Определение № 139 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 261/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба вх. № 906 от 20.01.2012г. от адв. Г. Г. в качеството й на процесуален представител на А. С. С., К. С. С. и М. Т. М., всички от [населено място], против решение № V-155 от 11.11.2011 г. по в.гр.д. № 1401 по описа за 2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което въззивният съд се е произнесъл по субективно съединени посесорни искове с правно основание чл.75 ЗС. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от адв. И. И. – пълномощник на Т. Й. П. от [населено място], в който се съдържат твърдения за недопустимост на касационната жалба. Съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК размерът на цената на иска по искове за нарушено владение е ¼ от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на правото на собственост или ограниченото вещно право върху недвижим имот. В първоинстанционното производство по делото е представено удостоверение, съгласно което данъчната оценка на спорната част от процесния недвижим имот с площ от 94 кв.м. е в размер на 4211.68 лева. Следователно цената на иска е 1052,92 лева. За да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение, трябва да са налице предвидените в чл. 280 ГПК предпоставки. В конкретния случай цената на иска е под предвидения в ал. 2 на посочената разпоредба минимален размер, поради което същата е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане при условията на иззета компетентност. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.