единствено на законовия текст и без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки, същото не подлежи на обсъждане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение